Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1342 от 19.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1138/2025
Вид
Определение № 1342
Подписан
19.05.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1342 гр. София, 19.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба входящ № 38494/27.03.2025 г. от „Станилов“ ЕООД (н), ЕИК 831769677, представлявано от синдика Е. Т. чрез адв. Т. Н. срещу определение № 807 от 25.02.2025 г. по т.д.2418/2023 г. на СГС, ТО, 13 състав, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора.

Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В подадени отговори ответниците „Старт инженеринг“ АД ЕИК 030217255 и „Щрабаг Гроспройекте“ ГмбХ- № НRВ131650 РС Мюнхен излагат съображения за нейната неоснователност.

Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - преграждащо производството по делото определение, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искове на „Станилов“ ЕООД (н) срещу „Старт инженеринг“ АД ЕИК 030217255 и „Щрабаг Гроспройекте“ ГмбХ- № НRВ131650 РС Мюнхен за разпределение на суми, присъдени с решение от 15.02.2021 г. по МАД 13/2007 на АС при БТПП между ищеца и ответниците като съдружници в консорциум „Валтер-Хайлит“ СС, БУЛСТАТ 131124506, създаден чрез споразумение за 1 консорциум от 07.08.2003 г.

В посоченото споразумение е предвидена следното в чл. 19 със заглавие право, арбитражен съд: всички възникнали във връзка с този договор спорове се решават съгласно Наредбата на арбитражен съд на Международната търговска камара от един или няколко посочени съгласно тази наредба арбитражни съдии. Езикът на арбитражния съд е английският. Мястото на арбитражния съд е Виена, Австрия.

Вън от съмнение е, че формулировката „Наредбата на арбитражен съд на Международната търговска камара“ е непрецизна. При тълкуване обаче настоящият съд стига до извод, че става дума за Правилата на арбитражния съд при Международната търговска камара. Основателни са в този смисъл доводите в частната жалба срещу приетото от СГС, че страните са избрали Търговския арбитраж към Стопанската камара Виена /VIAC/.

Въззивният състав намира за правилно тълкуването в отговорите на частните жалби, предложено от ответниците - договарящите са избрали един или няколко арбитри, посочени от арбитражния съд при Международната търговска камара, препратили са към неговите правила и са определили приложимото право - австрийското, както и мястото на провеждане на арбитражното производство – Виена. Факт е, че седалището на МТК /ICC/ се намира в Париж, а офисите на арбитражната институция са в Париж, Хон-конг, Ню Йорк, Сингапур, Сао Паоло и Абу Даби, но няма пречка мястото на провеждане на арбитражното производство да бъде Виена, в който смисъл е и чл. 18 от Правилата за арбитраж на ICC /2017 г./. Съгласно чл. 25 от ЗМТА, страните могат да уговорят мястото, където да се разгледа арбитражното дело. В чл. 19 от договора е използвано понятието „място”, а не термините „седалище” или „офис”, както неправилно се твърди в частната жалба.

Неоснователни са доводите, че компетентен да разгледа спора е българският съд като съд по несъстоятелността, тъй като вземанията не са срещу дружеството в несъстоятелност, а са негови вземания срещу трети лица.

Неоснователни са доводите, че вземането не произтича от договора за дружество. Спорът се отнася за разпределение на заплатените от МОСВ суми по силата на арбитражното решение на АС при БТПП между съдружниците в консорциума за разходи, направени в изпълнение на проектите, за които са се обединили в консорциума.

Неоснователни са и доводите, черпени от чл. 19, ал. 2 ГПК поради твърдяната липса на международен елемент. Единият ответник е със седалище в Германия, поради което международен арбитраж е допустим.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба входящ № 38494/27.03.2025 г. от „Станилов“ ЕООД (н), ЕИК 831769677, представлявано от синдика Е. Т. чрез адв. Т. Н. срещу определение № 807 от 25.02.2025 г. по т.д.2418/2023 г. на СГС, ТО, 13 състав, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда и предпоставките на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3