Присъда № 667 от 04.12.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 667 от 04.12.2025 г., постановена по НОХД № 11377/2025 г. по описа на СРС, НО, 99 състав

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура - гр. **** против подсъдимия И. Г. С., ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че за периода от месец август 2016 г. до месец май 2023 г. включително, в гр. ****, ж-к „****“, *****, след като е бил осъден с Решение от 17.07.2006 г. на Районен съд - **, Гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1987/2005 г. по описа на съда, влязло в законова сила на 23.08.2006 г., изменено с Протоколно определение от 26.06.2015 г., влязло в сила на 04.07.2015 г., постановено по гражданско дело № 68175/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав, III-то Гражданско отделение, да издържа свой низходящ - дъщеря си Р. И. С., ЕГН **********, като й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, чрез нейната майка и законен представител - В. С. В. - съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска в размер на 92,12 лева за месец август 2016 г. и 81 пълни месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, за периода от месец септември 2016 г. до месец май 2023 г. включително, в размер на 8100 лева, като общата дължима сума на цялата издръжка е в размер на 8192,12 лева.

По делото, в качеството й на частен обвинител, беше конституирана пострадалата Р. И. С..

Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372, ал.1 от НПК, подсъдимият С. заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие. След изслушване самопризнанията на подсъдимия и като констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В последното открито съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението, но заявява, че след като е приложена вносна бележка от подсъдимия за заплащането на цялата дължима сума за издръжка на пострадалото лице, то следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, като подсъдимият бъде признат за виновен, но не следвало да бъде наказван. Пледира в негова тежест да бъдат възложени разноските по делото.

Частният обвинител иска плащането на сумата за издръжка да не се приема като смекчаващо отговорността обстоятелство, което да освободи 1 подсъдимия от наказание, като пледира да му бъде наложено справедливо наказание.

Защитникът счита, че обвинението е доказано и подсъдимият следвало да бъде признат за виновен, но предвид заплащането на цялата сума за издръжка, то на основание чл.183, ал.3 от НК С. не следвало да бъде наказван.

Подсъдимият И. С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Признава се за виновен в извършването на посоченото престъпление. Солидаризира се с казаното от защитника му. Моли да не бъде наказван, тъй като е платил дължимата издръжка.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. Г. С. е роден на **** г. в гр. **. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, разведен, безработен, с адрес: гр.

**, ******, ЕГН **********.

Видно от справката му за съдимост, подсъдимият И. С. не е осъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.

На 13.03.2005 г. подсъдимият И. С. и свидетелката В. В. сключили граждански брак. По време на брака им на 01.09.2005 г. се родило детето им Р.

И. С..

С Решение от 17.07.2006 г. на Районен съд - **, Гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1987/2005 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 23.08.2006 г., бракът между подсъдимия И. С. и свидетелката В. В. бил прекратен. По силата на цитираното решение упражняването на родителските права спрямо детето Р. И. С. било предоставено на майката В. В..

Подсъдимият С. бил осъден да заплаща на детето, чрез майка й В. В., в качеството й на законен представител на детето, месечна издръжка в размер на 50 лева, считано от 01.07.2006 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.

С Протоколно определение от 26.06.2015 г., влязло в сила на 04.07.2015 г., постановено по гражданско дело № 68175/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав, III-то Гражданско отделение, размерът на месечната издръжка бил завишен от 50 лева на 100 лева.

След развода свидетелката В. заживяла на адрес гр. ****, ж-к „****“, *****, където отглеждала и се грижела за детето Р. С..

След постановяване на Решение от 17.07.2006 г. на Районен съд - **, Гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1987/2005 г. по описа на съда, влязло в законова сила на 23.08.2006 г., изменено с Протоколно определение от 26.06.2015 г., влязло в сила на 04.07.2015 г., постановено по гражданско дело № 68175/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав, III-то 2

Гражданско отделение, с което подсъдимият С. бил осъден да издържа свой низходящ - дъщеря си Р. И. С., подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си по заплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски за детето си, чрез нейната майка и законен представител – В. С. В., а именно една непълна месечна вноска в размер на 92,12 лева за месец август 2016 г. и 81 пълни месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, за периода от месец септември 2016 г. до месец май 2023 г. включително, в размер на 8100 лева, като общата дължима сума за цялата издръжка била в размер на 8192,12 лева.

На 22.10.2025 г. подсъдимият И. Г. С. превел сумата от 8192,12 лева по банкова сметка на пострадалата Р. И. С., с което изпълнил изцяло задължението си за издръжка на детето Р. И. С. за периода от месец август 2016 г. до месец май 2023 г. включително.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия И. С., подкрепени от показанията на свидетелите Р. С. и В. В., дадени на досъдебното производство; изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и приложените по делото писмени доказателства - Решение от 17.07.2006 г., постановено по гр.д. № 1987/2005 г. по описа на РС - **; Протоколно определение от 26.06.2015 г., постановено по гражданско дело № 68175/2014 г. по описа на СРС; документи за платени суми, представени в досъдебното производство; платежно нареждане от 22.10.2025 г. за сумата от 8192,12 лева и справка за съдимост на подсъдимия И. С.. При постановяване на присъдата си съдът, въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани на досъдебното производство, прие за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без да събира доказателства за фактите, посочени в обстоятелствената му част.

Въз основа на представеното в хода на съдебното производство платежно нареждане се стига до извода, че подсъдимият изцяло е заплатил посочената в обвинителния акт сума, дължима за издръжката на детето му за периода от месец август 2016 г. до месец май 2023 г. включително в общ размер от 8192,12 лева. Плащането е било извършено на 22.10.2025 г., на която дата сумата е била изплатена изцяло, тоест задължението за издръжка е било изпълнено окончателно след внасянето на обвинителния акт в съда, но преди постановяване на присъдата от първата инстанция.

Анализираната съвкупност от доказателства води съда до единствено възможния извод за доказаност на описаните по-горе фактически констатации.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С описаното по-горе бездействие подсъдимият И. Г. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК по отношение на детето си Р. И. С..

3

От обективна страна подсъдимият И. С., след като е бил осъден с влязло в сила решение на РС - **, изменено с влязло в сила протоколно определение на СРС да заплаща ежемесечно издръжка на дъщеря си Р. С. в размер на 100 лева на месец, в периода от месец август 2016 г. до месец май 2023 г. включително не е изпълнил задължението си в размер на 1 непълна месечна вноска в размер на 92,12 лева и 81 пълни месечни вноски за издръжка по 100 лева, или общият размер на дължимата издръжка е 8192,12 лева.

От субективна страна подсъдимият И. С. е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е знаел, че с влязло в сила съдебно решение, изменено с влязло в сила съдебно определение е осъден да издържа детето си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в лишаване на низходящата Р. С. от дължащите й се финансови средства и съзнателно не е изпълнил задължението си за периода от месец август 2016 г. до месец май 2023 г. включително в размер на 1 непълна месечна вноска и 81 пълни месечни вноски.

Възраженията на подсъдимия, че майката не искала издръжката са неоснователни и представляват единствено защитна версия, тъй като на първо място това задължение е носимо, а не търсимо. Това означава, че подсъдимият следва да положи усилия за заплащането на издръжката, която дължи, а не пострадалото лице да си търси парите. Дори майката В. В. да не е искала да се среща с подсъдимия, то има най-различни други възможни начини за изпълнение на задължението, освен предаването на парите на ръка.

Подсъдимият е имал възможност да превежда сумите чрез пощенски записи или да открие банкова сметка на името на детето, по която да внася парите.

Възможностите са били различни и ако е имал желание, подсъдимият е могъл да заплаща дължимата издръжка. Дори да е давал на детето някакви други суми, то това не покрива изричното задължение за плащане на издръжка, понеже като баща, той може да прави различни подаръци на дъщеря си, да й купува вещи, но задължението за издръжка е съвсем отделно и то се изпълнява чрез майката на детето, която е законен представител и на която е следвало да бъдат заплащани сумите за издръжка.

Поради това подсъдимият И. С. беше признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

По наказанието:

В хода на съдебното производство бяха представени доказателства, че подсъдимият И. С. изцяло е заплатил посочената в обвинителния акт сума от 8192,12 лева, дължима за издръжката на дъщеря му Р. С. за инкриминирания период. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. В случая са налице всички визирани предпоставки, за да не бъде наказван подсъдимият, понеже преди постановяване на присъдата от СРС той изцяло е 4 изпълнил задълженията си за издръжка към детето и по отношение на пострадалата не са настъпили други вредни последици, освен забавата в плащането на сумите. От представените по делото доказателства и справката за съдимост, няма данни по отношение на подсъдимия И. С. вече да е била прилагана разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. С оглед изложеното, съдът приложи привилегирования състав на цитираната разпоредба и не наказа подсъдимия за извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Неоснователни са възраженията на частния обвинител да не се приема плащането като смекчаващо отговорността обстоятелство, което да освободи подсъдимия от наказание, като пледира да му бъде наложено справедливо наказание. На първо място, съдът е длъжен да приложи привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, ако са налице посочените в нея предпоставки, които в случая са изпълнени. Казано по друг начин, съдът няма право да преценява, дали да накаже подсъдимия или не, а е длъжен да не го наказва, след като предпоставките на чл.183, ал.3 от НК са изпълнени. Тази привилегирована разпоредба цели да удовлетвори и двете страни, като мотивира подсъдимия да изпълни задължението си, за да не бъде наказан, тоест от една страна тя защитава правата на пострадалата, за да може тя да получи все пак дължимата й издръжка и в същото време дава привилегия на дееца, ако изпълни своето задължение. В противен случай, подсъдимият не би имал допълнителен мотив да изпълни задължението си и дори да бъде наказан с присъдата, то няма гаранция, че пострадалото лице ще получи в бъдеще дължимата му издръжка.