Решение № 54 от 29.05.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Добрич, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20243200900028 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 630 ТЗ.

Търговско дело № 28/2024 г. ( преобразувано от т. д. № 129/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново ) е образувано по молба вх. рег. № 11714/27.11.2023 г., подадена от Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК **** с искане за откриване на производството по несъстоятелност.

С Определение № 412/14.12.2023 г. по т. д. № 129/2023 г. и на основание чл. 629, ал. 1 ТЗ Окръжен съд – Велико Търново е разпоредил обявяване на молба вх. рег. № 11714/27.11.2023 г., подадена от Д. Ч. с. М., ул.

„П. К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК **** с искане за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър.

Молбата е обявена в търговския регистър на 22.12.2023 г.

Кредиторът **** гр. С. на основание чл. 629, ал. 2 във вр. с чл. 625 ТЗ е подал молба вх. рег. № 296/08.01.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд – Велико Търново, с дата на пощенското клеймо 05.01.2024 г., с искане за откриване на производство по несъстоятелност Д. Ч..

С Определение № 26/15.01.2024 г. по т. д. № 129/2023 г. Окръжен съд – Велико Търново, като е установил, че месец преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност ( 27.11.2023 г. ), на 18.10.2023 г. е 1 вписана промяна на седалище на Д. Ч. от гр. Добрич в с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново и поради което компетентният да разгледа молбата по чл. 625 ТЗ е Окръжен съд – Добрич, е прекратил производството по делото и го е изпратил на Окръжен съд – Добрич по компетентност.

На основание чл. 629, ал. 4 ТЗ, съдът приема за съвместно разглеждане молбата на длъжника и на кредитор по чл. 625 ТЗ, ако молбата на кредитора е подадена в 14-дневен срок от обявяването в търговския регистър на молбата по чл. 629, ал. 1 ТЗ.

В процесния казус предпоставките на чл. 629, ал. 4 ТЗ са налице.

Молба вх. рег. № 11714/27.11.2023 г., подадена от Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК **** с искане за откриване на производството по несъстоятелност е обявена в търговския регистър на 22.12.2023 г., а молбата на кредитора **** гр. С. с искане за откриване на производство по несъстоятелност Д. Ч. е подадена 05.01.2024 г., т. е. в рамките на законоустановения 14-дневен срок, поради което и на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ Съдът следва да приеме за съвместно разглеждане молбата на длъжника и на кредитора по чл. 625 ТЗ.

Съгласно чл. 629, ал. 1 и 2 ТЗ молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник се разглежда от съда в 20-дневен срок от постъпването й, ТЗ молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в 20-дневен срок от постъпването й в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, като препис от молбата се връчва на длъжника.

С Определение № 43/06.02.2024 г. по т. д. № 28/2024 г. Окръжен съд – Добрич е приел за съвместно разглеждане молба вх. рег. № 11714/27.11.2023 г., подадена от Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК **** с искане за откриване на производството по несъстоятелност и молба вх. рег. № 296/08.01.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд – Велико Търново, с дата на пощенското клеймо 05.01.2024 г., подадена от **** гр. С. с искане за откриване на производство по несъстоятелност Д. Ч..

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните и възприета от Съда като обективно и компетентно дадено, общата сума на задълженията на Д. Ч. към кредиторите възлиза на 167 000.00 лв., считано към 31.12.2023 г., а общата 2 сума на активите – 305 000.00 лв., считано към 31.12.2023 г.

Вещото лице, на базата на анализа на балансовите показатели е формулирало извод, че Д. Ч. е спряло плащанията си към търговскоправни сделки и по публични задължения считано от 01.10.2020 г.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила нулеви и отрицателни стойности на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за анализирания период, с тенденция за влошаване показателите на ликвидността.

Горепосочените финансовите индикатори сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца.

Налице е трайна невъзможност за плащане на паричните задължения, произтичащи от търговски сделки или имащи публичноправен характер.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се открие спрямо определени лица, по искане на определени лица и при наличие на определени материалноправни основания.

Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност са: 1. Търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ, с изключение на публични предприятия, упражняващи държавен монопол или създадени с особен закон – чл. 607а, ал. 1 и чл. 612, ал. 1 ТЗ; 2. Неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност, включително починали и/или заличени в търговския регистър – чл. 610 и чл. 611, ал. 2 ТЗ; 3. Починал или заличен едноличен търговец – чл. 611, ал. 1 ТЗ; 4. Лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник - чл. 609 ТЗ; 5. Предприемач – чл.

760а ТЗ и 6. Сдружения и фондации – чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ.

Кръгът на лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност е очертан в чл. 625 във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и той включва: 1. Длъжникът; 2. Кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й от прекратяването й; 3. Национална агенция за приходите за изискуемите 3 парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. т. 2 и 3 ТЗ - публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземан; 4. Изпълнителна агенция А „Главна инспекция по труда“ за изискуеми вземания по чл. 608, ал.1, т. 4 ТЗ задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Предпоставките за откриване производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи: материалноправни и процесуалноправни.

Материалноправните предпоставки са: 1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност ( общо основание, приложимо спрямо всички категории длъжници ) или свръхзадълженост ( при капиталовите търговски дружества – чл. 724, ал. 1 ТЗ ).

Процесуалната ( формална ) предпоставка е обявителното съдебно решение.

За да се открие производството по несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 1 ТЗ – длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.

По делото е безспорно качеството “търговец” на длъжника с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Обща предпоставка за откриване производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.

Понятието за неплатежоспособност е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане – съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

4

Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", а елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според който молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Систематичното тълкуване на двете разпоредби са дали основание на правната теория и съдебната практика да приемат, че неплатежоспособността е фактическо състояние на обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо, ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да произтича от търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в това му качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има публичноправен произход - публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност – чл. 162 ДОПК.

Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на факти, която се извършва от Съда.

Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години – чл.

608, ал. 2 ТЗ.

Общият режим на Търговския закон презюмира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти вземания на определени кредитори – чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ.

Спирането на плащанията неплатежоспособността. създава оборима презумпция за

Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално.

В литературата се приема, че спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите.

5

За да се установи неплатежоспособността е необходимо да се изследва икономическото състояние на длъжника, като се установи дали с краткотрайните си активи длъжникът може да може да покрие краткосрочните си задължения, поради което е необходимо да се изследва финансово-икономическото състояние на длъжника към момента на устните състезания, респективно възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите.

Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира ако разполага с налични парични средства или ако разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения. Следователно, само по себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер, дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на длъжника.

Релевантно е единствено притежанието на парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна точка активи – такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност - решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС - І -ТО. Тези ликвидни активи следва да са такива, че тяхното преобразуване ( осребряване ) да не води до нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т. е. до преустановяване на търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания. Релевантни за платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се класифицират като краткотрайни ( текущи ). Те от своя страна се подразделят на четири групи – материални запаси ( суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси ), краткосрочни вземания ( с падеж до 1 година ), краткосрочни инвестиции ( акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – ) и парични средства ( в брой или по банкови сметки ). Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период ( една година ), участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на 6 средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие. Формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като в редица случаи начинът на осчетоводяване на един актив като краткотраен или дълготраен е въпрос на счетоводната политика на предприятието и защото самото осчетоводяване не всякога отразява реалността ( счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства ). Независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден в обозрим кратък срок. Длъжникът е неплатежоспособен, ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ е правно, а не счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се изследват правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е реалната имуществена неспособност за генериране на парични средства за покриване на изискуемите парични задължения, преценена въз основа на действително, а не само счетоводно ликвидните активи на длъжника.