Разпореждане № 3532 от 10.08.2026, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Частно гражданско дело 1474/2026
- Вид
- Разпореждане № 3532
- Подписан
- 10.08.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3532 гр. Разград, 10.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД К. КОСЕВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330101474 по описа за 2026 година
Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.
Депозирано е заявление от Агенция за събиране на вземания ЕАД, 203670*** за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. А. И., **********, настоящ адрес: ********** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6095*** /12.11.2024 г., сключен с “Вива кредит“ АД: главница за периода 26.01.2025 г. -18.02.2025 г.в размер на 107.29 евро, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 06.07.2026 г. до окончателното й изплащане, 35.22 евро договорна лихва за периода 26.01.2025 г.-18.02.2025 г., 8.90 евро лихва за забава за периода 27.01.2025 г.-06.07.2026 г., както и разноски по делото.
В предоставения му тридневен срок заявителят е представил документ за платена държавна такса и уточнение, че преди цесията от страна на длъжника са заплатени 140,15 лева (71,66евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението. Извършеното плащане от 140,15 лева е отнесено към главницата.
С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.11.2024 г., между Р. А. И. /Заемател/ и “Вива кредит“ АД /Заемодател/ е сключен по Договор за паричен заем № 6095***, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 350 лв. /178.95 евро/, който е следвало да бъде върнат на 7 двуседмични погасителни вноски с краен срок на погасяване 18.02.2025 г. при уговорени ГЛП 40,32% и ГПР 48,86%. Съгласно чл.1, ал.1 заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 63.91 лева. Съгласно чл.4, ал.1 заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция, като при неизпълнение на задължението дължи неустойка в размер на 42.56.лв. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 68.39 лева, а общото задължение по Договора 1 става в размер на 478.73лв.
На 28.11.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Вива Кредит" АД, по силата на който вземането на "Вива Кредит" АД срещу Р. А. И., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 6095*** от дата 12.11.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на"Вива Кредит" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П- ВИВ/6095*** от дата 10.12.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,86%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.
В случая, с уговарянето на договорна лихва в размер на, такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, неустойка за непредставяне на обезпечение, отпуснатият в размер на 350 лв. /178.95 евро кредит възлиза общо на 478.73лв. Макар да се твърди, че договорът е сключен при ГПР от 48,86%, при включени всички разходи по кредита, предоставен за период помалък от 3 месеца е видно, че размерът на ГПР е вписан формално и действителните разходи са в много по-голям размер.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е 2 посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.
Договор за паричен заем № 6095*** е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.
В тази връзка и доколкото заявителят е признал, че преди цесията от страна на длъжника са заплатени 140,15 лева (71,66евро), следва да се присъди за погасяване само сумата в размер 107.29 евро, представляваща равностойността в евро на предоставената по договора главница.
Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 7.70 евро за платена държавна такса и 18.11 евро – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670***, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина, срещу Р. А. И., **********, настоящ адрес: ********** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6095***/12.11.2024 г., сключен с “Вива кредит“ АД: главница за периода 26.01.2025 г.-18.02.2025 г. в размер на 107.29 евро, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 06.07.2026 г. до окончателното й изплащане, както и за 7.70 евро за платена държавна такса и 18.11 евро – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670***, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина, срещу Р. А. И., **********, настоящ адрес: ********** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6095*** /12.11.2024 г., сключен с “Вива кредит“ АД: 35.22 евро договорна лихва за периода 26.01.2025 г.-18.02.2025 г., 8.90 евро лихва за забава за периода 27.01.2025 г.-06.07.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
3
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4