Решение № 151 от 04.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. ХАСКОВО, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600065 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

Образувано е по протест, подаден от прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Димитровград, срещу Присъда № 22/29.10.2024 г., постановена по НОХД № 323/2024 г., по описа на Районен съд – Димитровград.

С посочената първоинстанционна присъда, след проведено при условията на чл.

371, т. 2 НПК - съкратено съдебно следствие, подсъдимият Я. Х. А., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 07.07.2024г. в с. Ч. общ. Д. обл. Х. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Туран“ с peг. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.43 /едно цяло четиридесет и три/ на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 (пет) месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, глоба в размер на 500(петстотин) лева, както и му е наложено "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 5 (пет) месеца. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Я. Х. А. да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково направените по делото разноски, в размер на 167,94лв. С протестираната присъда, съдът не се е произнесъл на основание ал.5 на чл.343б от НК, а е обсъдил приложението на горепосочената разпоредба единствено в мотивите на съдебния си акт.

В протеста са релевирани оплаквания за неправилност на присъдата с оглед определения срок на наказанието "лишаване от право да управлява МПС", който според 1 държавното обвинение е занижен, както и поради липсата на произнасяне по чл. 343б, ал. 5 от НК за присъждане на равностойността на управляваното от подсъдимия МПС, доколкото същото не било изключителна негова собственост. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е отказал да приложи чл. 343б, ал. 5 от НК.

След изготвяне на мотивите към присъдата е постъпило допълнително изложение, в което се сочи, че процесният автомобил е в режим на съпружеска имуществена общност между подсъдимия и неговата съпруга, като всеки от тях притежава 1/2 бездялова част от него.

Според доводите на прокуратурата, предвид този режим на собственост, приложима е втората хипотеза на чл. 343б, ал. 5 от НК, която предвижда присъждане на равностойността на автомобила. Иска се присъдата на първостепенния съд да бъде изменена като се увеличи размера на наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС", както и подсъдимият да бъде осъден да заплати равностойността на моторното превозно средство, съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от ОП-Хасково поддържа протеста и излага становище за неправилност на съдебния акт. Сочи, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца е в пределно нисък размер, като не било отчетено в достатъчна степен обстоятелствата относно обществената опасност на деянието и на дееца. На следващо място се излагат съображения за нарушаване на закона от първоинстанционния съд, който не приложил императивната и действаща към момента норма на чл. 343б, ал. 5 от НК. Моли за съдебен акт, с който протестираната присъда бъде изменена, като се увеличи размера на наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС", както и подсъдимият бъде осъден да заплати равностойността на управлявания от него лек автомобил.

Защитникът на подсъдимия излага съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда в протестираната част и моли същата да бъде потвърдена.

Твърди противоречие на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК с европейските норми и с Конституцията на Република България.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника му. В последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство срещу подсъдимия Я. Х. А. е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Димитровград, с който му е повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с постановената присъда. В проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК не са констатирани съществени процесуални нарушения, а подсъдимият и защитникът му са поискали делото да се разгледа по реда на глава XXVII, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признал фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Съдът намерил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по чл. 372, ал.4 от НПК обявил, че ще го ползва без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, следното:

Подсъдимият Я. Х. А. е правоспособен водач на моторно превозно средство от 29.06.2007 г., притежаващ „категория В“. На 06.07.24г. около 20:00 часа свидетелите Ж.Ж.П. и Р.К.Х. - ****** в Група „***“ РУ-Димитровград започнали работа нощна смяна и били изпратени на сигнал в с. Ч.. На 07.07.2024г. около 01:15 часа на връщане за Д. в района на автобусна спирка на ул. „Д.“ в с. Ч. забелязали движещ се л.а. марка „Фолксваген Туран“ с peг. номер ******* със съмнително поведение и решили да го спрат за проверка. В хода на проверката установили, че водач на превозното средство бил Я. Х. А., като същият миришел на алкохол. Полицейските служители извършили проверка на подсъдимия, който бил тестван с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0055, при което техническото средство отчело 2 концентрация на алкохол 1.43 промила на хиляда. За извършеното нарушение на ЗДвП управление на МПС след употреба на алкохол, свидетелят Ж.Ж.П. съставил на подсъдимия АУАН серия GA № 987676/07.07.24г., с който било иззето и СУМПС с № 283310124.

Подсъдимият А. подписал АУАН без възражение. След това съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване и полицейските служители съпроводили същият до ЦСМП - Димитровград. Там А. отказал да даде кръв за изследване, като приел показанията на техническото средство. Впоследствие със заповед за задържане на лице по ЗМВР А. бил задържан за срок до 24 часа в РУ на МВР - Димитровград, като в 12:30 часа на 07.07.2024 г., същият бил освободен. Лекият автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № *******, който управлявал подсъдимият А. бил съпружеска имуществена общност, тъй като бил придобит на 27.08.2018г. по време на брака на А. и съпругата му Х.Й. А.а, сключен на 18.06.2007 г. В тази връзка МПС-то било върнато на собствениците му, след като е била извършена оценителна експертиза, определяща стойността на превозното средство на сумата от 6 750 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия Я. Х. А., показанията на свидетелите Р.К.Х. и Ж.Ж.П., от заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза от 08.07.2024 г., както и материалите приети по делото и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред.

При така установените факти, първоинстанционния съд, след като обсъдил и анализирал събраните доказателства, приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Проведената процесуална дейност, в това число тази, касаеща оценката на доказателствата по делото, както и тяхната интерпретация в контекста на поддържаната от обвинението фактическа картина, не страда от пороци, налагащи отмяната на атакувания акт. Доводи в тази насока не се навеждат и от страните, макар в протеста да се откриват твърдения за необоснованост, които обаче са лимитирани до атакуваните части и в този смисъл не се разпростират върху цялостната законосъобразност на присъдата, чието диспозитивно и мотивационно съдържание изпълнява стандарта за яснота и достъпност на взетото решение и за фактическите и правни основания, върху които то е било формирано. По изложените съображения въззивният съд намира, че фактическа обстановка по делото е правилно установена и съобразно закона, първата инстанция обосновано е приела от правна страна, че подсъдимият Я. Х. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК - на инкриминираните дата и място – на 07.07.2024г. в с. Ч. общ. Д. обл. Х. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Туран“ с peг. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.43 /едно цяло четиридесет и три/ на хиляда, установено по надлежния ред.

Тези факти, върху които първо обвинението, а след това и съдът са изградили извода за съставомерност на извършеното по чл.343б ал.1 от НК, не са били оспорени от защитата.

Напротив, подсъдимият е признал същите, а доказателствата по делото са в синхрон с това процесуално изявление, защото както показанията на разпитаните свидетели, така и съставеният акт, а и издаденият талон и последвалите го протокол за медицинско изследване и фиш за спешна медицинска помощ установяват, че записаните в Наредба № 1/19.07.2019 г. правила са били стриктно следвани и след като водачът на превозното средства е бил тестван с техническо средство, отчело 1,43 промила съдържание на алкохол в кръвта му, а той е отказал тези показания да бъдат проверени с медицински и химически анализ, като е отказал да даде кръв за изследване в посетения ЦСМП, то в съответствие с разпоредбите на горепосочената наредба отчетеният от апарата резултат е бил приет за достоверен.

Следователно самопризнанието не е изолирано в цялостната доказателствена съвкупност, и макар тя да не е била щателно анализирана в съобразителната част към присъдата, проявената лаконичност не се оказва в разрез с регламента в чл. 305 ал.3 от НПК, още повече че не фактите и тяхната съставомерност е бил фокусът на развилото се съдебно 3 производство. В този смисъл не без основание съдът е отдал превес в своите мотиви на дискусионната към онзи момент норма в чл.343б ал.5 от НК и на аргументите, заради които е взел решението за нейната неприложимост. След като е подложил на коментар същностната разлика между предвиденото за съответното престъпление наказание и уредените в чл.53 от НК превантивни мерки, след като е приел, че уреденото в чл.343б ал.5 от НК отнемане или присъждане на равностойност противоречиви на общата норма в чл. 35 ал. 3 от НК, а след това е открил нетърпимо противоречие между регламента в общата и специална част на НК, а също и недопустимо навлизане в правна сфера на невиновно лице (бездяловия съсобственик на моторното превозно средство), съдът е оценил разисквания институт като противоречащ на Конституцията, включително на чл. 5 ал. 3 от нея. Съдът е установил и противоречие на нормата в чл. 343б ал. 5 от НК с правото на ЕС – с чл.17 ал.1 от Хартата на основните права на ЕС и с чл.7 от ЕКЗПЧ и позовавайки се на решенията на СЕС относно „пропорционалността на отнемането и преследваната цел“ и невъзможността от засягане на права на трето неучастващо в процеса лице (касаещи разпоредбата в чл. 242 ал.8 от НК), е стигнал до извода за съпоставимост на застъпените вече от СЕС тези с настоящата проблематика, неизискваща, както изрично е отбелязано, преюдициално запитване, а собствено „на свое равнище и по своя преценка“ решение за неприлагане на националната норма, която не е в унисон с правото на ЕС. Основан на тези съображения е и заключителният извод за неоснователност на претендираното от прокурора осъждане на А. да заплати равностойността на притежаваното от него в условията на съпружескаимуществена общност моторно превозно средство. По делото са приобщени справка от Централната база данни на КАТ, удостоверяваща датата на придобиване на лекия автомобил и удостоверение за сключен граждански брак, съдържащо датата на възникване на брачната връзка. Същите по категоричен начин установяват, че придобивното основание е настъпило по време брак и фактическият състав, пораждащ бездяловата съпружеска общност по отношение на управлявания автомобил, е бил изпълнен.