Решение № 6 от 07.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ямбол, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20242330200515 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на А. Г. Т. от гр. София, като законен представител на „Ав****“ ЕООД, гр. Пловдив против Електронен фиш/ЕФ/ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който за нарушаване на чл.139, ал.5 и ал.6 вр. чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя ЮЛ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. и по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/ заплащане на такса в размер на 10 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли ЕФ да бьде отменен поради допуснато нарушение при констатиране на административното нарушение, прави се искане производството да бъде прекратено поради приложение на чл.11 от ЗАНН вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Навеждат се доводи и за отмяна на процесния ел.фиш на основание чл.189е, ал.5 от ЗДвП, поради заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Претендират се и разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя и в писмено становище, пледира като законосъобразен ЕФ да бъде потвърден, а на административнонаказващият орган/АНО/ бъдат присъдени разноските по делото.

1

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 04.07.2020 г., в 13.02 часа, в Община-Тунджа, по път А-1, км 281+063, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено, че се е движило ППС – товарен автомобил Ивеко 35 Ц 12 с рег. № ****, обща техническа допустима максимална маса от 3500 кг, брой оси 2, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/, според категорията на ППС. Нарушението е установено с устройство № 20131, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, находящо се на път А-1, км 281+063. Собственик на процесното ППС е ЮЛ „А****“ ЕООД, гр. Пловдив.

След проверка на снимките от камерата и установяване на лицето, което е собственик на управляваното МПС на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с приложени към преписката снимки за извършено административно нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6 вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, което на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, като ЮЛ е санкционирано с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. и по чл.10а, ал.2 от ЗП със заплащане на такса в размер на 10 лв.

На 14.05.2024 г. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, който на 21.05.2024 г. подал жалба против ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства. От писмените доказателства /ЕФ и всички доказателства, приложени по преписката и представени и приети в с.з./, както и от снимките на извършеното нарушение с АТСС, прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени по делото в с.з., се установява, че лице, работещо при жалбоподателя е управлявало процесното МПС към момента на установяване на административното нарушение, и представител на жалбоподателя е заплатил съответната такса в размер на сумата от 70 лв.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

2

От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят като ЮЛ чрез свои служители е извършил нарушението по чл.139, ал.5 и ал.6 вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран. При нарушение по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". В ЕФ е посочено кога, къде и при какви обстоятелства е извършено административното нарушение, като разпоредбите на чл.34, чл.42 и чл.57 от ЗАНН са приложими само при издаване на Наказателно постановление, докато за ЕФ има изрични разпоредби в ЗДвП и ЗАНН, които са спазени от АНО. По делото от представените фотоснимки и справки е видно, че МПС е било на процесния път и не е имало заплатена винетна такса за т.а. В случая процесното стационарно техническо средство за контрол е фиксирало нарушението.

Според чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/ създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата, като категорично се установява, че с процесния т.а. е извършено нарушението.

Правилно е санкционирано ЮЛ с административнонаказателните 3 разпоредби, визирани в ЕФ и законосъобразно е определено наказанието „имуществена санкция“, както и заплащането на таксата по ЗП. По делото е установено също, че дължимата такса от 70 лв. е заплатена от представител на ЮЛ или следва да се приеме, че е налице разпоредбата на чл.189е, ал.5 от ЗДвП, т.е. жалбоподателят е следвало да се освободи от административнонаказателна отговорност или в процесния случай издадения ЕФ следва да бъде отменен, съобразно представеното писмено доказателство от процесуалния представител на жалбоподателя.

С оглед изложеното, сьдьт би следвало да приеме също, че ЕФ е законосъобразно издаден/без да се отчита изтеклата давност по чл.11 от ЗАНН вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК/, защото е санкционирано лицето, което е извършило нарушението при стриктно спазване на предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя. По отношение реквизитите на ЕФ е приложимо Т.Р.№ 1/26.02.2014 г. по Т.Д.№ 1/2013 г. на ВАС на Р.България: "….електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити. Съдържанието на ЕФ и предвидените последици от издаването му сочат на акт, неблагоприятно въздействащ на адресата, поради което той е с правните последици на НП. Съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, което не означава конкретно предвидените последици да бъдат пренасяни в изискване за идентично съдържание на двата акта. За ЕФ не е предвидено съдържанието по чл.57 ЗАНН, което обективно произтича от различно установените производства по ЗАНН и ЗДвП. Затова е предвиден ред за оспорване на ЕФ, гарантиращ правата на автора на нарушението, за опровергаване съдържанието на фиша посредством доказателства, събирани в административнонаказателно производство по процесуалните способи на ЗАНН. Според разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП: „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно4 информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.“. В случая не е нужно да се посочва дата на издаване на ЕФ, т.к. това е датата на извършване на административното нарушение, защото тогава е установено нарушението, и ЕФ е формиран като електронно изявление в административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушенията от автоматизирани технически средства или системи, което по-късно е материализирано на хартиен носител формат А4 или в случая разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е неприложима за ЕФ, а е приложима нормата на чл.11 от ЗАНН, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.79 чл.81 от НК и Т.П.№ 1/27.02.2015 г. по Т.Д.№ 1/2014 г. на ОСК на НК на ВКС и ІІ на ВАС. Видно от известие за доставяне, ЕФ е връчен на 14.05.2024 г., като от всички материали по делото е видно, включително от писмените доказателства, представени от пълномощника на наказващия орган, че това е било второто действие, след като погасителната давност е започнала да тече на 04.07.2020 г., предприето от наказващия орган за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя ЮЛ. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с конкретно действие на надлежните органи, предприето за преследване/в случая по ЗДвП и ЗАНН/ спрямо конкретното лице, като след извършване на това действие, с което се прекъсва погасителната давност/тя е 3 год., според чл.80, ал.1, т.5 от НК/, започва да тече нова давност, която изтича също след 3 год. Според чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, преследването спрямо нарушителя се изключва по давност, която е абсолютна погасителна давност, ако в процесния случай са изтекли 4 год. и 6 мес. от извършване на нарушението. Наказателното преследване за процесното административно нарушение следва да бъде изключено по давност, защото АНО е предприел действия на 14.05.2024 г. по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а давността от 3 год. е изтекла на 04.07.2023 г., след формиране на ЕФ на 04.07.2020 г., и то без да бъде спирана или прекъсвана през тези 3 год., защото по делото няма събрани такива доказателства. Абсолютната погасителна давност щеше да изтече на 04.01.2025 г., ако ЕФ бе връчен на жалбоподателя най-късно на 03.07.2023 г., но в настоящият случай е изтекла давността по чл.11 от ЗАНН вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, като давността не е спирана и/или прекъсвана от наказващия орган, 5 поради което ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а администравнонаказателното производство прекратено. От представените извадки от системата на агенцията не може да се приеме, че това са действия, насочени против ЮЛ за реализиране на неговата отговорност, защото може да е направена и само справка в системата, а и не е ясно кога тези действия са били реално извършени. Разпоредбите за давността на чл.82, ал.1, б.“а“ и ал.3 от ЗАНН се прилагат само, ако ЕФ е влязъл в сила, а към настоящият момент ЕФ се обжалва, видно от чл.82, ал.2 от ЗАНН.

Безспорно е установено мястото на АТСС, мястото на извършване на нарушението и на МПС, с което е нарушен ЗДвП или няма никакво съмнение кога, къде и кой е извършил административното нарушение, но поради изтекла погасителна давност, както и поради това, че дължимата такса от 70 лв. е била заплатена в срок от ЮЛ, жалбата на жалбоподателя по изложената в нея и в с.з. аргументация за незаконосъобразност на ЕФ, като основателна следва да бъде уважена, а доводите на представителя на наказващия орган в с.з. и писмените му бележки, макар и основателни в почти цялата си част, с изключение на съображенията, касасещи изтеклата погасителна давност и заплатена такса от 70 лв. трябва да бъдат отхвърлени.