Определение № 5653 от 05.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5653 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20241110105409 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България с искане за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение, отчаяние и безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неразглеждане и нерешаване по подадена от него жалба № 823/2023г., свързана с дело № 102/2018г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019г. на ВКС, с които е осъден на лишаване от свобода. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с постановен съдебен акт в хода на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС е незаконосъобразно осъден.

Посочва, че поради това подал искане, обективирано в посочената жалба. Твърди се, че въпреки императивните си законови задължения, ответникът незаконосъобразно бездействал. Сочи се, че в резултат от това бездействие претърпял неимуществени вреди – болки и страдания; отчаяние, страх, безнадеждност.

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

При извършена служебна проверка съдът установи, че към настоящия момент е образувано и висящо производство, което е с идентичен предмет и е образувано порано – такова е производството по гр. д. № 5133/2024г. по описа на СРС, образувано въз основа на искова молба вх. № 26611/29.01.2024г. Налице е идентичност между страните – ищец Е. Д. М. и ответник Прокуратурата на Република България; между основанието на исковите претенции – осъдителни искове с предмет вземания за обезщетения за неимуществени вреди в размер от 24 000лв., произтичащи от един правопораждащ факт – противоправно бездействие на ответната страна, свързано с КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС. Налице е и пълно припокриване на отправеното към съда искане – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца процесната парична сума. Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че искането на ищеца е обективирано в жалби с различни входящи номера, тъй като определящо в случая относно предмета на делата е въведеното от ищеца притезание с индивидуализиращите го белези – страни, правопораждащ го факт и размер. В настоящата хипотеза в двете производства се търси обезщетение за вреди от едно и също деяние. Такова становище е застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по 1 к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО , постановено по идентичен на настоящия случай. Със същото съставът на касационния съд е възприел, че увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди, е едно и също. Въпросът с коя точно жалба, респективно колко пъти ответникът е бил сезиран с това искане, е относим към размера на дължимото обезщетение, но не и към правопораждащите го факти. С цитираното определение ВКС не е допуснал касационно обжалване на Определение № 4011/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2678/2023, СГС, VІ-Ж с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от 02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 46805/2022 г. на СРС, 43 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО , с което не е допуснато касационно обжалване на Определение № 12428/05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 12176/2022 г. по описа на СГС, в което е прието, че образуваните по посочените две искови молби дела имат обективен и субективен идентитет. Разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй като и те са с едно и също съдържание. Фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, както и претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи молби в един и същи ден, с едно и също съдържание, не обосновава извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на ответника поражда различни вземания за обезвреда в полза на ищеца. В този смисъл е и Определение № 2624/19.09.2023г. по к. ч. гр. д. № 3168/2023г. по описа на ВКС, III ГО . Ето защо, съдът намира, че между настоящото дело и горепосоченото дело е налице пълен субективен и обективен идентитет, което обуславя прекратяване на по-късно заведеното дело като недопустимо по см. на чл. 126 ГПК. Настоящото гр. дело №5409/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, е образувано по искова молба с вх. № 28382/30.01.2024г.

Цитираното по-горе гражданско дело към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт, а е образувано по искова молба с по-ранен входящ номер. С оглед на това, то се явява по-рано образувано и настоящото дело следва да бъде прекратено на основание чл. 126 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, като същото му се изпрати за връчване на посочения в заглавната част на исковата молба съдебен адрес, а именно: гр. София, ж. к. Дружба 2, бл. 507, вх. А, ет. 2, ап. 5.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2