Решение № 333 от 25.02.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 333

Търговище, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АЛБЕНА СТЕФАНОВА канд № 20257250700549 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище против Решение № 155 от 28.10.2025 г., постановено по АНД № 20253530200456 по описа на Районен съд – Търговище за 2025г., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 44–0000708/ 25.04.2025г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище. С отмененото НП за нарушение по чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н–32/16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП, на техническия специалист Г. Д. М., [ЕГН] от (населено място), [улица], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

В жалбата като касационни основания са наведени нарушение на материалния закон, тъй като Районният съд неправилно бил установил фактическата обстановка по делото. Излагат се доводи, обосноваващи наличие на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника. Моли се въззивното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което НП да се потвърди.

Ответникът по касационната жалба – Г. Д. М. не се явява лично. От касатора е постъпил писмен отговор по жалбата с рег.№11094/17.11.2025г., подаден от процесуалния му представител адвокат А. М. от АК – Търговище, в който се излага становище за неспазване на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на НП и за неизпълнение от страна на наказващия орган на чл.52, ал.4 от ЗАНН. В съдебно заседание касатора се представлява от адвокат А. М., който счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че поддържа депозирания от него писмен отговор по жалбата и моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Касационният състав на съда, след проверка на делото, констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 19.03.2025г. контролни органи от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище извършили проверка в пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства № 765 на “ГТП - 02“ ООД, ЕИК *********, находящ се в гр.Търговище, ул. “Опълченска“ № 16. При преглеждане на видеозаписите от извършен на 14.02.2025г. периодичен преглед на автомобил „Шевролет Епика“ с рег. № [рег. номер], кат. М1, за който преглед бил съставен протокол № 38107832/ 14.02.2025 г. – със заключение: „Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“. Контролните органи установили, че при прегледа жалбоподателят не е извършил измерване на ефективността на спирачната уредба за паркиране, но е отбелязал в протокола, в позиция 1.4 -„Да“. Установено било, че същият е извършил две замервания на първа ос и едно замерване на втора ос на автомобила, и трите – със светване на стоп светлини. При тези данни, св.И. – инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище съставил на техническия специалист Г. Д. М. в негово присъствие АУАН № 344450/19.03.2025г., за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Г. Д. М. подписал акта с отбелязване, че има възражения, които ще представи в законовия срок. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от последния били депозирани писмени възражения. Приемайки същите за неоснователни, въз основа на така съставения АУАН, Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище издал Наказателно постановление № 44-0000708/ 25.04.2025г., с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП на техническия специалист Г. Д. М. е наложено административното наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка Районен съд – Търговище е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при неспазване на изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в актовете не са посочени конкретните нормативни разпоредби, които се явяват нарушени от деянието на М.. Районният съд се е мотивирал, че разпоредбата на чл. 178а, ал.7, т.3 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на М., е бланкетна. Посочено е, че за да е налице съставомерно деяние по смисъла на тази разпоредба, следва техническият специалист да не е извършил съответната проверка по методите, определени в наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, т.е. в Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Съдът се е мотивирал, че посочената като нарушена норма на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата, също съдържа препращане и не регламентира конкретно изискване относно извършването на прегледите или метод за извършване на проверка на уредбите на пътните превозни средства и конкретно на спирачната уредба. Районният съд е извел извод, че бланкетната норма на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата изисква последната да се свърже с разпоредба от същата наредба, визираща неспазеното от техническия специалист на конкретното изискване, което в случая не е изпълнено.

В мотивите на съдебното решение въззивният съд е цитирал разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., съгласно която периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение № 5 към Наредба № Н-32/. Районният съд е приел, че във въпросната Методика са посочени подлежащите на проверка системи, уредби и механизми на превозните средства. В нея са описани правилата и препоръчителните методи за тяхната проверка, както и критериите, които трябва да бъдат използвани, за да се определи дали техническото състояние на превозното средство е приемливо. В т.1.4. от Методиката, полезното действие и ефективност на спирачната уредба за паркиране, е посочено като елемент, подлежащ на проверка при извършването на техническия преглед. В графа 2 на същата точка са отбелязани и съответните методи за проверка. Районният съд е приел, че в процесното НП не са посочени като нарушени, както нормата на чл.31, ал.1 от Наредбата, така и съответната точка от Методиката, която не е била изпълнена. Районният съд е посочил също така, че в НП като данни е отразено, че М. като технически специалист е извършил „две замервания на първа ос и едно замерване на втора ос и трите – със светване на стоп светлини“, без да е описано от страна на наказващия орган като мотиви, как тези данни обосновават извода на органа за липса на извършено измерване на ефективността на спирачната система за паркиране.

При тези констатации, съдът е извел извод, че съдържанието на НП е непълно и не отговаря на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което води до нарушаване на правото на защита на М., тъй като последният е бил лишен от възможността да разбере кое точно правило за поведение не е спазил. Районният съд е приел, че посочения пропуск е налице и в АУАН и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е посочил също така, че наказващият орган не е изпълнил и задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е обсъдил подаденото от М. възражение и направеното от същия с последното, доказателствено искане за събиране на обяснения от прецедателя на комисията. В НП липсват и мотиви на органа, по какви съображения последният не ги е уважава, приемайки ги за неоснователни.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи, Районният съд е отменил като незаконосъобразно обжалваното НП. С решението в полза на жалбоподателя М. са присъдени разноски в размер на 450 лева.

Решението е съобщено на органа, издал НП на 30.10.2025г. Касационната жалбата на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище срещу Решение 155 от 28.10.2025 г., постановено по АНД № 20253530200456/2025г. по описа на Районен съд – Търговище, е подадена до Административен съд – Търговище по пощата на 05.11.2025г.

При така установеното от фактическа страна касационният съд приема жалбата за допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.

При разглеждане на жалбата по същество настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК приема същата за неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. е обща и препраща към проверка за техническа изправност по методите на Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Цитираната в АУАН и в НП единствена разпоредба на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата също е обща и не регламентира кои са тези конкретни измервания и необходими проверки, които техническият специалист следва да извърши. Посочената разпоредба препраща към методиката по чл.31, ал.1 от Наредбата и към спазване на технологичната карта по чл.18, ал.1, т.4 от Наредбата. В АУАН и в НП след горепосочената разпоредба не са посочени в превръзка като нарушени чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., както и конкретните точки от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение № 5 към Наредба № Н-32/, с което остава неясна волята на наказващия орган кои конкретно нормативни изисквания той приема, че не са спазени.

Едновременно с гореизложеното от фактическото описание на деянието в НП е видно, че не се твърди от органа, че техническият специалист изобщо не е извършил измервания, а напротив органът твърди, че техническият специалист М. е извършил определени замервания на спирачната уредба. Остава обаче непълна и неясна волята на наказващият орган защо тези измервания не се приемат и въз основа на кой конкретно констатации, органът извежда извод за липса на измерване от страна на техническия специалист на ефективността на спирачната уредба. Правилен е изводът на въззивния съд, че при тази неяснота в АУАН и при наличието на подадено от страна на М. възражение с доказателствено искане, следвало е наказващият орган да упражни правомощието си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и да извърши разследване на спорните обстоятелства за установяването по несъмнен начин на съставомерните обстоятелства, при които е извършено нарушението. Наличието на спорност в обстоятелствата, при които органът приема че е извършено нарушението се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел Н. С..

Административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Неизписването на всички основания, както фактически, така и правни, въз основа на които наказващият орган е изградил административнонаказателното обвинение и наличието на неяснота относно дадената от органа правна квалификация на деянието, като административно нарушение, водят не само до ограничаване на правото на защита на адресата на обвинението по НП, но и до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния закон. Недопустимо е мотивите на наказващия орган да бъдат предполагани или допълвани от констатации на съда, изградени, въз основа на събраните по делото доказателства в хода на неговото обжалване. Съдът извършва своята преценка за материална законосъобразност на НП, като изхожда единствено от волята на органа, такава каквато е отразена в оспореното НП.

Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4acb3078-79df-4234-a3cc-63eb6611200c