Решение № 246 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Мартина Мишева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Търговско дело № 20235300900717 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от П. Б. П., М. П. П. и Б. П. П. срещу ЗК „Уника“ АД, за заплащането на по 200 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.П., настъпила в следствие на ПТП, ведно със законна лихва от 06.07.2023г. до окончателното изплащане.

Ищците твърдят, че на **.**.****г. наоколо 09:20 часа на ул. ****** ******** настъпило ПТП при което управляваният от В.Я. автомобил движейки се с несъобразена скорост ударил завиващият на ляво автомобил управляван от М.П.. След инцидента тя била откарана в болница, но въпреки усилията на лекарите починала в резултат на травмите. Твърдят, че от смъртта на тяхната съпруга, съответно майка, са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в боли и страдания от загубата.

Ищецът П. П., съпруг на починалата, бил лишен от пълноценното си и щастливо семейство, както и от моралната и съпружеската си опора. Твърди се че търпял излючително тежко загубата, като негативните последици били невъзстановими и оставили дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Двамата били неразделни повече от ** години и причинените неимуществени вреди се отличавали с особен интензитет.

След смъртта на съпругата му, животът му се променил драстично, като се сринал психически, загубил апетит, не можел да се храни, затворил се в себе си и ограничил контактите си. Било налице повишено ниво на раздразнителност и тревожност, повишена чувствителност и депресивни епизоди.

1

Ищците М. П. и Б. П., твърдят, че са загубили своята майка, която била в разцвета на силите си и в добро здравословно състояние. Твърдят, че приели изключително тежко загубата й, защото имали силна емоционална връзка и живели в едно домакинство. Били задружно и сплотено семейство и разчитали на нейната компания и помощ. След инцидента се затворили в себе си, като М. започнала да получава паник атаки, силен стрес и косата й започнала да окапва. И двамата приемали своята майка като модел за подражание в своя живот, правели планове за бъдещето, които вече никога нямало да се осъществят. Поради това намират, че са налице изключителни болки и страдания по отношение на двамата, защото загубата ги сполетяла съвсем ненадейно. Преди те били изключително жизнени и се радвали на спокойния живот и срещи с близки и приятели. В момента се затворили в себе си и се отчуждили, избягвали контакти с други лица.

Ищците предявил претенция за плащане на обезщетението към ответника, като застраховател на виновния водач, но тя не била удовлетворена. Искат присъждане на сумите и на разноските.

Ответникът в срок подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявената претенция. Изтъква, че ищците не са представили банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 ГПК. Признава наличието на застраховка „ГО“, валидна към процесната дата, както и предявяването на претенция, като твърди, че са изискани допълнителни документи, които не били представени.

Прави възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че управляваният от М.П. автомобил е имал техническа възможност да избегне ПТП чрез предприемане на спиране и изчакване на автомобила с предимство да премине. Поради това се твърди, че наследодателката на ищците не е спазила разпоредбата на чл. 37, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и е допринесла за настъпването на инцидента. Прави възраЖ.е за предходни заболявания на М.П., които рефлектирали върху възприятията й към момента на инцидента. Намира, че размерът на възраЖ.ето претендирано от дъщерята е значително завишено и не следвало да бъде равен на този на другите двама ищци, с които починалата споделяла общо домакинство. Отделно оспорва размерът на обезщетението на всички ищци като завишен и необоснован. Оспорва се и началната дата на законната лихва, защото при предявяването на претенцията пълномощникът на ищците на представил банкова сметка и по този начин не спазил разпоредбата на чл.

380, ал. 1 КЗ.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищците вземат становище по отговора, като намират направените възраЖ.я за неоснователни.

В срок е постъпил допълнителен отговор, в който се взема становище, че се поддържат възраЖ.ята и исканията направени в отговора.

2

С определение от о.с.з. производството по делото е частично прекратено след отказ за разликата над 140 000.00 лева до 200 000.00 лева, като съдът е отложил произнасянето по разноските.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установява реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие. Съгласно влязлата в сила присъда по НОХД № 907/2023 г. на ОСПловдив В.Д.Я. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в гр. ******* на Тобразно кръстовище между ул. „****** ********“ и паркинг на магазин ******* при управления на МПС „Мерцедес“ с рег. № ******** е нарушава правилата за двиЖ.е по чл. 20, ал. 2, изречение 1 и 2 от Закона за двиЖ.ето по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на М.М.П., поради което е осъден на 3 години лишаване от свобода.

Безспорно между страните е обстоятелството, че към момента на инцидента е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посочения лек автомобил с ответника.

От представените удостоверения се установяват твърдените родствени връзки, между ищците и починалата.

По делото е приета САТЕ, която дава заключение, че двата автомобила (Мерцедес и Пежо) са се движели в срещуположни посочи на ул. ****** ********.

При достигане на кръстовището л.а. Пежо е предприел маневра завой наляво и е навлязъл в насрещната за него пътна лента, по която се е движел л.а. Мерцедес. В момента на навлизане на л.а. Пежо скоростта му е била около 23.68 км/ч и е отстоявал на 12.33 м. от конфликтната точка. Скоростта на л.а. Мерцедес е била около 79.23 км/ч и отстоявал на 41.27 м. от конфликтната точка. В резултат на скоростта и пресичане на траектории след около 1.875 секунди настъпил удар. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка причините за инцидента са управлението на автомобила Мерцедес със скорост около 79.23 км/ч вместо с разрешените 50 км/ч и това, че водачът на л.а. Пежо не е пропуснал движещият се с предимство л.а. Мерцедес.

Изрично е отбелязано, че при двиЖ.е на л.а. Мерцедес със скорост 50 км/ч двата автомобила биха се разминали и не би настъпил удар. Посочено е, че няма технически причини, които да налагат водача на л.а. Пежо да управлява автомобила със скорост по-ниска от установената, както и че водачът е има техническа възможност да възприеме л.а. Мерцедес и да го пропусне като по този начин предотврати настъпването на произшествието. От съдържанието на експертизата се установява, че същата възможност е имал и водачът на л.а. Мерцедес. При изслушването експертът 3 изтъква, че към момента на навлизане на л.а. Пежо в насрещната лента разстоянието до л.а. Мерцедес е много голямо и тя (водачът) не може да възприеме в действителност скоростта. Заявява, че е налице възможност да го възприеме, като бързо движещ се, но трудно можело да се определи дали е с 90 или 111.

Експертизата е обоснова, не е оспорена и следва да бъда кредитирана.

Влязлата в сила присъда е задължително при разглеждането на гражданските последици на деянието- чл. 300 ГПК. С оглед на това с категоричност се установява вината на водача на автомобила „Мерцедес“ за настъпилото ПТП и за причинената смърт, но това не изключва приноса на починалата. Приносът е обусловен от това дали поведението на пострадалия/починалия реално е допринесло за настъпването на вредите.

Установява се пострадалата да е нарушила правилото на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В заключението си вещото лице С. сочи, че от техническа гледна точка една от причините за настъпване на ПТП е поведението на М.П., като водач на л.а. Пежо, която е предприела маневра „завой наляво“ без да пропусне движещият се с предимство л.а. Мерцедес. При изслушването си в о.с.з. експертът конкретизира, че поради голямата дистанция между двете превозни средства тя не е можела да възприеме действителната скорост, с която се е движел л.а.

Мерцедес, но е била способна да го възприеме като бързо движещ се. При тези данни и липса на доказателства за съществували пречки, съдът приема, че пострадалата е разполагала с възможността към момента на навлизането си в насрещното платна за двиЖ.е да възприеме приближаващия лек автомобил Мерцедес и съответно да съобрази поведението си. Ето защо произшествието е настъпило и поради противоправното поведение на пострадалата, която е предприела маневрата „завой наляво“ в момент, когато това не е било безопасно.

При извода, че поведението на пострадалата е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за прилоЖ.е на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в двиЖ.ето, с оглед задълЖ.ята, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.

Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, относно определяне на 4 обема на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал участник в ПТП: Решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, според която при определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.

От една страна, в конкретния случай с категоричност причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е поведението на водача на л.а. Мерцедес, който се е движил в градска среда, приближавайки кръстовище със светлинна сигнализация със скорост, несъобразена с конкретните условия и в нарушение на разпоредбата на чл. 21 ЗДвП, при което сам се е поставил в ситуация, при която не е успял да спре пред навлезлия в насрещната пътна лента л.а. Пежо, като няма данни да е задействал спирачната система преди удара. Поради това той е предизвикал инцидента, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По отношение на пострадалата М.П., следва да се отчете, че е нарушила чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като е навлязла в насрещното платно в момента, когато това не е било безопасно. Съществено внимание следва да се обърне на противоправното поведение на водача на л.а. Мерцедес, тъй като при двиЖ.е, съобразено с позволената за населено място скорост от 50 км/ч, двата автомобила са щели да се разминат и удар не би настъпил. Необходимо е да се отчете и отбелязаното от експерта затруднение при определяне на точната скорост на движещия се срещу пострадалата лек автомобил Мерцедес.

При така изяснените правнорелевантни факти, съдът намира, че пострадалата М.П., чрез своето противоправно поведение е допринесла за настъпването на инцидента с 10%, тъй като значителен принос има противоправното поведение на делинквента.

Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4acdc48d-942a-48ad-a647-628fd02b3886