Решение № 12 от 10.01.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Търговище, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Я. Т. Т. като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20223530101137 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.346 от ГПК.

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ответникът И. Д.

Д. е предявил три претенции по сметки срещу ищцата Д. Х. Д..

Съдът с протоколно определение ги е приел и поставил на разглеждане, както следва:

„ПОСТАВЯ на разглеждане претенцията на ответника И. Д. Д. срещу ищцата Д. Х. Д. за заплащане на сумата от 7 656, 06 лева, представляваща ½ от всички месечни вноски, изплатени към дата 21.09.2023 г., ведно със законната лихва от падежа до окончателното изплащане на сумата.

ПОСТАВЯ на разглеждане претенцията на ответника И. Д. Д. срещу ищцата Д. Х. Д. за заплащане на сумата от 302, 76 лева, представляваща дължими от ищцата данък сгради и такси смет за процесния имот за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., изплатени към момента от ответника, ведно със законната лихва от падежа до окончателното изплащане на сумата.

ПОСТАВЯ на разглеждане претенцията на ответника И. Д. Д. срещу ищцата Д. Х. Д. за заплащане на сумата 11 000 лева, представляваща извършени подобрения в процесния имот, след развода на страните.“

Ищцата – Д. Д., чрез процесуалният си представител оспорва размера на претенцията за подобрения и размера на претендираните изплатени погасителни вноски по ипотечния кредит от ответника с възражения, че от подобренията следва да се изключат двата монтирани климатика в апартамента, а от вноските първите 12 за периода 20.11.2017г. до 1

19.09.2018г., като погасени по давност.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: С протоколно определение от 11.12.2023г. допусният до делба недвижим имот е поставен в дял на ответника, който е осъден да заплати на ищцата парично уравнение на делът ѝ.

Във връзка с направените претенции по сметки, по делото е назначена СТЕ, която е установила, че извършените подобрения в процесния имот от ответника, след прекратяване на брака между страните е на стойност 7380лв., след спадане на овехтяване. В табличен вид -количествено-стойностна сметка на подобрения с разбивка по елементи са посочени извършените СМР по вид, количество и стойност без овехтяване и с овехтяване. В същата са включени и доставка и монтаж на два климатика на стойност 2300лв. без овехтяване и 1861лв. с овехтяване.

По делото са представени и писмени доказателства – квитанции за заплащани данъци, както и извлечение за периода 01.11.2016г. до 25.09.2023г. за изплащан ипотечен кредит към „Банка ДСК“ АД с титуляри страните по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: В „Производство по сметки” съделителите предявяват искове за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани, както с управлението, стопанисването и ползването на имотите, предмет на делбата, така и с наследяването. С уреждането на сметките в делбеното производство се цели ликвидирането на всички свързани с делбата въпроси между съделителите. Законът дава такова право, но не задължава съделителите да предявят своите претенции в това производство - те могат да осъществят своите права и в отделен исков процес, когато не са ги предявили в производството по сметките.

В процесния случай, по реда на чл. 346 ГПК, са предявени три претенции по сметки: от И. Д. срещу Д. Д., за направени от него подобрения в делбения имот с окито се е увеличила стойността му, за заплащане на ½ ид.ч. от ипотечен кредит и ½ ид.ч. от дължими данъци за имота.

Съдебната практика е последователна относно това че когато фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е изключен какъвто и да било принос в придобИ.ията на единия съпруг на това имущество от другия /ТР № 35/1971г. на ВС Р № 43/05.04.2013г. по гр.д.№ 802/2012г. ІІ гр.о. Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот - съпружеска имуществена общност по време на фактическата раздяла защото чрез тях се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената вещ. Когато за извършените подобрения, или разноски в имота – съпружеска имуществена общност след трайна фактическа раздяла /която изключва приноса на другия/ или след развода е платил само единия съпруг, другия се обогатява за негова сметка, защото се увеличава стойността на имота. Затова той може по реда на чл.346 от ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от стойността на подобренията и необходимите разноски.

2

В настоящия случай, данните по делото сочат, че визираните подобрения са били направени и следващият се за тях разход е бил извършен от ответника без знанието на ответницата и без нейното противопоставяне (по делото липсват твърдения за извършване на подобренията със съгласието на другия съсобственик), поради което отношенията между двамата съделители следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл. ЗЗД (гестия). При условията на чл.61, ал.2 ЗЗД, когато чуждата работа е предприета и в собствен интерес, отговорността за заплащане на подобренията е до размера на обогатяването, т.е. дължи се увеличението на стойността на квотата на всеки от съсобствениците.

На първо място, съдът приема, че е доказано от признанията на ищцата и заключението на вещото лице, извършено след оглед на имота, че действително само ответника е извършил твърдения ремонт в периода на фактическата им раздяла.

При така установените обстоятелства, следва да се приеме, че с извършените СМР ищецът е спомогнал да се увеличи стойността на имота, което увеличение и при липса на други доказателства следва да се определи към настоящия момент на сумата от 5518.90лв., т.е. след приспадане на посочения от вещото лице коефициент на овехтяване и стойността на онези движими вещи, които ответникът може да си вземе, без повреждане на имота и значителни усилия - 2 броя климатици (Медея и WILLIAMS).

Тъй като ответникът е действал и в свой интерес, на него се дължи сумата, която заинтересования – другия съсобственик би заплатил, ако той беше извършил подобрението, т.е. това е сумата, с която ответникът, в чийто интерес е била предприета работата, се е обогатил до размера на извършените за подобренията разходи, съразмерно на частта си.

Това е така, тъй като при всички положения, възмездяването се дължи по общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване, като изключение от това са само луксозните подобрения, които винаги остават за сметка на подобрителя. Предвид това, тъй като притежаваната от Д. Д. част в съсобствения имот е ½ ид.ч., то в такъв размер направените от ответника разходи следва да се присъдят в тежест на обогатилата се от подобренията ищца.

Следователно, претенцията по сметки относно направените от ответника разходи за извършените подобрения в процесния имот следва да се уредят на основание водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-чл.62 ЗЗД, като стойността на разноските следва да бъде разпределена съобразно правилото на чл.30, ал.3 ЗС – всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си, в случая: 1/2 ид.ч. за И. Д. и 1/2 ид.ч. за Д. Д..

Предвид установения размер на разходите за извършване на посочените подобрения – 5518.90лв. с включен процент овехтяване, следва, че дължимата от ищцата сума съответна на притежаваните права в съсобствеността е в размер на 2759.45лв., за която претенцията е основателна и следва да се уважи. В останалата част и до пълният претендиран размер от 11000лв. исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

3

Втората претенция за заплащане на сумата от 302.76 лева, представляваща дължими от ищцата данък сгради и такси смет за процесния имот за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., изплатени към момента от ответника, ведно със законната лихва от падежа до окончателното изплащане на сумата, съдът счита за основателна и доказана в пълен размер, с оглед липса на твърдения и доказателства, че ищцата е заплащала такива в сочените периоди. Доколкото данъчните задължения за имота възникват в тежест на собствениците (чл. 11, ал. 1 ЗМДТ), за тях отговарят всички съделители в обема на притежаваните от тях права - чл. 30, ал. 3 ЗС.

Третата претенция е за заплащане на сумата от 7 656. 06 лева, по чл.127, ал.2 ЗЗД вр. чл.32, ал.2 СК представляваща ½ от всички месечни вноски, изплатени от И. Д. към дата 21.09.2023г., ведно със законната лихва от падежа до окончателното изплащане на сумата.

Погасяването с лични средства от единия съпруг на задълженията, поети във връзка с изплащането на цената на придобит по време на брака имот, не влияе върху правата на страните, които те имат в съсобствеността на този имот към момента на неговото придобИ.е. Погасяването на тези задължения от единия съпруг поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно чл.32, ал.2 СК от 2009 г. и чл.25, ал.2 СК от 1985 г. (отм.), съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака и на основание чл.127, ал.2 ЗЗД този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността.

По делото няма спор, че страните страните са изтеглили ипотечен кредит за процесното жилище в размер на 30 000лв. от 09.11.2016г. От банковото извлечение е видно, че за периода 20.11.2017г. до 21.09.2023г. вноските са изплащани от ответника.

Ищцата възразява срещу претецията с мотив, че претендираните суми за периода 12.11.2017г. до 19.09.2018г. са погасени с кратката 3 годишна давонст:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Доколкото се прие, че платилият солидарен длъжник има възможността да иска от другия солидарен длъжник да му върне припадащата му се част от всяка една платена сума, послужила за погасяване на задълженията по кредита, то следва, че изискуемостта настъпва с факта на плащане на съответната сума (по арг. и от Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о. относно погасителната давност за анюитетните вноски по договор за кредит).

Съдът не възприема тезата на ищцата, че платените от солидарния длъжник към банката суми представляват периодични плащания и затова давността била тригодишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството 4 си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части.

Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора (така и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 795/2010 г., IV г. о.).

Характерът на изплатените суми от солидарния длъжник следва от характера на анюитетните вноски. Доколкото последните не представляват периодични плащания, не са такива и сумите, платени от ответника И. Д. за погасяване на кредита, респ. тази част от тях, която е дължима от другия солидарен длъжник - Д. Д. съобразно вътрешните отношения между съдлъжниците.

В този смисъл погасителната давност е петгодишна – чл. 110 от ЗЗД.

Исковата молба е предявена на 02.09.2022г. и прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички заплатени суми, дължими след 02.09.2017 г., съгласно чл.