Решение № 3094 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3094 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100511157 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по депозирана въззивна жалба срещу Решение № 8659/28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 51030/2021 г., по описа на СРС, 153-ти състав, с което е уважен предявеният от ищеца ЗД „Евроинс“ АД, срещу „Т.Т. БГ“ ЕООД, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата 1 532,01 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице „В.Т.Е.“ ООД, вследствие на застрахователно събитие - кражба на част от превозвана стока, а именно: 75 бр. лед прожектори по 1 100 вата, лед лента 400 м и 2 бр. улични лампи по 100 вата, настъпило на 24.11.2020 г. в гр. Милано, Италия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 01.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 329,72 лв. разноски по делото, като главният иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 1 532,01 лв. до пълния предявен размер от 1 597,38 лв.

Със същото решение е уважен предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от „Т.Т. БГ“ ЕООД, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, обратен иск с правно основание чл. 435 КЗ за заплащане на сумата 1 532,01 лв. по застраховка "Отговорност на превозвача на товари по шосе", обективирана в полица № 510220213000152, представляваща застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, за причинените на „В.Т.Е.“ ООД имуществени вреди – кражба на част от превозвана стока, а именно: 75 бр. лед прожектори по 1 100 вата, лед лента 400 м и 2 бр. улични лампи по 100 вата, настъпила на 24.11.2020 г. в гр. Милано, Италия, при изпълнение на договор за превоз от 21.11.2020 г., ведно със законната лихва, върху тази сума от датата на обратната искова молба - 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане при условие, че „Т.Т. БГ“ ЕООД, ЕИК ******* погаси задължението си към ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ******* по уважения главен иск с правно 1 основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявения от „Т.Т. БГ“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 435 КЗ, е подадена въззивна жалба от ответника по обратния иск - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез юриск. В. Й., с надлежно учредена представителна власт по делото. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите.

Жалбоподателят поддържа, че за да уважи предявения обратен иск, първоинстанционният съд е допуснал съществена грешка, приемайки, че е налице липса на неизпълнение на задължение по застрахователен договор от страна на застрахованото лице, поради което – липса на основание за освобождаване от изплащането на обезщетение за застрахователя.

Твърди, че в общите условия на застрахователния договор са посочени хипотези на изключване на застрахователния риск, една от които е налице. Посочва, че в случая е налице хипотезата, посочена в т. 4.10.2 от Общите условия, а именно, че не се покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична загуба и/или повреда при кражба на товара, когато превозното средство е спряно на нерегламентирано място за задължителна почивка и престой на товарните автомобили, като нерегламентирано място е място за паркиране в непосредствена близост до товарни и разтоварни пунктове и в индустриални зони, както и улица, площад в населено място. Поддържа, че в постановеното решение е допуснато неправилно смесване на различни хипотези, предвидени по т. 4.10 от ОУ и представляващи всяка на собствено основание изключение от застрахователното покритие: когато превозното средство е оставено без надзор (т. 1) и когато превозното средство е спряно на нерегламентирано място за почивка и престой (т. 2). Твърди, че в случая е ирелевантно дали водачът се е намирал в камиона и дали е осъществявал надзор над него, доколкото посоченото от застрахователя изключение от застрахователното покритие, на което се позовава е, че превозното средство е било спряно на нерегламентирано място.

Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитания свидетел – водач на автомобила и служител на ищеца по обратния иск, относно обстоятелства, обосноваващи негова собствена отговорност по делото. Сочи също така, че наличието на други спрени наблизо камиони, наличието на видеокамери, както и присъствието на водача в кабината и факта, че камионът е бил заключен, не представляват пречка да настъпи кражба, а основното което е допринесло за това е оставянето на натоварения камион на нерегламентирано място. Наред с гореизложеното поддържа, че сключвайки застрахователния договор, неразделна част от който са прилежащите общи условия, застрахованото лице е изразило съгласието си, включително и по отношение на изключването на определена хипотеза от застрахователно покритие. Претендира за присъждане на направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

Въззиваемият – ищец ЗД „Евроинс“ АД е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.

Въззваемият – ищец по обратния иск „Т.Т. БГ“ ЕООД , в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която ответникът по главния иск „Т.Т. БГ“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 1 532,01 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице „В.Т.Е.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 01.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 329,72 лв.

2 разноски по делото, както и в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 1 532,01 лв. до пълния предявен размер от 1 597,38 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Този договор следва да се различава от договора за застраховка срещу рисковете на превоза по чл. 419 КЗ, който представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. /в този смисъл Решение № 27 от 29.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2415/2014 г., ІІ т. о., ТК; Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., І т. о., ТК/.

Основателността на предявения иск по чл. 435 КЗ предпоставя кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Отговорност на превозвача на товари по шосе" с покритие към датата на настъпване на събитието; 2) извършването от застрахования на превоз със застрахованото имущество; 3) настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките, от което е последвала отговорността на превозвача за вреди и което да представлява покрит риск; 4) уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие; 5) удовлетворяване на третото увредено лице от страна на застрахования.

В случая не е спорно, че между „Т.Т. БГ“ ЕООД и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Отговорност на превозвача на товари по шосе", обективирана в застрахователна полица № 510220213000152/08.10.2020 г. /л. 70 СРС/, както и че „Т.Т. БГ“ ЕООД в качеството на превозвач е сключил с „В.-Т. Е.“ ООД договор за автомобилен превоз на стоки до Италия.

Не е спорно и че ищецът по обратния иск - „Т.Т. БГ“ ЕООД е извършил превоза, като на 24.11.2020 г. в гр. Милано, Италия, е извършена на кражба на част от превозваната стока от камиона, по време на престой за почивка, която представлява настъпило по време на действието на застрахователния договор (от 16.10. 2020 г. до 15.10.2021 г.) застрахователно събитие.

Настъпилото застрахователно събитие обаче не представлява покрит риск, тъй като съгласно чл. 4.10 от неоспорените от ищеца по обратния риск общи условия на процесния застрахователен договор, застраховката не покрива отговорността на превозвача при кражба когато превозното средство е спряно на нерегламентирано място за задължителна почивка и 3 престой, като нерегламентирано място за престой е място в непосредствена близост до товарни и разтоварни пунктове и в индустриални зони, на митница/фериботен терминал и на улица/площад в населено място. От показанията на водача на процесното превозно средство– Б.Г.И. се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, камионът, с който са били превозвани стоките, е бил паркиран на улицата в предградие на гр. Милано, Италия, пред адреса за разтоварване на дружеството – получател на стоките. Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, поради което е неоснователно възражението на ответника, че не следва да бъдат кредитирани.

Следователно настъпилото събитие не представлява покрит риск, съобразно посочените критерии в общите условия на застрахователния договор, а настъпилото застрахователното събитие е последица от неизпълнението на установените в т.4.10 от ОУ задължение, което е в причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователното събитие. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., І т. о., ТК, когато превозното средство на застрахования превозвач е било паркирано на нерегламентирано място за почивка и престой, каквато е и настоящата хипотеза, възражението на застрахователя за наличието на изключен риск по смисъла на общите условия на договора за застраховка "Отговорност на превозвача" е основателно, съответно налице са основания за освобождаване от отговорност на застрахователя, независимо от това, че превозвачът отговаря за настъпилите вреди. Както е посочено и в Определение № 299 от 13.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1769/2020 г., I т. о., ТК, не е охраняем паркинг, този, макар обособен като територия с това конкретно предназначение, добре осветен и дори с монтирани камери,а следва да е такъв, с адекватна охрана, която е от естество да осигури ефективна превантивна намеса срещу настъпването на застрахователното събитие, което в случая не е налице.