Решение № 297 от 16.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. П., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220104114 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ***, чрез адвокат Т. С. П. от АК П., против С. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ***, вх.А ет.5 и адрес за призоваване: гр. П., ***Б, с която се иска от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в ограничаване достъпът на ищцата до тавана на жилищна сграда, находяща се в гр. П., ***-Б, чрез непредоставяне на ключ за таванската врата, с което й пречи да упражнява правото си на собственост върху същия.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата са собственици на дворно място в гр. П., ***-Б, както и че притежават по един етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и са съсобственици на приземния етаж и тавана при квоти по ½ ид.ч.. Ищцата посочва, че е собственик въз основа на наследство от покойните й родители С.

А. Г. и Т. П. Г. и въз основа на дарение от брат й А. С. Г. на ½ ид.ч. от дворно място в гр. П., ***-Б, а ответницата е собственик на останала ½ ид.ч. от част от горепосочения недвижим имот, въз основа на наследство от покойните й родители Е. А. Ц. и П. М. Ц..

Твърди, че приземният етаж е разпределен от родителите им.

Посочва, че таванът представлява обитаемо таванско подпокривно пространство с наклонен таван, без пряко осветление, с полезна площ от 52,65 кв.м., като до него се стига от вътрешна обща стълбищна клетка, която обслужва втория и третия етаж от сградата и тавана. Счита, че таванът може да се ползва, като в този смисъл било заключение на вещо лице Б.Г. от 2024 г..

Сочи, че не може да ползва половината от таванското помещение, тъй като ответницата е заключила таванската врата и не предоставя на ищцата ключ от нея. Била 1 предоставила на ответницата 2500 лева за негов ремонт. Поради отказания достъп, ищцата изпратила нотариална покана до ответницата, в която й предоставила срок доброволно да предостави достъп до тавана, но без резултат.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В хода по същество ищцата се явява лично и с адвокат Т. П. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна, в който излага доводи по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.

Твърди, че таванът е неизползваем и не се ползва от никого.

Посочва, че вратата за тавана не се заключва и не се заключвала никога, така че ищцата има достъп до тавана по всяко време, защото има ключ за общото стълбище по което се стига до тавана, който ответницата й предал. Последното било отразено в протокол на ЧСИ Г. С..

Във връзка с изложеното се иска от съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

В проведеното съдебно заседание ответницата се явява лично и с адвокат В. И. от АК П., като молят съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищцата и ответницата са собственици на дворно място в гр. П., ***-Б, както и че притежават по един етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и са съсобственици на приземния етаж и тавана при квоти по ½ ид.ч. Горното се потвърждава и от представените по делото заверени копия на протокол от 19.11.1990 г., съставен по гр.д. № 269 от 1990 г. по описа на РС П.; заверено копие на нотариален акт № 117, том III, рег. № 4297, н.д. 511/2014 г., издаден от Нотариус Г. В., с район на действие РС П. и удостоверение за наследници с изх. № А0-350/02.07.2025 г. на общ. П..

От приложената по делото нотариална покана от 20.05.2025 г., изходяща от ищцата и адресирана до ответницата се установява, че последната е поканена да предостави на ищцата ключ от процесната таванска врата и да й осигури достъп до таванския етаж. Установява се, че поканата е получена от ответницата на 21.05.2025 г..

По делото е приложен протокол за въвод във владение от 04.10.2024 г., от който се установява, че ответницата е предала на ищцата ключ от входната врата, намираща се на северната страна на сграда с идентификатор ***.

От показанията на свидетеля Н. Т. П. – съпруг на ищцата се установява, че ищцата има имот в гр. П., както и че за тавана имало врата и ключ. Споделя, че преди 3-4 години искали да влезнат, но ответницата не ги пускала да влезнал в стълбището, което води към тавана. Уточнява, че след като взели ключа за стълбището, не са се качвали на тавана. После 2 заявява, че се качвали, но не са стигнали до вратата на тавана, защото имало поставен багаж и не могли да влезнат. Посочва, че не са говорили с ответницата да им дава ключ за таванската врата, а направо отшили при нотариус и й изпратили покана. Споделя, че имали наематели, които също не могли да се качат на тавана, защото С. на им давала.

От показанията на свидетеля П. А. Т. – син на ответницата се установява, че знае процесната къща. Знае и че има таван. Споделя, че за тавана имало врата, която е дървена, стояла винаги отворена и е без ключ. Посочва, че когато се е правило ремонт е възможно пред вратата да е имало поставени строителни материали.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като логични, вътрешно непротиворечиви и с неопровергана доказателства стойност. При техния анализ съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС.

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие/ бездействие/, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначените на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно легитимиран по иска по чл.109 ЗС е всяко лице което извършва или поддържа неоснователно действие към собственика. Правото на собственост е от категорията на т.нар. в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ.

Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем.

Безспорно е, че ищцата и ответницата са собственици на дворно място в гр. П., ул.

„П. К.“ № 2-Б, както и че притежават по един етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и са съсобственици на приземния етаж и тавана при квоти по ½ ид.ч..

За да се уважи искът по чл.109 ЗС ищецът следва не само да твърди наличието на „пречещо“ действие, а следва да обоснове и докаже неоснователност на такова действие и преди всичко – реално смущаващо правата му фактическо състояние. Съдът счита, че ищцата не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че чрез конкретно фактическо действие от страна на ответницата – непредоставяне на ключ за таванската врата и се перчи да упражнява правото си на собственост, като и се ограничава достъпът до тавана 3 на жилищната сграда. Единствените ангажирани доказателства от ищцата в тази насока бяха показанията на нейния съпруг, но от същите не може с категоричност да се установи, че с действията си ответницата е ограничила достъпа до тавана. От тях се изяснява, че ищцата е имала желание да влезне в тавана и то преди 3-4 години, но не е могла, не защото е била заключена процесната врата, а друга врата. Установи се, че е имало и друг път, но не е успяла, защото пред врата имало поставен багаж, а не защото вратата е била заключена.

Дори от събраните по делото доказателства се установи и че вратата не се заключва, т.е. ищцата има свободен достъп до тавана на жилищната сграда.

Предвид гореизложеното, негаторният иск по чл.109 ЗС се явява неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сторените от нея разноски в размер на 306,78 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВРЪЛЯ предявения от С. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.

„В. Л.“ № 33, чрез адвокат Т. С. П. от АК П., против С. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ***, вх.А ет.5 и адрес за призоваване: гр. П., ***Б, иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответницата да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в ограничаване достъпа на ищцата до тавана на жилищна сграда, находяща се в гр. П., ***-Б, чрез непредоставяне на ключ за таванската врата, с което й пречи да упражнява правото си на собственост върху същия като неоснователен.

ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ***, вх.А ет.5, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 306,78 евро сторени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4