Акт от 16.10.2018, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № 149 гр. Сливен, 16.10.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН

САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА

МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ

АЛЕКСИЕВА при секретаря С. В., като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 388 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство – И.Х.

***, против Решение № 99/05.06.2018 г. по гр.д.№ 71/2018 г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Х., против ответниците С.Х.С., К.А.С.

(погрешно посочена в решението като Станкова) и В.С.С., иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, с който да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор

*** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Нова Загора, с административен адрес гр. Нова Загора, ***, целият с площ от 384 кв.м., с номер по предходен план 143, кв. 30, парцел 8, при граници и съседи: ПИ ***, ***, ***, *** и

***, ведно с построените в гореописания поземлен имот сгради, както следва: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Нова Загора, разположена в поземления имот, със застроена площ от 72 кв.м.; ГАРАЖ с идентификатор ***, разположен в същия имот, със застроена площ от 36 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА с идентификатор ***, разположена в същия имот със застроена площ от 7 кв.м. (погрешно посочени в решението като 72 кв.м.) и предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, като неоснователен и недоказан; Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният от Х., против С.Х.С., К.А.С., иск с правно основание чл. 27 и 28 ЗЗД, за унищожаване, като сключен при условията на грешка, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 15 , том ІХ, рег. № 7317, дело № 1202 от 23.11.2010 г. по описа на кантората на нот. Янка Попова, с район на действие РС Нова Загора, а против ответника В.С.С., е отхвърлен като недопустим; Отхвърлен е като неоснователен и недоказан и предявеният от Х., против С.Х.С., К.А.С., иск с правно основание чл. 27 вр. с чл. 29 ЗЗД, за унищожаване, като сключен при условията на измама, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 15 , том ІХ, рег. № 7317, дело № 1202 от 23.11.2010 г. по описа на кантората на нот. Янка Попова, с район на действие РС Нова Загора, а против ответника В.С.С., искът е отхвърлен като недопустим.

Ищецът е осъден да заплати сумата от 2910 лв. разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от НЗРС акт, на следното: Твърди се, че съдът неправилно е приел, че неравноценността на престациите по договора не влече след себе си противоречие с добрите нрави и от там нищожност на сделката. Сочи, че в подкрепа на тезата му е и заключението на съдебно-оценителната експертиза, както и практиката на върховната инстанция. Излагат се съображения, че не може да е налице дарствен мотив, тъй като ответната страна не си е послужила с такова възражение и няма нито едно доказателство в тази посока, както и че разликата в цената е толкова съществена, че нарушава добрите нрави. Друг аргумент в полза на това твърдение, е извлечен от фактите, които били установени по делото, а именно, че продавачът не бил запознат с пазарната цена на имота и нямал друго жилище. Навеждат се доводи за липса на кауза на сделката, тъй като продавачът не било договорено да получи пари за сградите, а само за земята. Основателността на евентуалната искова претенция за унищожаемост се мотивира с определената по-ниска от пазарната цена на имота от страна на продавача и поради това имало грешка или измама. Претендират се деловодни разноски.

В законоустановения срок, посредством процесуалния им представител, от въззиваемите страни е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ответниците първоинстанционното производство С.Х.С., ЕГН **********, К.А.С., ЕГН ********** и В.С.С. ЕГН ********** ***, оспорват въззивната жалба. Посочват, че направените възражения се свеждат до оплакването, че имотът е продаден на стойността на данъчната оценка и това влече нищожност и сочат, че този въпрос бил непротиворечиво решаван в практиката на върховната инстанция, а именно, че сделките с имоти отчуждени на стойността на данъчната оценка не са нищожни. Навеждат аргументи за погасяване по давност на евентуалните претенции. Молят въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди атакувания акт, като считат решението за обосновано и аргументирано. Претендират разноски за тази инстанция.

В с.з., въззивникът И.Х. *** се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Изразява се несъгласие с мотивите на първоинстонционния съд за плащането по атакуваната сделка, като се набляга, че такова не е доказано и не е осъществено. Поддържа се аргумент,че продажбата е целяла единствено обезнаследаване на единия от братята и се моли за постановяване на решение, с което да бъде признат въззивникът за собственик.

Иска присъждане на разноски.

Въззиваемите С.Х.С., К.А.С.

(погрешно посочена в решението като Станкова) и В.С.С., редовно призовани в съдебно заседание не се явяват, а се представляват от пълномощник, който като оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Изтъква, че грешките в имената на страните не са порок, който да обуслови отмяна на решението. Навежда се довод за изтекла погасителна давност на исковете. Оспорва се искането за намаляване на адвокатско възнаграждение. Моли за потвърждаване на акта на РС Нова Загора. Прави искане за разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По отношение на допустимостта, с оглед на обхвата на обжалването следва да се посочи следното:

По постъпилата искова молба следва да се отграничат какви искове и срещу кои страни са предявени.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с постановеното в решения № 47/17.03.2017 г. по в.гр.д. № 72/2017 г. и № 202/29.11.2017 г. по в.гр. д. № 517/2017 г. на СлОС, където са разграничени 3 обективно и субективно съединени иска, предявени срещу трима ответници в условията на евентуалност. Обуславящия иск е установителен иск за собственост по наследяване с правна квалификация 124 от ГПК, и основан на твърдение за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 15, том ІХ, рег. № 7317, н.д. № 1202/23.11.2010 г. по описа на нотариус Янка Попова, за установяване по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на ½ идеална част от недвижимия имот, описан в нотариалния акт, а именно: ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Нова

Загора, с административен адрес гр. Нова

Загора, ***, целият с площ от 384 кв.м., с номер по предходен план 143, кв. 30, парцел 8, при граници и съседи: ПИ ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в гореописания поземлен имот сгради, както следва: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Нова Загора, разположена в поземления имот, със застроена площ от 72 кв.м.; ГАРАЖ с идентификатор ***, разположен в същия имот, със застроена площ от 36 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА с идентификатор ***, разположена в същия имот със застроена площ от 7 кв.м. и предназначение – жилищна сграда, еднофамилна. В условията на евентуалност са предявени искове срещу тримата ответници за унищожаване на сделката обективирана в нотариален акт № 15, том ІХ, рег. № 7317, н.д. № 1202/23.11.2010 г. по описа на нотариус Янка Попова, за продажбата на горепосочения недвижим имот от Стефана Иванова Христова на С.Х.С., който е бил в брак с К.С.. Първата обусловена претенция намира основанието си в чл. 28 вр. с чл. 27 от ЗЗД, а именно унищожаване на договора поради грешка, а втората в чл. 29, вр. с чл. 27 от ЗЗД - поради измама.

Обуславящият иск, чието уважаване се търси е установителен по своята същност. За да бъде допустим такъв иск, с оглед характера на търсената защита, то предявяването му следва да се предпостави от наличие на правен интерес, за който съдът следи служебно, като предпоставка за допустимост. В конкретния случай този иск, като насочен срещу тримата ответници попада в рамките на проверката на втората инстанция по допустимостта, тъй като решението на първата инстанция се обжалва изцяло.

Правният интерес, произтича на първо място от наличието на правен спор при противопоставяне на две взаимноизключващи се права. При уважаването на положителния установителен иск, силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца, като отрича претендираното от ответника право. В конкретния случай се касае за оспорване на правото на собственост на ищеца, от лице, което се легитимира като собственик в по-голям обем от твърдяното от ищеца и поради това засяга неговото право. Именно третият ответник - В.С.С., се легитимира като собственик на идеални части от процесния недвижим имот на основание покупко-продажба обективирана в горецитирания нотариален акт, чиято нищожност се твърди и по този начин се застрашава правната сфера на ищеца. Оттук следва и неговата възможност да потърси защита на правото си, чрез предявената установителна претенция. Съгласно постановките на ТР 4/2016 по т.д. 4/2014 г. ОСГК, т. 3Б, ищецът, има правен интерес от предявяване на иск за собственост дори срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, а именно първите двама ответници.

По отношение на евентуалните претенции, настоящият състав на съда се солидаризира с извода на първата инстанция за недопустимост на исковете по отношение на В.С.С..

При условие, че съдът отхвърли установителния иск за собственост по наследяване, чието уважаване е поставено в зависимост от твърдението за нищожност на прехвърлителната сделка, то в исковата си молба ищецът желае да упражни потестативното право за унищожаване на сключения от общата на страните наследодателка, договор, преминало в неговата правна сфера до размера на неговата идеална част от имота (арг. от О 297/03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2310/2018 г. на ВКС, 4ГО и Р 130/14.07.2016 г. по гр.д. № 150/2016 г. на ВКС, 4ГО; Р 290/18.10.2013 г. по гр. д. № 1362/2012 г. на ВКС 4ГО). Конститутивният иск за разваляне на договора, обаче може да се насочи само към страната по договора, чието унищожаване се търси, а именно С.Х.С. и К.А.С..

В.С.С. не е страна по сделката и не следва да отговаря по него, въпреки че при уважаването на същия ще бъде засегнат от правните последици, тъй като при унищожаване на договора, всъщност отпада с обратна сила собствеността на праводателите му и те не са му прехвърлили валидно вещно право.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.

Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ, като единствено по отношение на свидетелските показания следва да се допълни следното: