Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 316 от 13.07.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 224/2026
Вид
Определение № 316
Подписан
13.07.2026
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.104,т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.440 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20262000500224 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274, ал.2,вр.ал.1,т.2 ,вр.чл.121 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Л. П. П. ЕГН 5795261906 и М. Г. К. –П. ЕГН ********** – двамата с адрес за призоваване: гр.С., *,ул.“Д.Г.“ №*,вх.*, *, срещу Определение №206/23.01.26г. на ОС-Бургас, постановено по гр.д.№20252100101483 по описа на същия съд за 2025г., с което производството по делото е прекратено по направен от ответната страна отвод за местна неподсъдност на спора и делото е изпратено за разглеждане на Софийски градски съд по компетентност.

В частната жалба определението се сочи за неправилно поради материална и процесуално правна незаконосъобразност и се моли за неговата отмяна, както и делото да бъде върнато на ОСБургас като местно компетентен съд да продължи съдопроизводствените действия по разглеждането на повдигнатия правен спор.

Пространно се излагат доводи за необоснованост на горния извод на ОС-Бургас , които в обобщение се заключават в съображения, че местната подсъдност по заявената претенция, безспорно с правно основание в чл.439 от ГПК, не следва да е различна от тази, приложима за принудителното изпълнение- т.е. съобразяваща местонахождението на имота и обстоятелството, че ответницата е с постоянно местожителство в гр. София(по този въпрос няма спор), не е попречило до сега за разглеждането в ОС-Бургас и на други искове със страна К.Б. (като вече проведен иск по чл.135 от ЗЗД срещу П.и и дъщеря им, както и претенция по чл.440 от ГПК, заведена от Б. пред посочения съд).Считат, че местната подсъдност(правилото на чл.105 от ГПК), е неправилно приложена, както неправилно е било определено и естеството на спора по делото. В тази връзка се излагат и доводи по неговото същество.Считат, че правният спор е неразривно свързан с конкретното изпълнително производство, т.к. искът по чл.439 ГПК е специално средство за защита на длъжника срещу принудителното изпълнение, което го прави функционално свързан с последното и именно това определя местната подсъдност, като изключваща общото правило на чл.105 от ГПК, приложимо само при липсата на специална превръзка на спорния предмет с района на компетентния да се произнесе по него съд.Цитира се и съдебна практика в тази връзка.Излагат се съображения и за приложимост на принципа на концентрация на доказателствата, изведен от практиката на ВКС(Определение №89/12.02.13г. по ч.гр.д.№742/13г.на ВКС,Определение №529/09.07.10г. по ч.гр.д.№364/2010г.). В контекста се твърди, че основните доказателства са концентрирани и фактическата връзка на спора е съсредоточена все в района на ОС-Бургас. В подкрепа на този извод бил и принципът на процесуалната икономия, визиращ според практиката 1 на ВКС, че при определянето на местната подсъдност следва да се отчете къде се намира фактическият център на спора, от който делото не следва да се откъсва изкуствено. Акцентира се върху практика на ВКС, сочеща, че когато спорът е пряко свързан с конкретно изпълнително производство, местната подсъдност следва да се определя с оглед мястото на изпълнението и съда, в чийто район се извършват изпълнителните действия, а не да се определя единствено от постоянния адрес на ответника.Така Определение № 365/19.06.14г. по ч.гр.д.№3274/14г. на ВКС,Определение №604/30.10.17г. по ч.гр.д.№4226/17г. на ВКС, Определение №262/15г. на ВКС.

От горното се прави извод, че след като изпълнителното производство се развива в района на ОС-Бургас, а между страните е провеждан не един правен спор по повод изпълнението и засегнатите с него недвижими имоти(пред БРС, БОС и БАС), то именно ОС-Бургас е местно компетентният да разгледа и настоящото дело съд, поради което обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна.

Моли се да бъде изискано и се приложи като доказателство изпълнителното дело, а също и копие от гр.д.№1815/25г. по описа на ОС-Бургас.

Препис от частната жалба е връчен на ответната страна-К. Б., която в дадения й от съда срок не е представила писмен отговор.

Проверката по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежни страни, в рамките на преклузивния процесуален срок по закон, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея въззивен съд.

Разгледана по същество обаче е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Л. П. и М. К. против К. Б. по претенция, която след направено от ищците уточнение по указания на съда(вж. разпореждане №3016/27.08.25г.)следва до се счете за отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК на жалбоподателите, че не дължат солидарно на ответната страна сумите, за които са осъдени съгласно изпълнителен лист от 10.06.16г., касаещ главница от 100 000 евро и мораторна лихва от 10 000 евро, т.к. вече са удовлетворили кредитора и ЧСИ С. Н. с район на действие- ОС-Бургас неправомерно е насочил принудителното изпълнение по образуваното пред нея от взискател Б. изпълнително дело №630/21г. срещу два подробно описани недвижими имоти, находящи се в гр.С., собственост на длъжниците П., за сумата от 38 940,20лв.(колкото е данъчната им оценка).Жалбоподателите са обяснили пространно, че в рамките на същия изпълнителен процес вече са погасили дълга си към взискателката изцяло, още с провеждането на първа публична продан на недвижимия имот, с който вземането е било обезпечено.

Изложеното дотук определя заявената претенция като касаеща парично вземане с цена на иска над 25 000лв.(12782,30 евро) за всеки от ищците, следователно и родово подсъдна на окръжен съд като първа инстанция, съгласно правилото на чл.104,т.4 от ГПК.

Местната подсъдност на този иск се определя според АС-Бургас по правилата на общата такава, визирана в чл.105 от ГПК, сочеща за меродавна превръзката на спора с района, в който е постоянният адрес на физическото лице(респективно седалището на юридическото лице), явяващи се ответна страна по делото.

Това е така, защото според АС-Бургас и противно на твърденията на жалбоподателите, отрицателният им установителен иск, че не дължат горната сума, не бележи особености, които нормативната процесуално правна уредба да приема като повлияващи изключение от общото правило за местната подсъдност на исковете по чл.105 от ГПК.Визираните в закона местни подсъдности са различно ориентирани в зависимост от определени приети за правно значими критерии, като: специфична характеристика на ответната страна-искове срещу малолетни; срещу поставени под запрещение; срещу лица с неизвестен адрес; искове на и срещу потребители;срещу държавни учреждения и юридически лица; искове с особен предмет на делото: такива за вещни права, делба, граници, нарушено владение- по местонахождение на недвижим имот; искове за наследство -по местооткриването му ; за издръжка- и по постоянния адрес на ищеца; за парични вземания от договори-и по настоящ адрес на ответника; по трудови дела- и по мястото на обичайно полагане на труд; за непозволено увреждане- и по местоизвършването на деянието; или искове, чиято местна подсъдност се определя по волята 2 на страните- при множество подсъдности- в съдебен район по избор на ищеца; договорна подсъдност – по предварителна уговорка на контрагентите.

Очевидно от изброените по-горе хипотези е, че законът не приема като изключение при определянето на специална местна подсъдност извън общата, връзката между изпълнителното дело и спора на страните за недължимостта на вземането, за чието събиране е предприето принудителното изпълнение.

Действително всеки съд преценява дали един иск му е подсъден(вж. чл.118 от ГПК) и с оглед това има правомощието да го изпрати на компетентния за разглеждането му такъв, но принципно и изводимо от разпоредбите на чл.119 от ГПК, съдът следи служебно за местната подсъдност в редки случаи, които са изрично и императивно посочени в закона.Такава е хипотезата на местна неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот, по чл.108, ал.2, срещу потребители(чл.113 ГПК) и по чл.115, ал.2 ГПК- за непозволено увреждане. Извън горните случаи, възражения за местна неподсъдност може да направи само ответникът и най- късно в срока за отговор на исковата молба(вж. чл.119, ал.4 от ГПК).

Последно цитираната норма създава процесуално право на ответника, но той преценява дали ще го упражни или не. В този смисъл е без правно значение за конкретния казус дали К.Б. е правила такива процесуални възражения по други дела пред ОС-Бургас, в които е била ответник или не.

Видно от данните по делото е, че възражението за местна неподсъдност на спора е направено от ответник Б. в рамките на процесуалните й права, предвидени в закона и в нормативно установените срокове за това, т.е.своевременно- с отговора на исковата молба, поради което следва да бъде разгледано от сезирания съд.

В тази връзка следва да се съобрази, че в процеса има служебно установени от първата инстанция данни сочещи, че постоянният адрес на ответницата е в гр. С. и това е достатъчно в съвкупност с изложеното дотук да определи възражението й за основателно.

Ето защо този съд намира за правилно определението на ОС-Бургас, с което възражението за местна неподсъдност е уважено, делото е прекратено и изпратено на компетентния за разрешаването му Софийски градски съд.

АС-Бургас дължи да отбележи също, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика няма задължителен за правоприлагане характер и не обвързва настоящия състав с дадените в нея разрешения,поради което и не се съобразява.

В обобщение от изложеното съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, поради което тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. П. П. ЕГН * и М. Г. К. –П. ЕГН ********** – двамата с адрес за призоваване: гр.С, *,ул.“Д. Г.“ №*,вх.*, *, подадена срещу Определение №206/23.01.26г. на ОС-Бургас, постановено по гр.д.№20252100101483 по описа на същия съд за 2025г., с което производството по делото е прекратено по направен от ответница К. Б. отвод за местна неподсъдност на спора и делото е изпратено за разглеждане на Софийски градски съд по компетентност.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните с касационна частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4