Решение № 1361 от 07.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300502243 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 2183/15.06.2022 г., пост. по гр.д. № 1403/2021 г. на Районен Съд – Пловдив е Постановено:

Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК 200599406 на основание чл. 55 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД да заплати /върне / на В. В. В., ЕГН – ********** сумата 583, 26 лв. – платена при начална липса на основание въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит № 431676/27.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на ИМ – 27.01.2021 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв. Отхвърля иска като неоснователен;

Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на В. В. В., ЕГН – ********** направените деловодни разноски в размер на 163, 31 лв.- съразмерно на уважената част на иска;

Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на адвокат А. Д. К. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 174, 98 лв. – определено в размер на минимума по чл. 7 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на иска;

Осъжда В. В. В., ЕГН – ********** да заплати на „ Фератум България „ ЕООД деловодни разноски в размер на 137, 52 лв. – съразмерно на отхвърлената част на иска.

Решението се обжалва в осъдителната му част от ответника по спора„ Фератум България „ ЕООД с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази му част и отхвърляне на иска изцяло.

1

Въззиваемата В. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 55 ал.

1, изр. 1 от ЗЗД - за осъждането на „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати/ върне на В. В. В., ЕГН – ********** сумата 1 000 лв., платена от ищцата на ответното дружество при начална липса на основание.

Твърдяла е в ИМ че сключения между страните Договор за потребителски кредит № 431676/27.09.2016 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, недействителен е и сключeния между ищцата и третото за спора лице „ Фератум Банк „ LTD Договор за поръчителство като акцесорен на договора за кредит и на самостоятелно основание. Така – съгласно нормата на чл. 23 от ГПК ищцата дължи само чистата стойност на кредита – която в случая е в размер на 800 лв., но не дължи лихви или други разходи по кредита. Ищцата била заплатила по договора за кредит главницата, ведно с договорената възнаградителна лихва, а по договора за поръчителство – 816 лв. възнаграждение на гаранта/поръчителя, като последното също било заплатено на ответника – кредитодател „ Фератум България „ ЕООД и остА.ла в негова полза - не е било преведено от него на гаранта „ Фератум Банк „ LTD, като в тази насока твърди че при справка в търговския регистър такова юридическо лице не се открива, следователно не съществува в правния мир. Общо заплатената сума / главница и възнаградителна лихва по кредита и такса за гаранта / възлизала в размер от 1 800 лв., поради което разликата от 1 000 лв. се явява платена при начална липса на основание / недействителност / нищожност на процесните облигации /.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържал е договорите да не са недействителни на възведените от ищцата основания, като и договорът за поръчителство е сключен с третото лице - гарант и платеното по него е предадено на това трето лице.

След преценка на ангажираните по делото доказателства във връзка със становищата и възраженията на страните районния съд е приел искът по основание за доказан. Прието е че договорът за потребителски кредит е недействителен поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в посочения годишен процент на разходите, като при неговото включване ГПР надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК / според заключението на ССчЕ действителния размер ГПР в този случай е 73,17%/. В тази връзка е посочено че прочита на клаузата на чл. 5 от договора за кредит налага извод, че сключването на договора за поръчителство съставлява въведено от кредитора задължително и неотменимо изискване за получаване на исканото финансиране.

Прието е с оглед недействителността на договора за кредит, че договорът за гаранция/поръчителство губи своето основание - съответно и всички плащания по него подлежат на връщане, а също и поради това че този договор е изначално сам по себе си лишен от основание, тъй като по него не се предоставя услуга на потребителя, обезпечението е само и единствено в полза на заемодателя, като и в случай че поръчителят погаси вземането вместо длъжника, той има право на регрес за пълната стойност на платеното, независимо от дължимото му се от потребителя възнаграждение в размер от над 2/3 от размера на предоставения кредит.

С оглед така приетата недействителност и установения от заключенията на ССчЕ факт че по двата договора ищцата е заплатила сума в общ размер от 1 383, 26 лв. / 927, 29 лв. по договора за кредит и 455, 97 лв. по договора за поръчителство /, искът е уважен за разликата между тази сума и главницата по кредита, тоест за сумата 583, 26 лева.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост – в обжалвА.та част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Решението е валидно и допустимо.

Относно правилността въззивникът поддържа оплаквания че в ГПР по кредита не е следвало да се включва възнаграждението на гаранта Фератум Банк, защото сключването на договора за поръчителство с него не е било задължително за ищцата предвид възможността същата да обезпечи кредита и с избран от нея поръчител - която опция установена от заключението на СТЕ.

Въззиваемият в отговора по чл. 263 от ГПК настоява на своевременно възведените във връзка с тези възражения на въззивника свои твърдения, а именно, че обезпечаването на кредита с гаранция/поръчителство от Фератум Банк е съгласно клаузата на чл. 5 от договора за кредита задължително условие за предоставяне на заемните средства, както и че връщането на платеното по договора за гаранция се дължи от кредитодотателя Фератум България ЕООД, тъй като е платено на него при начална липса на основание.

Относно приетата от първостепенния съд фактическа обстановка няма спор между страните и тя е следната:

Валидно сключен между страните по реда на ЗПФУР Договор за предоставяне на потребителски кредит № 431676/27.09.2016 г., по силата на който ответното Фератум България ЕООД е предоставило на ищцата В. заемни средства в размер на 800 лв., за срок от 12 месеца при дължима лихва 184 лева – фиксиран лихвен процент 23%, и при ГПР – 49,11%. Посочено е че кредита се издължава на 12 месечни вноски в размер на 82 лв. всяка / 66, 67 лв. главница и 15.33 лв. възнаградителна лихва /, датата на първия падеж е определена на 28.10.2016 г., представен е погасителния план;

Съгласно чл. 5 от договора кредитът е обезпечен с предоставено от Ferratum Bank поръчителство в полза на кредитодателя Фератум България ЕООД, договорено като задължително условие за предоставянето на кредитната сума. На 28.09.2016 г. между Фератум Банк „ – чуждестранно юридическо лице с посочени седалище и адрес на управление в Република Малта от една стрА. и от друга - потребителя В., е сключен Договор за гаранция / поръчителство /, по силата на който гаранта се е задължил да отговаря солидарно към кредитора за всички нейни задължения, произтичащи от договора за кредит, срещу насрещна престация - възнаграждение за така предоставената услуга / гаранцията / в размер на 616 лв., платимо на 12 месечни вноски, с начален падеж 28.10.2016 г. и с краен падеж – 23.09.2027 г.;

Съгласно заключенията на ССчЕ – неоспорени от страните, кредитните средства са усвоени от ищцата, извършените от нея погашения по договора са в общ размер на 927, 29 лв., формирани както следва: по 82 лв. / главница и възнаградителна лихва / на датите 30.10.2016 г., 27.11.2016 г. , 30.12.2016 г. и 28.01.2017 г. и 599, 29 лв. на дата 10.03.2017 г. ; заплатено от ищцата В. на „ Фератум България „ ЕООД е и възнаграждение по Договора за гаранция / поръчителство / в размер на сумата 455, 97 лв., което - по данни от счетоводството на Фератум България, е преведено на гаранта Фератум Банк; възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по кредита, при включването му в него ГПР възлиза на 73,17%.

По делото е безспорно установено че ответното дружество е небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на осъществявА. от нея професионална или търговска дейност. Следователно страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 от ЗПК, а договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря на императивно установените от този закон изисквания относно неговото съдържание.

3

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които и тази по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Споделя се извода на районния съд за нарушение на чл. 11 т. 10 от ЗПК. В представения индивидуален договор липсва посочване на каквито и да е допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Факта че посочения в договора ГПР от 4 9, 11 % формално не надвишава пет пъти законната лихва съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК не освобождава търговеца от задължението да изпълни вменените му от закона горепосочени изисквания, без които проверката дали са спазени императивните разпоредби на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, § 1 т. 1 от ДР на ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК, е невъзможна. Освен това е установено - от казаното по горе заключение на ССчЕ, че така посочения ГПР не отговаря на действителния, тъй като с дължимото се от потребителя възнаграждение за гаранта по задължителния за предоставянето на кредита договор за поръчителство с посочения от кредитодателя гарант Фератум Банк, ГПР се явява в размер, надхвърлящ максимално установения с императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и дължимите на посредниците за сключването на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗПК „ общ разход на кредита за потребителя „ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. и разходите за допълнителни услуги по договора когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита.

Възражението на въззивника че договора за поръчителство с Фератум Банк не е задължително условие за получаването на кредита, доколкото ищцата е могла да посочи и избрано от нея лице за поръчител, е неоснователно. Няма спор и е установено по делото – от заключението на СТЕ и съдържащите се в него разпечатки на отделните стъпки от електронното кандидатстване за заема, че обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните средства, като изборът на ищцата в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посочения от кредитодателя такъв – Фератум Банк, или избрано от нея лице / което разбира се кредитодателя следва да одобри /. Факта че тя е избрала поръчителят да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода че договора за поръчителство с Фератум Банк е задължително условие за получаването на кредита и като така задължителен за потребителя разход е дължимото се от него на гаранта възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство, съответно същото е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързА. с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита.