Решение № 2761 от 11.06.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 463/2026
- Вид
- Решение № 2761
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Ева Пелова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал.1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б."е" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2761
Пазарджик, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20267150700463 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М. Р. В., чрез пълномощника – адв. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GРАМ-1786856 от 07.03.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор П. К. Б. към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик /ЗППАМ/, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца..
В жалбата и съдебно заседание адв. У. излага аргументи, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – П. К. Б. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Пазарджик, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б.“е“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до представяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца, и е отнето СУМПС [номер].
За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 4775469/07.03.2026г., че жалбоподателят на 07.03.2026 г. около 10:20 ч. в гр. Пазарджик, по [улица], управлява собствения си л.а “БМВ 320“ с рег. № [рег. номер], със служебно прекратена регистрация на 09.12.2025г., поради липса на валидна ЗЗ“ГО“.
В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП.
По делото е представена полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ЗАД „Бул Инс“ за МПС рег. № [рег. номер], със срок на валидност от 12:06 часа на 07.03.2026г. до 23:59 часа на 06.03.2027г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б.“е“ от ЗДвП . Предвидените в чл. 171, т. 1, б.“е“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта, съгласно заповед № 312з-2296/11.09.2025г., издадена от директора на ОДМВР-Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.
Съдът принципно не споделя доводите на жалбоподателя, че следва да е налице знание у него, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор ЗЗ „ГО“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, като съгласно ал. 11 компетентните органи по ал. 1 /които регистрират превозните средства в Република България -т. 1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т. 2 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „з/гг“ от ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от страна на жалбоподателят. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
При описаната по-горе законодателна уредба се налага извод, че с оглед изменението на нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., е отпаднало изискването компетентните органи да уведомяват лицето за прекратената регистрация, за да може същата да породи правни последици и да послужи като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з/гг“ от ЗДвП. Достатъчно е от Гаранционния фонд да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за несключена или изтекла ЗЗ „ГО“, респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след непредставяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това дава основание за прекратяване на регистрацията по силата на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14 - дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно законът не свързва настъпването на правните последици от несключването на ЗЗ „ГО“ с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане.
Съдът намира обаче, че оспорената Заповед не съответства на целта на закона. Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП не са санкция, а средство за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за осигуряване безопасността на движението. В случая причината за служебното прекратяване на регистрацията е била отстранена в същият ден, видно от представена полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което продължаващото действие на мярката „временно отнемане на СУМПС“ не допринася за постигане на целите на закона и представлява несъразмерно ограничаване на правата на жалбоподателят, в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспорената ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, и предявеното от жалбоподателят искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати претендираната сума от 5,11 евро, представляваща заплатена държавна такса и 511,29 евро – адвокатски хонорар, при липсата на възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М. Р. В., чрез пълномощника – адв. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GРАМ-1786856 от 07.03.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор П. К. Б. към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на М. Р. В. сумата от 516,40 евро, представляващи съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�