Решение № 821 от 23.05.2012, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…… гр.В., 23.05.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при участието на секретаря

М.П., като разгледа докладваното от съдията т.дело № 1473 по описа на

ВОС за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл.

365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.

Образувано е по предявени от ТЪРГОВСКА БАНКА «ИНВЕСТБАНК» АД, гр. С. срещу «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ» АД, гр.В., «ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ» ООД, гр. В. и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД, гр. В. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на «ТЪРГОВСКА БАНКА ИНВЕСТБАНК» АД, гр. С. солидарно сумите в размер на 4 700 000 евро главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2011 год. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане; в размер на 771 879.08 евро, представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2010 год. до 14.02.2011г. по договор за банков кредит № 159/29.10.2009 год. и анекс към него № 1/28.05.2010 год. и в размер на 214 041.31 лв. съдебно деловодни разноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1675/15.02.2011г. по ч.г.д.№2200/2011г. на ВРС, ХХVІ състав, на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е налице валидна облигационна връзка, възникнала по договор за банков кредит № 159/29.10.2009 год. и анекс към него № 1/28.05.2010 год. и по който ищецът е изпълнил поетите задължения. Твърди, че ответникът «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ» АД, гр.В. не е изпълнил задълженията си за своевременно връщане на уговорените по договора вноски, поради което предоставеният му кредит е обявен за предсрочно изискуем за дължимите по същия суми. Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№2200/2011г. на ВРС, ХХVІ състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците по исковете – кредитополучател и солидарни длъжници за дължимите по договора суми, срещу която е постъпило възражение. Горното обуславя интереса му от установяване на вземането, като претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът

„СИ

ДЖИ ЕФ АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД, гр. В., депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и в условие на евентуалност - като неоснователни. Твърди, че на 01.07.2010 год. ТБ „Инвестбанк” АД е сключила договор за цесия, с който е прехвърлила вземането си по договора за банков кредит № 159/29.10.2009г. на трето лице – „Еър Пропърти Девелопмънт” АД. Сочи, че прехвърлянето на вземането е настъпило, на основание чл.25 от ЗЗД, тъй като банката – ищец е препятствала съзнателно настъпването на отлагателното условие по цесионния договор – плащането на цената посредством нарушение на чл.5.3 от Общите правила и условия на СУИФТ и недоставяне на необходимия за това плащане сиуфт МТ 799 до банка Ейч Ес Би Си, Ню Йорк; считано от 28.10.2010 год. е в забава за изпълнение на договореното дължимо съдействие за изплащане на вземането произтичащо от договора за кредит № 159/29.10.2009 год. и предмет на цесията от 01.07.2010 год., а именно да достави издадения суифт МТ 799 до банка «Ейч Ес Би Си» Ню Йорк. За настъпване на отлагателното условие длъжникът е бил уведомен от третото лице – цесионер на 03.02.2011 год. и за изпълнение на задължението по договора за кредит ответникът е прехвърлил вместо плащане притежаваното от дружеството участие за 71 бр. акции, представляващи 99% от капитала на „Ню Ко- Пропърти Инвестмънт” АД, считано от 03.02.2011 год. /дата на прехвърлителното джиро по временно удостоверение № 003/13.01.2009 год., съответно вписано в книгата на акционерите на „Ню Ко- Пропърти Инвестмънт” АД/. Твърди, че няма задължения към ищеца, тъй като същото е погасено, а по силата на чл.25 от ЗЗД банката е кредитор на третото лице – цесионер. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът „ОЙЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. В., депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, а в условие на евентуалност като неоснователен.

Твърди, че вземането, предмет на заповедта за изпълнение издадена по ч.г.д.№2200/2011 год. на ВРС, ХХVІ състав е придобито от трето лице - „Еър Пропърти Девелопмънт” АД по силата на сключения договор за цесия от 01.07.2010 год. с ищеца по делото и по който кредитополучателят „СИ ДЖИ ЕФ АКЦИОНЕРНА

ОБЩНОСТ” АД, гр. В. е погасил задължението си с извършеното прехвърляне на акционерен капитал в съгласие с „Еър Пропърти Девелопмънт” АД.

Същото е съобразено в откритото производство по несъстоятелност на „Еър Пропърти Девелопмънт” АД и банката следва да реализира вземането си именно от това дружество – цесионер. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът „СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕАД, гр. В., депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, а в условие на евентуалност като неоснователен. Твърди, че за ответника не съществува задължение за плащане по процесното вземане, тъй като: вземането спрямо „СИ ДЖИ ЕФ АКЦИОНЕРНА

ОБЩНОСТ” АД, гр. В., произтичащо от договор за кредит №159/29.10.2009г. е придобито от „Еър Пропърти

Девелопмънт” АД. Длъжникът по договора за кредит е погасил задълженията си чрез плащане на „Еър Пропърти Девелопмънт” АД с притежаваните от дружеството 71 бр. акции или 99% от капитала на „Ню Ко - Пропърти Инвестмънт” АД. Банката – ищец има вземане за цесионната цена спрямо „Еър Пропърти Девелопмънт” АД, за което е налице вписване в списъка на кредиторите по извлечение от търговските книги по реда на чл.668 от ТЗ. По същество твърди, че претенцията спрямо него, в качеството му на солидарен длъжник, е неоснователна, тъй като същата е надлежно погасена по реда на чл.123 от ЗЗД.

С допълнителна искова молба вх.№ 29682/21.09.2011 год. ищецът ТБ “Инвестбанк” АД твърди неоснователност на възраженията на ответниците за недължимост на сумата с оглед наличието на договор за цесия от 01.07.2010 год., тъй като плащане на цената по цесионния договор не е извършено и съответно договорът не е произвел действие. Сочи, че поради горното и правно ирелевантно е джиросването на 71 броя акции от капитала на “Ню ко-пропърти инвестмънт” АД на “Еър пропърти девелопмънт” АД . Изложени са доводи и за несъстоятелност на твърденията за принадлежност на процесното вземане към масата на несъстоятелността на последното дружество, спрямо което дружество ТБ “Инвестбанк” АД не твърди да е кредитор.

В срока по чл.373 ГПК, всеки един от ответниците «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ» АД, гр.В., «ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ» ООД, гр. В. и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД депозира писмен отговор, в който по същество се доразвиват първоначално наведените доводи.

С протоколно определение от 13.03.2012 год., съдът е конституирал на основание чл.218 ГПК, в качеството на трети лица – помагачи на страната на ответника «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ» АД лицата Д.М.А., «Офис Мениджмънт» ООД и «Ню Ко – Пропърти Инвестмънт» ЕАД.

ТРЕТИТЕ ЛИЦА – ПОМАГАЧИ Д.М.А., «Офис Мениджмънт» ООД и «Ню Ко – Пропърти Инвестмънт» ЕАД, съобразно дадената им възможност, не изразяват становище относно основателността на предявените искове. Изложените от тях доводи за досежно наличието на преюдициалност на настоящето дело с друго такова по описа на ТОС.

В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Д., поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

В о.с.з., ответникът «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА

ОБЩНОСТ» АД, чрез пълномощника си адв.Я., моли за отхвърляне на исковата претеция поради недължимост на вземането.

В о.с.з., ответниците «ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ» ООД, гр. В. и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД, чрез адв.С. молят за отхвърляне на исковете поради недължимост на исковата сума.

Третите лица – помагачи, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, респективно не изразяват становище по същество на спора.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 4890/31.10.2011 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че страните по делото са и страни по сключен на 29.10.2009 год. договор за банков кредит № 159, по който ответникът “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД е кредитополучател, а ответниците “ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ” ООД /ЕООД към датата на договора/ и “СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕАД – солидарни длъжници.

Видно, предоставеният в размер на 4 700 000 евро кредит е целеви – за закупуване на 99 % от акциите на “Ню Ко Пропърти Инвестмънт” АД и техническо обезпечаване на инвестиционен проект “Еко Дрийм”. Същият е обезпечен чрез учредяване на договорни ипотеки върху имоти – собственост на третите лица помагачи и лицето Ч.А. /представени по настоящото дело са и обективиращите ги нотариални актове № № 12/2009 год., 126/2009 год. и 34/2009 год./ и залог върху бъдещи вземания на солидарния длъжник “Ол Сийз България” ЕООД.

Чл. 15, ал.1 от договора инкорпорира и уговорения между страните погасителен план за погасяване на кредита, с краен срок 26.05.2011 год., променен съобразно подписан между страните анекс № 1 от 28.05.2010 год.

Не се спори и относно обстоятелството, че сумата по кредите е усвоена от кредитополучателя, като при твърдение за преустановяване на плащането и на основание чл. 19, ал.1 “б.” от договора ищецът е обявил неговата предсрочна изискуемост.

Със заповед № 1675 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.02.2011 год., ВРС – ХХVІ състав по ч.гр.д. № 2200/2011 год., е разпоредил длъжникът „СИ ДЖИ ЕФ – АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД, ЕИК ********* и солидарните длъжници „ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ********* и „СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора "ТЪРГОВСКА БАНКА ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "Триадица", бул. “България”, № 83А, представлявано от Цанко Илиев Коловски и Николай Паскалев Паскалев, сумата 4 700 000.00 евро, главница, сумата 771 879.08 евро, договорна лихва за периода 26.06.2010 г. – 14.02.2011 г., дължими по Договор за банков кредит № 159/29.10.2009 г. и Анекс

№ 1/28.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2011 г. – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане и сумата

214041.31 лв. съдебни разноски, като е постановил на основание чл.418, ал.1 ГПК незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист.

Видно от представеното по делото заверено копие на ч.гр.д. № 2200/2011 год., възражения срещу издадената заповед за изпълнение са постъпили и от трите задължени лица. С разпореждане № 17114 от 26.04.2011 год., получено от заявителя на 16.05.2011 год., съдът е указал на кредитора, че в едномесечен срок от получаване на възражението следва да предяви иск относно вземането си като довнесе държавната такса.

Твърдейки недължимост на вземането, ответниците представят договор за цесия от 01.07.2010 год., по силата на който ищецът ТБ “ИНВЕСТБАНК” АД се задължава да прехвърли на “ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ” АД паричното си вземане към кредитополучателя “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД и към солидарните длъжници “ОЛ СИЙЗ България” ЕООД и “СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕОД, произтичащо от предоставен банков кредит № 159/29.10.2009 год. и анекси към него.

Посочено в чл.1, ал.4 от договора между страните е, че вземането, предмет на договора, преминава от цедента към цесионера само след окончателно заплащане на цялата цена по договора, определена съгласно чл.2, ал.1 от него по размер и срокове за плащане в погасителен план, представляващ неразделна част от договора /приложен на л.572 от делото/, респективно платима по нарочно открита сметка в ТБ “Инвестбанк” АД /чл.6, ал.1 от договора/. Уговорено между страните е и че всяко от плащанията на цената на цесията се счита за извършено на датата, на която посочената в чл.2 банкова сметка *** договорения за нея срок за плащане в погасителния план и че при неплащане на просрочена сума в срок до тридесето число на месеца, в който е падежът на дължимата сума – договорът ще се счита за автоматично развален, считано от следващия ден без за това да е необходимо да се уведомяват допълнително, да се споразумяват за това и/или да разменят каквато и да е кореспонденция.