Решение № 2289 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2289 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ

Административно наказателно дело № 20211110216735 по описа за 2021 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ

1 и при участието на секретаря Йоана Долдуровa като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16735 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 606079-0119738 от 13.10.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-София на ЦУ на НАП, с което на „ПГ ФЕМИЛИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК: 203376480 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.

185, ал. 2, вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти (Наредба Н-18).

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружествотожалбоподател не се явява и не се представлява от свой процесуален представител.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП и присъждане на направените от него разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежната страна.

На 23.04.2021 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 23.04.2021 г., в 11:50 часа при извършване на оперативна проверка на търговски обект – бар и грил, находящ се в гр. /адрес/ стопанисван от жалбоподателя, е било установено, че разчетената касова наличност в момента на проверката на фискалното устройство на обекта (което е имало функция за служебно въвеждане и за служебно извеждане на суми) съгласно 2 отчета на фискалното устройство е била в размер на 16,50 лева, а фактическата наличност намерена в касата е била в размер на 126,70 лева, при което е била установена положителна разлика в размер на 110,20 лева – нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля К. Й. Н. - л. 54 от делото, както и от писмените доказателства по делото (л. 412 от делото), се установява, че при извършената проверка в обект на жалбоподателя е било констатирано процесното разминаване между сумите, отразени във фискалното устройство и фактическата наличност в касовия апарат, както и че същото е притежавало функциите за служебно въвеждане и служебно извеждане на суми. Доказателствените източници относно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни, а същите не се и оспорват от страните.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18, като при настъпила промяна в касовата наличност, която не се е дължала на продажба на стока или услуга, жалбоподателят не е отразил тази промяна в касовата наличност във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведена сума” и при проверката е била констатирана положителна разлика в размер на 110.20 лева. АНО правилно е приел, че неотбелязването на промяната на касовата наличност води до неотразяване на приходи, тъй като била налице, положителна разлика между касовата наличност и отчета на фискалното устройство, поради което нарушението е било квалифицирано по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

3

Допълнително, следва да се отбележи, че изводът на АНО, че процесната наличност е в резултат на неотразяване на приходи е напълно обоснован от доказателствата по делото. Преди легитимация и започване хода на проверката, актосъставителят е извършил контролна покупка на хранителна стока, за която не му е била издадена касова бележка, а вследствие (по време на извършваната проверка) е била и установена разлика в касовата наличност в размер на 110,20 лв. между дневния оборот (16,50 лв) и фактическа наличност (126,70 лв). Дори и да се приеме, възражението на жалбоподателя, че денят е започнал с т.нар. оборотни пари в размер на 100 лева, то отново има сума, която няма друг произход, освен че същата се дължи на неотчетени приходи. Ето защо оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл се явяват неоснователни.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Без значение за съставомерността на нарушението са посочените твърдения в жалбата, че паричните средства в касата са били дребни пари за връщане на ресто, които не са били въведени служебно от готвача, поради неопитността му.

Търговецът по закон трябва да е запознат със задълженията си като такъв и неизпълнението им, без значение дали конкретният служител е знаел или не, това не може да доведе до отпадане на административнонаказателна санкция, при наличие на констатирано административно нарушение, именно защото отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна т.е. формалната констатация на контролните органи за извършено нарушение на ЮЛ е напълно достатъчна да се ангажира административнонаказателна му отговорност.

Нарушаването на нормите на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл.118 от ЗД Д С /в случая чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 / води до ощетяване на държавния фиск. Поради тази причина е нужна навременна защита на държавните интереси, тъй като ненаказването на подобни деяния, целящи поголеми печалби за нарушителите, за сметка на държавата, създава опасност неправомерното действие да бъде сметнато за толерирано, а оттам и да зачестят подобни действия от нарушителя, а още по-лошо, по този начин се засилва възможността да се разпространи и сред други лица. Наказващият 4 орган правилно е счел, че с отправянето на предупреждение по реда на чл.28 от ЗАНН не биха се постигнали, целите, предвидени в разпоредбите на ЗАНН – нарушителят да бъде ефективно превъзпитан и да бъде въздействано предупредително към останалите граждани. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (за същия не са установени, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи за нетипично ниска обществена опасност), процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. При така изложените съображения, съдът, счита, че не са налице предпоставките за преквалифициране на деянието като маловажен случай и съответно прилагането на чл.28 от ЗАНН.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева, която санкция е в минимално предвидения в закона размер. С оглед обсъдената по-горе квалификация и в частност конкретната тежест на нарушението, то и размерът на имуществената санкция отговаря напълно на нарушението и би могло да постигне целите на административното санкциониране.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 606079-0119738 от 5

13.10.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-София на ЦУ на НАП, с което на „ПГ ФЕМИЛИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК: 203376480 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.

185, ал. 2, вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти (Наредба Н-18).

ОСЪЖДА „ПГ ФЕМИЛИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК: 203376480 да заплати на НАП сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6