Решение № 3451 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3451 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100512262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 15322/09.08.2025 г. по гр. д. № 18417/2025 г. по описа на СРС, 42 състав е признато за установено на основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че М.

М. С. не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност сумите от 1487,16 лева, от които 1131,22 лева главница за топлинна енергия, 326,78 лева – мораторна лихва за периода м. 02.1999 г. до м.

08.2002 г. и 29,16 лева съдебноделоводни разноски, за които парични суми е издаден изпълнителен лист от 22.11.2002 г. по ч.гр.д. № 07874/2002 г. по описа на СРС, 70 състав.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 284921/27.08.2025 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че на 14.11.2002 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. М. С., по което било образувано ч.гр.д. № 7874/2002 г. по описа на СРС,70 състав. Издаден бил изпълнителен лист срещу ищцата, като било образувано изпълнително дело № 7430/2002 г. при ДСИ към СРС. Делото 1 било прекратено през 2009 г., а ново изпълнително дело било образувано през 2010 г. като с оглед Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. и Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС давност не била текла относно процесните вземания в хода на изпълнителния процес. Посочва, че давността била започнала да тече едва на 26.06.2015 г. Твърди, че молба за предприемане на изпълнителни действия била подадена на 16.04.2020 г., поради което и с това била прекъсната давността. Поддържа, че районният съд не бил взел предвид и спирането на давността до отмяна на извънредното положение за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., както и молба от 17.06.2025 г. за предприемане на изпълнителни мерки. Позовава се и на даденото тълкуване с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК, с което е прието, че ефектът на прекъсването на давността не се засягал от настъпилата перемпция на изпълнителното дело. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 344209/22.10.2025 г., подаден от М. М. С., с който заявява, че постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа и изложените в исковата молба съображения относно настъпването на погасителна давност относно вземането, като посочва, че този срок е започнал да тече от 04.02.2005 г., когато изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 18417/2025 г. по описа на СРС, 42 състав е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата твърди, че срещу нея се води изпълнително дело № 20108380406535 на ЧСИ М.Б.. Твърди, че по същия изпълнителен лист било образувано предходно изпълнително дело № 7430/2002 на ДСИ - София, което на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК било прекратено. Поддържа, че 2 относно вземането, за което бил издаден изпълнителен лист от 22.11.2002 г. по ч.гр.д. № 07874/2002 г. по описа на СРС, 70 състав е погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие по изпълнително дело № 7430/2002 било извършено на 0.02.2003 г., като считано от 04.02.2005 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и съответно давността е изтекла на 04.02.2010 г. преди образуване на изпълнително дело № 20108380406535 на ЧСИ М.Б.. Моли да бъде признато за установено, че ищцата не дължи исковите суми поради погасяването им по давност и респективно на възможността да бъдат събрани по принудителен ред.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск.

Поддържа, че давността относно процесното вземане не изтекла, тъй като били предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно процесното вземане е изтекла, тъй като последното изпълнително действие, предприето от взискателя е 16.04.2020 г., поради което и към датата на устните състезания в първоинстационното производство е погасено правото на принудително изпълнение. Районният съд не споделя доводите на ищцата, че взмането е погасено по давност на 04.02.2010 г., като приема, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 7430/2002 г. на ДСИ – София е било висящо до 2009 г., когато е констатирана перемцията му.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно 3 право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 07874/2002 г. по описа на СРС, 70 състав не съществува.

С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.

От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на определение по чл. 237 от ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 07874/2002 г. по описа на СРС, 70 състав е издаден изпълнителен лист от 22.11.2002 г., с който М. М. С. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 237, б.

„з“ ГПК, във връзка с чл. 109, ал. 3 от ЗЕЕЕ сумата от 1458 лева – 1131,22 лева – главница и 326,78 лева – мораторна лихва за периода от 02.1999 г. до 08.2002 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2002 г. и съдебни разноски – 29,16 лева.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 7430/2002 по описа на ДСИ – София, което е прекратено с Протокол от 20.01.2009 г. на ДСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В протокола е отразено, че последното изпълнително действие е предприето на 06.01.2003 г.

По молба вх. № 33722/13.12.2010 г. на „Топлофикация София“ ЕАД е образувано изпълнително дело 20108380406535 на ЧСИ М.Б. и са направени искания за предприемане на изпълнителни действия.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с обстоятелството, че за оспореното вземане изпълнителен лист е издаден по реда на чл. 237 от ГПК (отм.) въз основа на несъдебно изпълнително основание, то приложение относно разрешаване на въпроса относно погасителната давност следва да бъде разгледан въз основа на приложимите разпоредби, действали към релевантния момент.

4

Задължението за заплащане на потребена топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Затова като неотносим към спора следва да се прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса мощност”.

(Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., както и с оглед постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010 г. на ВКС, І ТО). Издаването на изпълнителен лист по чл. 237 ГПК (отм.) не променя характера на вземането. В Решение № 94/27.07.2010 г. по т.д. № 943/2009 г. на ВКС, I ТО и Решение № 139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на ВКС, II ТО, се приема, че изпълнителният лист, издаден на несъдебно изпълнително основание, не поражда сила на пресъдено нещо и не води до прилагане на петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Новата давност, която започва да тече от издаването на изпълнителния лист, е същата като първоначалната – тригодишна. С тригодишна давност се погасяват и задълженията за заплащане на мораторна лихва с оглед разпоредбата на чл.

111, б. в от ЗЗД.

Въззивният съд не споделя мотивите на районния съд в частта, с която приема, че давност относно вземанията, за които е издаден изпълнителен лист е започнала да тече от датата на постановлението на съдебния изпълнител, с което е констатирано настъпване на перемпция на изпълнителното производство. В т. 10 от мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, като не е необходимо последващо действие на съдебния изпълнител. Следователно и с изтичане на двугодишния срок на бездействие на взискателя, изпълнителното дело се прекратява. От събраните по делото доказателства се установява, че последното изпълнително действие по изп.д.

№ 7430/2002 г. по описа на ДСИ е извършено на 04.01.2003 г., поради което и то е прекратено по право, считано от 04.01.2003 г. Следователно в периода до 5

13.02.2010 г. взискателят не е предприел действия, с които да прекъсне давността относно процесното вземане, поради което и към момента на предявяване на иска е погасено правото на ответника на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден на 22.11.2002 г. по гр.д. № 07874/2002 г. по описа на СРС, 70 състав.

По изложените съображения, крайният извод за основателност на предявеният иск е правилен, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 153,39 евро, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, платено за въззивната инстанция.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 15322/09.08.2025 г. по гр. д. № 18417/2025 г. по описа на СРС, 42 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК-831609046, гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на М. М. С., ЕИК – **********, гр.

София, ж.к. **** сумата от 153,39 евро, представляваща направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.