Решение № 789 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от С. В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110200919 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 10663045 на СДВР срещу С. В. В., ЕГН: **********, с който й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за административно нарушение на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, алинея 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, извършено на 11.04.2025 г. в условията на повторност.

В жалбата се съдържат доводи, че ЕФ е издаден при нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи се, че не съществува в правния мир сочения предходен ЕФ № К/6592239.

Оспорена е техническата изправност на заснемащото устройство. На последно място се сочи забавеност на процедурата по връчване на обжалвания ЕФ, тъй като автомобилът, с който е извършено нарушение е лизингов. Иска се отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят не е намерен на посочения адрес, поради което съдът приложи разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, представя писмени бележки, претендира разноски за юрисконсулт.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя В. бил издаден ЕФ Серия К № 6592239 за нарушение от 01.08.2022 г., който му бил връчен на 16.07.2024 г. и е влязъл в сила на 31.07.2024 г. видно от справката на л. 22 от делото .

На дата 11.04.2025 г. в 12: 51 часа в с гр. София, бул. „Ал. Малинов“ 1 срещу бл. 602, посока на движение от Околовръстен път към ул. Самара жалбоподателят В. управлявала МПС – л.а. ,,***'' с регистрационен номер ,,***'' със скорост на движение от 70 км/ч при ограничение от 50 км/ч, което представлявало превишение от 17 км/ч., след приспаднат толеранс.

Нарушението било установено и заснето с ATCC CORDON M2.

Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е ,,***'' АД, обстоятелство, което не се оспорва, а се доказва от приложената справка.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол от 18.12.2024 г., приложен по делото.

Видно е, че АТСС е използвано в срока на последващата проверка, като съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията независимо, че срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, АТСС се счита за одобрен тип поради преминала последваща проверка, противно на изложеното в жалбата.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 70 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Съгласно посочената разпоредба електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.

4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Спазени са всички срокове за съставяне на ЕФ. Датата на връчване е 2 различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя. Без значение е каква е процедурата за връчване на ЕФ и дали същата е спазена при положение, че жалбата срещу ЕФ е подадена в срок. Към момента на връчване на ЕФ процедурата по ангажиране на отговорността на жалбоподателя е приключила.

В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е нарушение, доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат такъв реквизит. Подобна информация касае единствено информиране на наказателното лице за правата му, за които същото следва да почерпи информация от закона, като очевидно в случая жалбоподателят е упражнил надлежно и не се нарушава правото му на защита.

Спазен е срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Разпоредбата изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно постановление и то след неговото влизане в сила – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от жалбоподателя разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН също касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.

34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл. 34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.

3

Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма.

На следващо място както стана ясно по – горе какво е съдържанието на ЕФ, то противно на изложеното от жалбоподателя не индивидуализирано по начин посочен от жалбоподателя техническо средство не е сред реквизитите.

Така в Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 8060 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г., Решение № 7443 от 21.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8928/2020 г., Решение № 1855 от 13.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 14145/2019 г., Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 6827 от 30.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6085/2020 г., Решение № 8060 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г. и други.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват.

Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията н а ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е 4 извършено нарушението. Доколкото е посочено мястото на нарушението, датата и часа на извършването му, че се касае за установено нарушение за скорост, като е посочена разрешената скорост, установената скорост и с колко км/ч е превишаването, съдът намира че напълно ясно и по стандартите н а ЗДвП, приложим в случая, е описаното нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на ЕФ, чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН, нито за НП, за да отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези документи. В този смисъл датата на издаване на ЕФ не е реквизит на самия ЕФ, а органът на издаване – СДВР е посочен надлежно в ЕФ.