Решение № 12950 от 22.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12950 гр. София, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110157628 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Х. П. Д., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 371,50 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 807П, ет. 7, ап. 18, аб. № 214650, ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 64,36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.06.2021 г.; сумата от 23,77 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 5,00 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 10.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 36829/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнили правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, 1 че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва между страните да е сключен договор. Не оспорва, че живее в процесния имот, но излага, че няма радиатори от 15 години. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за техническа изправност на уредите за дялово разпределение, както и за общия топломер. Поддържа, че договорът между ищеца и фирмата за дялово разпределение е бил сключен за 3-годишен срок, който към момента бил изтекъл. Моли за отхвърляне на исковете.

С влязло в сила протоколно определение от 28.03.2023г. съдът е заличил „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докажат погасяване на дълга.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин бл. 807П, ет.7, ап.18. Освен безспорния му характер това обстоятелство се установява от подписания от ответника като собственик на процесния апартамент списък на етажните собственици, както и от приетото удостоврение от СО, район „Люлин“, съгласно което ответникът е придобил собствеността върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 12.01.1987г.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена 2 форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват. Ето защо съдът намира, че между страните по делото е налице валидно правоотношение по неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, при общи условия, които са публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г., видно от представеното по делото извлечение. Възражението на ответника относно приложението на чл. 147а, ал. 1 ЗЗП е неоснователно, тъй като както е прието с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, редът за сключване на договора за доставка на топлинна енергия е специален и се подчинява на правилата на ЗЕ, които не нарушават ЗЗП.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела и не е консумирана топла вода. Процесната консумация е единствено за отделената от сградната инсталация топлинна енергия. Според нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед така посочената разпоредба, качеството потребител /клиент/ на топлинна енергия възниква при придобиване на правата върху топлоснабден имот и не отпада при прекратяване на топлоподаването към индивидуалния обект на потребителя. Нормата не може да бъде дерогирана с оглед обстоятелството, че сградната инсталация обективно отдава топлина, от която ответницата се ползва, т.е. фактически потребява отдаваната от нея топлинна енергия – в този смисъл Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България. Също така, водим от мотивите на цитираното решение на Конституционния съд, задължителните за съдилищата указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, и тълкуванието, дадено с Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, съдът приема, че отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не представлява непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Също така релевираните от ответника възражения за недължимост на сумите за сградна инсталация поради обстоятелството, че инсталацията не отдавала топлинна енергия поради липса на поддръжка от ищцовото дружество, са неоснователни. Вертикалните щрангове представляват общи части на сградата съгласно чл.

3

140, ал. 3 ЗЕ, а индивидуалните отклонения от тях са собственост на съответния потребител, съгласно чл. 140, ал. 4 ЗЕ, поради което ищцовото дружество не отговаря за тяхната поддръжка.

Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 03.11.2016г., на 25.10.2018г. и на 01.08.2021г. и съответства на одобрения тип. Представената от ответника извадка от списъка на оправомощените лица по реда на Закона за измерванията е неотносима към спора, тъй като същата отразява единствено дейсващата към 01.03.2023г. заповед за оправомощаване на съответното лице.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, освен това същото съответства напълно и на осчетоводените от ищцовото дружество суми, посочени от експерта по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия след прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на 0,86 лева/ се равнява на 371,51 лева, който размер съответства на осчетоводения от ищцовото дружество размер съгласно ССчЕ /371,50 лева/. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат не са погасявани задължения извън процесния период, няма и данни за извършени плащания на посочената сума /такива не се и твърдят от ответника/. Ето защо искът за цена на топлинна енергия се явява доказан по основание и размер.

Относно претенцията за заплащане на цена на услугата дялово разпределение, от приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че за процесния период и имот тази услуга е била извършвана от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. От тази правна уредба следва изводът, че възлагането на извършването на тази услуга на трето лице – фирма за дялово разпределение – не е задължително и същата може да бъде извършвана и от самото топлопреносно предприятие.

От експертното заключение по СТЕ се установява, че ищцовото дружество е извършвало услугата през процесния период, като е съставило три индивидуални изравнителни сметки за трите отчетни периода, включени в процесния период, следователно по делото се 4 установява фактът на предоставяне на тази услуга. Съгласно чл. 61, ал. 1 НТ /отм./ дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно, т.е. за тази услуга се дължи отделно възнаграждение от цената на доставената енергия, а съгласно експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, стойността на тази услуга за процесния период възлиза на 23,77 лева. С оглед обстоятелството, че услугата е предоставена от ищцовото дружество, а не от ФДР, релевираното от ответника оспорване на представените с исковата молба договори е неотносимо. Налага се изводът, че искът за установяване на вземане за цена на услугата дялово разпределение също е доказан по основание и размер.