Решение № 110 от 28.09.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Търговище, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело № 20263500100141 по описа за 2026 година

Отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ищеца Д. Х. П. от гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.Ц. И. от АК- Търговище против ответника Национална здравноосигурителна каса- гр.София, ЕИК:121858220 с оспорване вземанията по изпълнението в размер на 174 825 лв. или равностойността на 89 386.60 евро, представляваща разликата от сумата от 194 250лв. или равностойността на 99 3118.45 евро, присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди на ответника с присъда №16/14.03.2014г. по н.о.х.д.№112/2013г. на Окръжен съд-Разград и сумата от 19 425лв. или равностойността на 9 931.84 евро, по които е призната погасителна давност с решение №87/09.05.2025г. по в.гр.д.№174/2025г. на АС-Варна; за сумата от 342 157.47 лв. или равностойността на 174 942.34 евро- разликата от задължение в размер на 382 174.47лв., представляващо законна лихва от 11.08.2015г. до момента на образуването на гр.д.№222/2024г. по описа на ТОС, съгласно изп.д.№ 20247690401312 по описа на ЧСИ А.З. и сумата от 40 017лв. или равностойността на 20 460.37 евро, по които е призната погасителна давност съгласно решение №87/09.05.2025г. по в.гр.д.№174/2025г. на АСВарна.

По реда и в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от 1 ответника с възражение за недопустимост на предявения иск, поради разрешаване на спора с влязло в сила решение, респ. липсата на настъпили нови факти след приключване на съдебното дирене по предишното производство, евентуално-за неговата неоснователност, тъй като вземанията не са погасени по давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С влязла в сила на 27.07.2015 г. присъда по НОХД № 112/13г. на ОС Разград, ищецът Д. П. е осъден да заплати на Национална здравноосигурителна каса сумата от 194 250 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъпление, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.12.2006 г. до окончателното плащане. Въз основа на присъдата, на 11.08.2015 г. бил издаден изпълнителен лист, а на 08.10.2015г. по него било образувано изпълнително дело №601/2015г. по описа на ЧСИ А.З., с район на действие ОС – Търговище, като с влязло в сила на 03.04.20226г. решение №87/09.05.2025г. по в.гр.д.№174/ 2025г. на АС- Варна е отменено решение №15/17.02.2025г. по гр.д. № 222/2024г. на ОС-Търговище и на осн.чл.439, ал.1 от ГПК е установено в отношенията между страните, че вземането на НЗОК, предмет на принудително изпълнение срещу ищеца Д. Х.

П. по изпълнително дело №1312/24г. на ЧСИ А.З., образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.08.2015г., издаден от Окръжен съд - Разград по НОХД № 112/2013 г. за сумите от 19 425 лв., представляваща главница по предявен частичен иск от пълен размер 194 250 лв. на главницата и сумата 40 017 лв., представляваща лихви за забава по предявен частичен иск от пълен размер от 382 174.47 лв. лихви за забава върху главницата от 194 250 лв. за периода 20.12.2006 г. до 06.08.2024 г., е погасено по давност.

Предмет на настоящото исково производство е остатъкът на сумите до пълния им размер по принудителното изпълнение над първоначално предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, като предвид висящността на изпълнителното производство и оспорването на ответника на настоящия иск, то последният е процесуално допустим и спорът относно съществуването на остатъка на вземането следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разясненията по т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019г.

2 по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС: „Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен.Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право.

При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от момента на тяхното възникване до реализацията им – аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 ГПК.Обективните предели на СПН очертават нейния предмет –правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, като белезите, индивидуализиращи всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск, обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, 3 но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.“ Или в конкретния случай, установеното не само в диспозитива, но и в решаващите мотиви на съда по първоначалния частичен иск относно погасителната давност по вземането, се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за настоящия съд, разглеждащ спора относно разликата на паричното вземане, като установеното с решение №87/09.05.2025г. по в.гр.д.

№174/ 2025г. на АС- Варна, недопуснато до касация с определение №1790/03.04.2026г. по гр.д.№2933/2025г. на ВКС, IVг.о., че „давността за 4 съдебно установеното вземане с присъдата от 2015г., за което е издаден изпълнителния лист от 11.08.2015г. е петгодишна, като същата е била прекъсвана с молбите на взискателя за изпълнение с посочен изпълнителен способ по делата от 2015 г. и 2018 г. и с всяко от извършените по тези изпълнителни дела № 601/15 г. и № 720/18 г. изпълнителни действия, съответно на 27.10.2015 г. с налагането на запори на дружествени дялове на длъжника в четири търговски дружества и запор на трудовото му възнаграждение от работодателя СХБАЛ „П.“ ООД, на 25.06.2018 г. - с налагането на запори на банковите сметки на длъжника в няколко банки и на 17.07.2018 г. с наложената възбрана върху имотите му. От това последно изпълнително действие от 17.07.2018 г., до следващото такова с молбата от 16.07.2024 г. за изпълнение с посочени изпълнителни способи по изпълнително дело № 1312/2024 г., е изтекъл период по-дълъг от 5 години.

При изчисляването на срока, следва да се съобрази също така императивната норма на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спирането на давността за вземането за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. С този период на спирането се продължава общия период от 5 години, като и при това положение и с времето, през което давността не е текла, погасителната давност от 5 години за вземането (без включване на периода на спирането на давността от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.) е изтекла преди следващото изпълнително действие на 16.07.2024 г., тъй като в този срок не са били поискани от взискателя, нито са били извършени по възлагането от ЧСИ никакви изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, поради което предявеният частичен иск по чл.439, ал.1 от ГПК е основавателен.“

При посочените доводи и обстоятелства, вземането на ответника по отношение на посочените в исковата молба суми, предмет на изпълнително производство, представляващи разликата над уважения по частичния иск размер до пълния размер по изпълнението, не съществува, поради настъпила в полза на ищеца погасителна давност, изтекла на 16.07.2024г., обуславящо уважаване на предявения отрицателен иск по чл.439, ал.1 от ГПК относно остатъка от задължението за посочените суми, като на ответника се възложи следващата се държавна такса в размер на 10 573.16 евро, а на процесуалния представител на ищеца се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 5 от ЗАдв в размер на 12 863.83 евро.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО недължимостта, поради изтекла погасителна давност, на вземанията на ответника Национална здравноосигурителна каса-гр.София, ЕИК: 121858220 срещу ищеца Д. Х. П. от гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.20, вх.А, ап.12, ЕГН:********** по изпълнението по изп.д.№1312/2024г. на ЧСИ рег.№769 в размер на 174 825 лв. или равностойността на 89 386.60 евро, представляваща разликата от сумата от 194 250лв. или равностойността на 99 3118.45 евро, присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди на ответника с присъда №16/14.03.2014г. по НОХД 112/2013 на Окръжен съд-Разград и сумата от 19 425лв. или равностойността на 9 931.84 евро, по които с уважен частичен иск е призната погасителна давност с решение 87/09.05.2025г. по в.гр.д.№174/2025г. на АСВарна; за сумата от 342 157.47 лв. или равностойността на 174 942.34 евроразликата от задължение в размер на 382 174.47лв., представляващо законна лихва от 11.08.2015г. до момента на образуването на ГД 222/2024 по описа на ТОС, съгласно ИД 20247690401312 по описа на ЧСИ А.З. и сумата от 40 017лв. или равностойността на 20 460.37 евро, по които с уважен частичен иск е призната погасителна давност съгласно решение №87/09.05.2025г. по в.гр.д.