Решение № 227 от 21.10.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Габрово, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20244200500326 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 77 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 855/2023 г., Габровският районен съд е отхвърлил изцяло предявения иск по чл. 422, ал.1 от ГПК от „Овергаз Мрежи" АД, ЕИК130533432, против М. И. П., гр.

Габрово, с е поискано да бъде признато за установено, че ответницата М. П. дължи на „Овергаз Мрежи" АД: сумата от 1 625, 01 лв. - главница за разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносната мрежа и пренос на природен газ по приложени фактури, от която: 759, 41 лв.- за периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. и 865, 60 лв. за периода 01.02.2022 г.30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 84, 49 лв. лихва за периода 11.08.2022 г. - 08.02.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 208/10.03.2023 г. по ч.гр.д. №

401/2023 г. по описа на Габровски районен съд, като неоснователенен и недоказан.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от 1

„Овергаз Мрежи“ АД, чрез от адв. Л. Н. , в която се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. В противоречие с материалния закон и необоснован е изводът на съда, че собственикът на имота не отговаря за задълженията за потребен природен газ. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ОУ, приети от КЕВР, потребител на природен газ за битови нужди е собственик на имота, който с присъединен към газоразпределителната мрежа на „Овергаз Мрежи“ АД и който е предназначен за жилищни нужди. Твърди се, че Н. И. е прехвърлила собствените си идеални части от газоснабдения имот на М. И. П. и от тази дата последната е собственик на целия газоснабден имот, поради което придобива качеството на потребител на недвижимия имот при публично известни общи условия, съгласно ЗЕ. Възразява се, че без значение е факта, дали ответницата живее и ползва имота, тъй като по смисъла на закона и ОУ тя придобива качеството на потребител на природен газ с придобиване на собствеността върху имота. Посочва, че след прехвърляне на собствеността е налице законово заместване в правоотношението като длъжник по вземането е новият собственик на имота, като в случая Н. И. не е вещен ползвател на целия имот, а само на част от него. Заявява, че независимо от факта, че Н. И. е страна по договор с газоснабдителното предприятие, то собственикът отговаря солидарно с нея. Без значение е и факта на чие име са издадени фактурите. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да се уважи предявеният иск. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на жалбата от М. И. П. с ЕГН ********** от гр. Габрово, ** чрез адв. Х. К. П. - ВТАК, в който същата се оспорва по подробно изложени аргументи и се моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 422 от ГПК да признае за установено между страните, че М. И. П., гр. Габрово, дължи на „Овергаз Мрежи" АД с ЕИК 130533432, сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 208/10.03.2023 г. по ч.гр.д. № 401/2023 г. по описа на Габровски районен съд както следва: 1) 1 625,01 лв. - разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносна 2 мрежа и пренос на природен газ, от които 759,41 лева, за периода 01.10.20211 г. - 31.12.20211 г. и 865,60 лева, за периода 01.02.2022 г. - 30.08.2022 г. за обект с адрес: гр. В., обл. В., у** и абонатен № **, които не е заплатила; 2) 84,49 лв. - мораторна лихва върху главницата лихва за забава изчислена от деня следващ датата на падежа на всяка фактура до 09.02.2023 г.; законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение 09.02.2023 г., до окончателното изплащане на дължимата сума. Твърди се, че ответницата е придобила собствеността върху цели имот, който е снабдяван с природен газ от ищеца за процесния период, поради което дължи плащане на потребените количества, в качеството си на потребител на основание ОУ на дружеството и ЗЕ, независимо, че не е страна по договорите за доставка и разпределение на природен газ.

В срок е постъпил отговор от М. И. П., чрез ав. Х. П., в който предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Възразява се, че в имота не е доставян газ и ответницата не е потребила газ, ако е доставена.

Доколкото продавачката Н. И. е страна по процесните договори и същата е запазила, с акта за продажба, пожизнено вещно право на ползване в имота върху 2/3 ид. части, а за останалата 1/3 е сключила заем за послужване с ответницата, то същата не е потребител и не дължи заплащане на процесните фактури. Ползувателката е сключила порцесните договори и тя е страна по тях, като видно от доказателствата и фактурите са издадени на нейно име.

В срок е постъпил отговор и от ответницата М. И. П., в който предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Освен изложените доводи от процесуалния й представител, същата в отговора се позовава на т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК, като твърди, че в случая са налице и двете хипотези, при които не собственикът, а титулярът на ограниченото вещно на ползване, съответно ползвателят на облигационно основание дължи цената на потребената енергия.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страна по облигационното правоотношение с „Овъргаз мрежи“ АД е Н. И., която е сключила договор за предоставяне на услуги и за присъединяване и разпределение за обекта, находящи се в град. В. с предназначение жилище, като същите са сключени по нейно искане като потребителя. Всички фактури за количеството доставена газ в посоченото 3 жилище са издадени на името на потребителя Н. И., която е и титуляр на вещното право на ползване на имот. Следователно същата има качеството на потребител на природен газ за битови нужди по смисъла на утвърдените ОУ в договорите за продажба на природен газ. По тези съображения съдът е приел, че ответникът М. П. няма качеството на потребител на природен газ за битови нужди за процесния период и обект на потребление, поради което не дължи заплащане на сумите за доставката му.

Въззивният съд, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че РС-Габрово правилно е установил фактите по делото. Постановеното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение.

От доказателствата по делото се установява, че страна по облигационното правоотношение с „Овергаз Мрежи" АД е лицето Н. К. И., която на 25.11.2014 г. е сключила с дружеството договори за предоставяне на услуги за присъединяване, разпределение на природен газ, снабдяване с природен газ и доставка на природен газ на обект, находящ се в В., с предназначение: жилище, апартамент, по искане на потребителя - Н. К. И., към газоразпределителната мрежа на територията на гр. В..

Не е спорно, че през 2019 г. М. И. П. придобива чрез покупко- продажба от „Илстрой“ ООД 1/3 ид. части от процесния недвижим имот находящ се в В..

През 2019 г. ответницата М. И. П. е придобила чрез покупко-продажба от Н. К. И. 2/3 от процесния апартамент находящ се гр. В. Търново, видно от нотар. акт за покупка продажба № 10, том 1, рег. № 318 от 2019 г., в който, от приетата по делото съдебно техническа експертиза, е установено, че е доставен природния газ за процесния период. От същият нотар. акт се установява, че продавачът Н. К. И. си е запазила вещното право на ползване върху 2/3 ид. части от продадения имот. За останалата 1/3 ид. части е сключен договор за заем за послужване от 18.01.2019г., по силата на който ответницата е предоставила на Н. К. И. безвъзмездно вещното право на ползване върху 1/3идеална част от имота. Действието на този договор е продължавано с анекси. Всички процесни фактури за количеството на доставена газ в посоченото жилище са издадени на Н. К. И., която е и титуляр на вещното право на ползване на имота.

4

С оглед гореизложеното безспорно по делото е установено, че през процесния период Н. К. И. има вещно право на ползване за 2/3 ид. части от имота и 1/3 ид. части на договорно основание. Видно от приложените фактури по делото безспорно партидата за имота се води на потребителя Н. К. И. и същата е страна по сключените договори с ищцовото дружество.

Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 6 от Общите условия за разпределение и снабдяване с природен газ на потребителите за битови нужди на „Овергаз Север" ЕАД, потребител на природен газ за битови нужди е физическо лице- собственик или титуляр на вещното право на имот, което ползва природен газ в домакинството си. Изключени от това правило е разяснено в т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК, приложимо и към настоящия случай, според което собствениците и титулярите вещното право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на доставената енергия съгласно ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползватели на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, за същия имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

С оглед гореизложеното именно Н. К. И. има качеството на потребител на природен газ за битови нужди по смисъла на утвърдените Общи условия в договорите за продажба на природен газ, тъй като са налице и двете хипотези, при които не собственикът – ответницата М. И. П., а титулярът на ограниченото вещно на ползване, съответно ползвателят на облигационно основание дължи цената на потребената енергия. По делото не се твърди и съответно не се установява вещното право на ползване да е прекратено.

Наличието на учредено вещно право на ползване по отношение на газифицирания имот е основание разноските за ползването му, в това число и за консумираното количество природен газ, да бъде ангажирана отговорността на вещния ползвател, но не и на собственика на жилището. Невяна И. има и качество на потребител, ползващ имота на договорно основание по относно 1/3 ид.част и на основание сключените от нея договор за предоставяне на услуга с ищцовото дружество, като потребител с ответното дружество и това обстоятелство не е променяно и след прехвърляне на собствеността върху 5 имота, върху който същата е запазила вещно право на ползване за 2/3 ид. части, а за останалата 1/3 е договорен ползвател.

По изложените съображения, съдът приема, че ответникът М. И. П., макар и собственик на процесния имот не е потребител на природен газ за битови нужди за процесния период и обекта в отношенията с ответника, не отговаря за задълженията за потребен природен гази и не дължи заплащане на суми за доставката му.

При гореизложените доводи, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото в полза на ответницата следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 500 лв. – заплатено адв. възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от 23.02.2024 г. постановено по гр. д.

№ 855/2023 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Овергаз Мрежи" АД, ЕИК130533432, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Филип Кутев“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ НА М. И. П., с адрес гр. **, разноски за въззиванта инстанция в размер на 500 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.