Решение № 260019 от 15.04.2022, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. Кюстендил, 15.04.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 620 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от С.Х.С. против „КРЕДИМЪНИ“ ЕООД.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В молбата се сочи, че в производството по ч.гр.д. № 12557/2015 г. от описа на Районен съд – София била издадена в полза на ответника против ищеца Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а въз основа на нея и изпълнителен лист за сумите, както следва: 1365,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата до 12.03.2021г. в размер на 831,41 лв.; 327,30 лв. разноски по ч.гр.д.; 100,00 лв. – юрк. възнаграждение по изп.д.; 78,00 лв. – такси за образуване и прекратяване на ИД; 265,61 лв. такси в полза на ЧСИ съгл. ТТРЗЧСИ с включен ДДС и 2,50 лв. – допълнителни такси.

Въз основа на процесния изпълнителен лист, издаден на 16.03.2015г., било образувано изпълнително дело № 40/2020г. от описа на ЧСИ Н. С.. В хода на последното до ищеца в настоящото била изпратена покана за доброволно изпълнение на процесните суми като към датата на поканата задължението било в общ размер на 2969,82 лв.

Твърди се, че в рамките на изпълнителното дело бил наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение, който и понастоящем не бил приведен в изпълнение поради несеквестируемост на вземането на С. към работодателя му. Отделно, самата покана за доброволно изпълнение била получена по пощата с обратна разписка на 18.03.2021г.

Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист от 16.03.2021г. било, че първоначално било образувано изпълнително дело № 777/2015г. от описа на ЧСИ Б.

Б. като същата отбелязала, че поканата за доброволно изпълнение е останала невръчена, а последното извършено при нея действие е с дата 23.04.2015г. В последствие соченото изпълнително дело било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК на 11.02.2019г. като след тази дата било образувано и делото при ЧСИ Н. Славов с номер 40/2020г.

Ищцовата страна сочи, че процесните вземания били погасени по давност въз основа на подробно изложени за това съображения и позовавайки са на постановките в ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело. № 2/2013г., ОСГТК, поради което прави изрично възражение в посочения смисъл.

Акцесорните вземания за лихви също били погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“, предл. 2-ро от ЗЗД.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата на което да се приеме за установено спрямо „КРЕДИМЪНИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Проф Цветан Лазаров“ № 18, вх. 1, че С.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: *** , не дължи сумата по изпълнителен лист от 16.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 12557/2015 г. на Районен съд - София в размер на 1692,30 лв., в т.ч.: 1365,00 лв. – главница, представляваща задължение по издаден на 04.03.2015г. Запис на заповед с падеж 19.08.2014г., ведно със законната лихва от 11.03.2015г. до окончателното изплащане, както и 327,30 лв. – разноски по делото, поради погасяване на вземането по давност.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Сочи доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Излага подробни съображения досежно обстоятелството, че не е изтекла погасителната давност за процесното вземане поради прекъсването й в хода на образуваните за същото изпълнителни производства, вкл. и в това по описа на ЧСИ Т. В. с номер 71/2020г., което в последствие било прехвърлено служебно - без прекратяване, на ЧСИ Н. С..

Отделно, за акцесорните вземания не била приложима специалната 3-годишна давност, а общата – 5-годишна такава, доколкото процесното вземане било съдебно установено такова по см. на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Въпреки горното се твърди, че дори и вземането да би било погасено по давност, то доколкото същото произтичало от Запис на заповед, на осн. чл. 534, ал.1 от ТЗ, в тригодишен срок от изгубване на исковете, основани на самата ценна книга, ответникът в настоящото като кредитор и приносител на записа на заповед, могъл да предяви срещу издателя на ценната книга иск за менителнично неоснователно обогатяване.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявения иск в цялост.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответника.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заверено копие от изпълнителен лист, издаден на 16.03.2015 г., по ч.гр.д. 12557/2015 г. по описа на СРС за сумата в размер на 1365 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 04.03.2014 г. с падеж 19.08.2014, ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане, както 327 лв. разноски, в т.ч.

27,30 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт. На него са отбелязани постъпили плащания, но е отразено прекратяване по чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК, извършено от ЧСИ Б. Б., с посочено последно изпълнително действие на 23.04.2019 г.

Приложен е също заверен препис от Покана за доброволно изпълнение по изп.д.

№202074504000040/2020 г. от описа на ЧСИ Н. Славов, с рег. № 745 в КЧСИ, видно от която вземането по изпълнителния лист е приведено в изпълнение.

За вземането по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 2015856040077 по описа на ЧСИ Б. Б. – образувано на 16.04.2015 г. и свършено на 11.02.2019 г. То е било прекратено по искане на взискателя с Постановление от 11.02.2019 г., без вземането по него да е събрано.

Видно от данните в Писмо с вх. №260914/2022 г., изпратено от ЧСИ Т. В.-Н., с рег. № 791 в КЧСИ, образуваното пред нея изп.д. № 202007910400071/2020 г. било прехвърлено по молба на взискателя на ЧСИ Н.С., за продължаване на изпълнителните действия на 2805.2020 г.

Приложено е изп.д. №202074504000040/2020 г. от описа на ЧСИ Н. Славов, с рег. № 745, образувано по искане на настоящия ответник за вземането, предмет на посочения по-горе изпълнителен лист.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които се възприеха за допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск срещу взискателя по образувано изпълнително дело за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, с правно основание по чл. 439 ГПК.

Посочената правна норма дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти (погасяване по давност, плащане, прихващане и др.), настъпили след издаването му.

Искането се основава именно на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на чл. 410 и сл. ГПК - ищецът основава претенцията си на изтекла в негова полза погасителна давност, който факт няма твърдения да е релевиран в двуседмичния (тогава) срок за възражение по чл. 414 ГПК по висящото заповедно производство в СРС. Това обстоятелство обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.

Според общоприетото и господстващо становище в правната теория и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС) погасителната давност е материалноправен институт, изтичането на която не води до погасяване на самото вземане. То продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение по чл. 118 ЗЗД.

Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че понастоящем ответникът се легитимира като кредитор на процесното задължение по изп.д.

№202074504000040/2020 г. от описа на ЧСИ Н. С., с рег. № 745.

Не е спорно по делото, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в производство по реда на чл. 417 от ГПК. Заради това в случая е приложима разпоредбата на чл. 117, ал.

2 ЗЗД. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал.

2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК- при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС). С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно - на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Няма основание да се счита, че по отношение на давностния срок кредиторът в случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в по-благоприятно положение от кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради това съдът намира, че нормата на чл. 117, ал.

2 ЗЗД следва да намери приложение по отношение на процесното вземане.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсна с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Според разрешенията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непосения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В контекста на горното по делото бе установено, че в хода на изпълнителното производство по изп.д. № 777/2015 г. на ЧСИ Б. Богданова, са били предприети действия по налагането на запори, производството пред нея е било прекратено с постановление от 11.02.2019 г..

От влизане в сила на заповедта за изпълнение, т. е от 20.05.2015 г. е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде и принудително осъществено. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния процес не е текла, на основание чл. 115, б