Определение № 583 от 15.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. София, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито засеД.е на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Емилия К.а

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600644 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 341 НПК.

Делото е образувано по протест на прокурор от прокурор при ОП – Видин,както и частни жалби на защитника на подс.Д. Г. Д. и повереника на частните обвинители И. М. И.,Р. Т. И., М. Р. Т.,С. И. М. и Ц. Р. Б. против прекратено съдебното производство,с което делото е върнато на досъдебното производство. С определение от 14.04.2026 г. на ОС Видин по н.о.х.д. № 576/2025г., делото върнато за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,които са довели до ограничаване на правата на страните.

В протестът са изложени различни съображения против определението , с които се обосновава неговата неправилност.

Възразява се против изводите на съда ,че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК и задължителните изисквания поставени към процесуалния акт на обвинението в ТР 2 / 2002 г. на ОСНК на ВКС.В тази насока са изложените съображения за непълнота и неяснота при описание на начина на осъществяване на инкриминираното деяние от всеки един от подсъдимите както по отделно а ,така също със установените травматичните уврежД.я причинени на пострадалия.

Изразява се несъгласие със изводите на съда за наличие на основанията на чл.248,ал.1,т.9 от НПК за „разделяне” на делото от ОП –Видин и необходимостта от отделяне на материали за участието на военно лице в престъплението,които материали би следвало да бъдат изпратени по компетентност на Софийска Военно- Окръжна прокуратура съобразно дадени указания за нарушения на военната дисциплина.След,което са описват предявените обвинения на седемте подсъдими и подробно описаните в обстоятелствената част на обвинителния факти и обстоятелства,включително 1 заключенията на СМЕ за травматичните уврежД.я причинени на пострадалия.Прокурорът мотивира несъгласие с указанията на съда като посочва в протеста какво се приема в теорията и практиката за действията на съучастници в осъществяване на едно престъпление свързано с причиняване на травматични уврежД.я .По нататък се оспорват изводите на съда относно правната квалификация на деянието и се изразява предложение как да бъде преодоляно това нарушение , а именно като обвиняемите бъдат оправД. за това, че в съучастие помежду си като съизвършители са извършили престъплението по чл.124, ал.1НК.

Протестът съдържа описание на процесуалното развитие на делото до внасянето му в съда за се аргументира несъгласие с указанията дадени от съда за отделяне на материали и изпращането им на Софийска – военна окръжна прокуратура. Посочва се ,че в чл. 216 от НПК е предвидена тази възможност само за съдебната фаза, докато за досъдебна фаза в хипотезите на ал.1 и ал.2 на чл.216 НПК.Отделно от това се посочва,че въпроса за участие на военно лице в престъплението заедно с цивилни лица е решен с определение № 410 /26.09.2025 г. по ч.н.д. №814 /2025 г.на ВКС,трето наказателно отделение и в постановление на ВКП,което е приложено към протеста.

Предлага се да бъде отменено определение на Окръжен съд – Видин като делото да бъде върнато за продължаване на съдепроизводствените действия.

В частната жалба на подс.Д. Г. Д. се изразява несъгласие с определението на съда в частта , в която се дават указания за разделяне на делото и изпращане на материали на Софийска Военно окръжна прокуратура като неправилно и незаконосъобразно като се излагат следните аргументи : разделянето на делото ще доведе до процесуални нарушения при провеждане на два паралелни съдебни процеси поради обстоятелство ,че е повдигнато обвинение за извършено престъпление при съучастие, неоснователни и незаконосъобразни са изложените от съда съображения за нарушение на Етичния кодекс на военнослужещите,защото в самия кодекс е прието ,че се прилага доколкото не е установено друго в специален нормативен акт , като се сочи практика на върховната инстанция и на ЕСПЧ за подобен случай.Връщането на делото на фазата на досъдебното производство би било свързано с повдигане на обв. Д. Г. Г. и допълнителни обвинения свързани с текстове от Етичния кодекс на военно служещите . От друга страна,според защитата , въпроса отнасящ се до подсъдността е разрешен както от произнасянето на върховната инстанция,така също и от производството пред ВКП в спор за подсъдност.

Предлага по изложените съображения обжалваното определение в посочената част да бъда отменено.

В частната жалба на повереника на частните обвинители се излагат три съображения, поради което като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено определението за прекратяване.Това са необоснованост на доводите за нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт,относно изведено като основание за прекратяване на съдебното 2 производство непосочване „дали военното лице е спазвало нормите на военната дисциплина” и като неправилни указанията за отделяне на материали за подсъдим ,които да бъдат изпратени на военен съд и относно правната квалификация ,която според защитника ,не дава възможност за разделянето на делото.

Предлага обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативният съд-София, след като се запозна с доводите в протеста и жалбите, доказателствата по делото и атакуваното определение от 14.04.2026 г. на ОС Видин по н.о.х.д. № 576/2025г., намери следното:

Атакуваното определение в определени части е неправилно,но независимо от това са налице правилни изводи на съда, които макар и не изчерпателно посочват нарушения,които са съществени процесуални нарушения. Допуснати са съществените процесуални нарушения , които са отстраними, отнасящи се до правната квалификация на инкриминираното деяния и обстоятелствата,които го характеризират.Тези нарушения могат да бъдат отстранени единствено на д.п. тъй като се отнасят до правото на защита на обвиняемите.

Видинският окръжен съд е прекратил съдебното производство като е приел следното :

= по отношение на обв. Д. Д. ,за когото е установено ,че е военно лице съдът е приел ,че военен прокурор е компетентен да се произнесе ,защото в обвинението „ не става ясно това военно лице спазвало ли е нормите на военната дисциплина при условие, че в чл.242, т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) „.

За да мотивира аргументите си за това ,че е необходимо да бъдат отделени материалите за обв. Д. , съдът подробно е описал съдържанието на „Етичен кодекс на поведението на военнослужещите“ като е заключил ,че от това следва и е необходимо за образуваното дело пред окръжния съд да бъде изяснено дали с поведението си по делото за престъпление по 124 ал.1 вр.чл. 20 ал.1 НК не е извършил нарушения на военната дисциплина и неспазване на правилата на етичния кодекс на поведение на военнослужещия. Съдът е намерил пропуски в произнасянето по този въпрос от страна на военния прокурор и изразил становище ,че е пропуск от страна на военния прокурор и същия съд по настоящия криминален казус да обвързва крайното си решение единствено с посоченото нарушение на Европейската конвенция за правата на човека във връзка с делото „М. срещу България“.

= Последващите аргументи за прекратяване на съдът са за това ,че неясно са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и необходимост от конкретизиране в обвинителния акт какви действия са били извършени спрямо пострадалото лице от всеки един от обвиняемите и какви уврежД.ята са причинили..След извършване на посочените процесуално следствени действия да се изготви нов обвинителен акт.Извършването на посочените действия съдът е обвързал и с необходимостта от разделяне на производството по отношения на военнослужещия , а именно обв.Д. Д. ,като бъдат изпратени разделените материали на Военна прокуратура – София. Необходимостта от посочените действия съдът обвързва с правото на защита на обвиняемите лица Акцентира,че е съществено в обвинителния акт да бъдат конкретизирани действията на всеки обвиняем към пострадалото лице, за да бъде изяснен механизма на деянието и връзката между причинените уврежД.я и заключението на СМЕ. Посочените „непълноти и неясноти „ съдът намира за нарушения в 3 обвинителния акт, поради което не отговаря на изискванията поставени към него в ТР № 2/2002 г. на ОСНК.,

Указанията за отделяне на материалите по отношение на обв.Д. Д. са неправилни.По отношение на този обвиняем е повдигнато обвинение за престъпление по чл.124ал.1 НК и не е включено в предмета на доказване по чл.102 НПК въпроса дали е нарушил с действията си етичничния кодекс на военослужещите.Относно обсъждането на този въпрос в разпоредително засеД.е съдът е излязъл извън правомощията си. Видно от приложеното постановление на ВКП - отдел 02 „Досъдебен“ от 7.11.2025 г.,с което е оставил без уважение възражение на ОП –Видин срещу постановление от 13.10.2025 г. на Военно – окръжна прокуратура са обсъдени задълбочено обстоятелствата за процесуалното качество на обв. Д. Д. и компетентното звено на съдебната власт да разгледа делото.В това постановление изрично е посочено ,че „не са установени обстоятелства ,които да свържат престъпната деятелност на обвиняемия ефрейтор Д. с военни въпроси ,имуществото на армията или дисциплинарни нарушения“

Относно допуснати съществени , отстраними ,процесуални нарушения , които са довели до ограничаване на правата на защита на обвиняемите лица, аргументите на съда са правилни,макар в протеста коректно да е посочено ,че в обвинителния акт са посочени извършените действия от всяко едно от обвиняемите лица и е предложено , че след като не е описана в достатъчна степен задружната престъпна дейност съдът би могъл с постановяване на присъдата да ги оправдае за тази им дейност и по точно за повдигнатото и предявено обвинение по чл.20 ал.2 за престъплението по чл.124 НК. Този въззивен състав не споделя становището на представителя на Окръжна прокуратура по този въпрос защото е неправилно и по същество незаконосъобразно.Трайната практика на върховната инстанция е че се допуска нарушение на материалния закон ,когато се приема,че повече от едно лице ,в съучастие , като съизвършители ,са осъществили престъпния състав на чл.124 ал.1 НК. В Р № 633 от 4.07.1994 г. по н.д. №382/1994 ,на I НО,на ВС са изложени следните съображения:

„Това е така защото съучастието е възможно единствено в извършване на умишлено престъпление ,тъй като то предполага задружно и умишлено участие на две или повече лица ,чиито действия в своята цялост водят до осъществяване на престъплението,при което осъзнават,че осъществяват същото заедно с другите лица.При престъплението по чл.124 НК се касае до усложнен състав ,при който умисълът към по – лекия резултат се съчетава с непредпазливост към по – тежкия,т.е касае се за престъпление , осъществено при две форми на вина , при което е невъзможна съучастническа дейност.Престъплението по чл.124 ал.1 НК с оглед по – тежкия съставомерен резултат е непредпазливо и поради това същото престъпление не може да бъде осъществено в съучастие под формата на съизвършителство.”

Поради това не би могло да се приеме ,че изложените в протеста доводи са правилни. Поради посочените нарушения относно правната квалификация на инкриминираното деяние по чл.124 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК делото следва да бъде върнато за изготвяне на нов обвинителен акт и повдигане на ново обвинение по отношение на всеки един обвиняем.Както правилно е посочил решаващия съд в обстоятелствената част за всеки обвиняем следва да се посочи какви действия е извършил спрямо пострадалия.Едновременно с изясняване на действията на всяко едно от обвиняемите лица следва да се изясни какви уврежД.я е причинило на пострадалото лице и да се изготви допълнителна съдебно – медицинска експертиза.С ДСМЕ следва да се конкретизира , кои от кого нанесените травматични уврежД.я са причинили средна или тежка повреда,а също така кои от тях са в пряка – причинно следствена връзка с последвалата смърт. След изясняване на посочените обстоятелства следва да се повдигнат нови обвинения на всяко едно от обвиняемите лица.Резултатите и обстоятелствата от извършените процесуални действия следва да залегнат и в обстоятелствената част на обвинителния акт за да бъдат защитени правата на всички страни в наказателното производство.