Определение № 22920 от 22.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22920 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110108146 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 96831/26.03.2026г. на СРС, подадена от В. П. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

На основание чл. 129, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г. съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ!

УКАЗВА на ищеца чрез адв. Д. Ф. в седмодневен срок от съобщението да представи доказателства за довнесена по сметка на Софийския районен съд държавна такса по делото в размер на 10,74 евро, както и да уточни при какви условия предявява евентуално осъдителния иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД – ако съдът уважи осъдителния иск срещу „Кредисимо“ ЕАД или ако го отхвърли. Също така да уточни претендира ли лихва за забава върху евентуалния иск от подаването на исковата молба до окончателното плащане или не.

При неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

С оглед очаквано изпълнение на дадените указания и с цел процесуална икономия, съдът:

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответниците да посочи, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени евентуално присъдени в негова полза суми.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 14 юли 2026г.

Час: 10:20

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в производството.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът В. П. Д. чрез адв. Д. Ф. е предявил срещу ответниците искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД: иск за признаване за установено между страните, че сключеният между него и ищеца Договор за потребителски кредит № 2917097/06.02.2024г. е нищожен; иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 935,66 евро 1

/1830,00 лева/, представляваща недължимо платени суми по договора за кредит над чистата му стойност, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /26.03.2026г./ до окончателното изплащане.

Срещу „Ай Тръст“ ЕООД: иск за признаване за установено между страните, че сключеният между него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 06.02.2024г. е нищожен; при условията на евентуалност /?/ - иск за осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 300,00 евро /586,75 лева/, платена без правно основание по нищожния договор за поръчителство, ведно със законна лихва /?/ от подаването на исковата молба /26.03.2026г./ до окончателното ú изплащане.

Ищецът твърди, че сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2917097/06.02.2024г., по силата на който получил в заем сумата от 2000,00 лева при ГПР от 21,44% и годишна лихва от 19,57%. Подробно обосновава, че „Кредисимо“ ЕАД използвало заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за размера на ГПР и нейната нищожност. Тъй като имало уговорено възнаграждение за фирма-поръчител, то следвало да се включи при изчислението на ГПР. Това обаче не било сторено, поради което и посоченият в договора процент бил нереален, потребителят бил въведен в заблуждение, като само на това основание договорът бил нищожен. Изискването за сключване на договор за обезпечение по начина, по който било въведено в договора, прехвърляло риска от неизпълнение на задължението на заемодателя на направи оценка на кредитоспособността на заемополучателя по недопустим начин на последния. Тази уговорка била недействителна. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което не можел да съществува при положение, че главното правоотношение не съществува.

Нарушавал се принципът на справедливостта, като се заобикалял и чл. 19, ал. 4 ЗПКр.

„Кредисимо“ ЕАД и предоставящото обезпечението „Ай Тръст“ ЕООД били свързани лица.

Ищецът-заемател бил платил общо 3830,00 лева или 1958,17 евро. Платеното над чистата стойност на кредита подлежало на връщане, съответно по нищожния договор за поръчителство, подлежало на връщане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Владислава Тончева е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 154627/15.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е сключил с ищеца описания в исковата молба договор при посочените параметри. Не оспорва, че ищецът е усвоил отпуснатата му в заем сума. Не оспорва и това, че е сключен договорът за поръчителство. Изтъква, че единственият разход, включен при изчислението на ГПР, е възнаградителната лихва. Не оспорва, че ищецът е платил 3830,00 лева или 1958,23 евро. От тях 1008,04 евро били приспаднати за погасяване на задълженията по договора за поръчителство, а по сметка на „Кредисимо“ ЕАД останали само 950,19 евро. Тя не подлежала на възстановяване, дори и при нищожност на договора, тъй като чистата стойност на кредита била по-висока. Обосновава, че законосъобразно и правилно е посочен размерът на ГПР. Заемополучателят нямал информация за размера на възнаграждението на поръчителя и нямал задължение да го включва в ГПР, още повече, че се касаело за възнаграждение по договор за поръчка. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез юрк. Сара Сталева е подал Отговор на исковата молба, вх. № 154385/15.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за поръчителство, както и че е налице сключен между него и другия ответник договор за кредит. Дружеството е сключило договор за поръчителство, по който се е задължило да гарантира за ищеца по договора за кредит срещу възнаграждение от 2110,71 лева.

Сключването на договора за поръчителство ставало след сключване на договора за кредит, като се изтъква, че заемополучателят имал възможност да сключи договора за кредит и без обезпечение, тъй като обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускали по различен начин и обезпечението не било задължително условие за получаване на кредит. Оспорва се договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави, съответно да съставлява скрито оскъпяване на кредита. Възнаграждението по него нямало основание да се включи при изчисляването на ГПР. Наличието на свързаност между двете ответни дружества не водело до скрито оскъпяване на кредита, тъй като, от една страна предоставянето на подобни услуги влизало в предмета на дейност на „Ай Тръст“ ЕООД, а от друга страна заемателят избирал дали да плаща възнаграждението по договора за поръчителство на „Ай Тръст“ ЕООД директно или чрез „Кредисимо“ ЕАД. Последното не било титуляр на вземането, а само получава сумите от името и за сметка на поръчителя.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи 2 недействителността. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.

Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Между страните не се спори относно това, че са сключени описаните в исковата молба договори при посочените в исковата молба условия, че при изчислението на ГПР е включена само възнаградителната лихва, че ищецът е получил предоставената в заем сума, че същият е изплатил във връзка с договорите на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 3830,00 лева или 1958,17 евро, от които 1008,19 евро са администрирани към „Ай Тръст“ ЕООД, а 950,19 евро са останали за „Кредисимо“ АД.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО ТОВА, че между страните са сключени описаните в исковата молба договори при посочените в исковата молба условия, че при изчислението на ГПР е включена само възнаградителната лихва, че ищецът е получил предоставената в заем сума, че същият е изплатил във връзка с договорите на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 3830,00 лева или 1958,17 евро, от които 1008,19 евро са администрирани към „Ай Тръст“ ЕООД, а 950,19 евро са останали за „Кредисимо“ АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания за задължаване на „Ай Тръст“ ЕООД за предоставяне на договор за поръчителство и за изслушване на вещо лице, доколкото документите са предоставени, а за обстоятелствата, които се цели да бъдат установени посредством заключение на вещо лице, не е налице спор.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).