Решение № 545 от 06.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330110817 по описа за 2021 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове както следва: главният с осн. чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуалният с осн. чл. 79, ал. 1, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че ответникът е поръчител по договор за банков кредит от **** г. с кредитополучател И. С. И.. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията за изплащане на погасителни вноски в предвидените в договора срокове задължението е било обявено за предсрочно изискуемо, като срещу кредитополучателя и поръчителя е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. По същото била издадена заповед за изпълнение, срещу която поръчителят, който е ответник в настоящото производство, възразил в законния срок. Предвид това се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, подробно описано в исковата молба по размери, а при условията на евентуалност, в случай че се отхвърли искът за установяване на вземането, се иска ответникът да бъде осъден да заплати общо сумата 13889,79 лв., от които: 12912,51 лв. главница, 823,41 лв. договорна лихва за времето от 12.03.2020 г. до 15.11.2020 г., обезщетение за забава, по съществото си неустойка, в размер на 30,28 лв. за времето от 12.03.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 15.11.2020 г., законна лихва в размер на 3,59 лв. за периода от 16.11.2020 г. до 16.11.2020 г., както и дължими такси по кредита в размер на 120 лв., ведно със законната лихва от главница, считано 1 от 18.11.2020 г.

Ответникът Т. И. М. не отрича факта на сключване на договора за поръчителство.

Отрича настъпването на предсрочна изискуемост на вземането, като поддържа, че това обстоятелство не е сведено до знанието на него като поръчител. Освен това отрича и наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. Счита, че предвид липсата на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, която да е настъпила за главния длъжник, липсва основание сумата да се претендира и от поръчителя, като в тази връзка се позовава на срока, уреден в чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като счита, че той е изтекъл, с което поръчителството е било прекратено. Поради това твърди, че не дължи сумите, за които е предявен евентуалният иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

На **** г. между банката ищец и кредитополучателят И. С. И. бил сключен договор за кредит, по силата на който банката му предоставила сумата 15000 лева, който следвало да се погаси на 120 равни вноски до 17.01.2028г., съобразно приложен към него погасителен план. Определен бил променлив годишен лихвен процент 10,45 пункта, формиран към датата на сключване на договора, от стойността на шест месечен СОФИБОР 0,163%, който при отрицателна стойност се приема за нула и фиксирана преференциална надбавка от 10,287 % / лист 16/. Страните договорили още, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно Общите условия. Максималният размер, до който може да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение е стандартния променлив лихвен процент, приложим по потребителски кредити, в размер на шестмесечен СОФИБОР към съответната дата и фиксирана надбавка от 13,287 % - чл.

8 от договора.

Съгласно чл. 18.1 от общите условия към договора при забава на плащането на месечна вноска, от деня следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 10 процентни пункта, но ако кредитополучателят заплати вноската до седмия ден след падежната дата, тази надбавка не се прилага. Съобразно чл.18.2 при забава в плащанията на главницата или лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с уговорения процент плюс надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта / лист 20/.

Договорът е бил обезпечен с поръчителство от ответника Т. И. М. /лист 17/.

Установява се от представеното извлечение от сметката на кредотополучателя, че сумата от 15 000 лв. е била усвоена на 17.01.2018г. / лист 131/ .

2

На ***** г. банката изпратила до кредитополучателя И. С. И. нотариална покана съдържаща уведомление, с което посочила, че поради наличие на забава относно погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора става дължима и върху нея се начислява законна лихва. Нотариалната покана е била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като след изпълнената процедура по залепване на уведомление, нотариусът е удостоверил връчването на *****г. / лист 14 и 15/ .

На ***** г. банката ищец е подала срещу И. С. И. и Т. И. М. заявление по чл.417 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № ****/2020г. по описа на Пловдивския районен съд. По делото е били издадени заповед за изпълнение, с която било разпоредено ответника М. да заплати солидарно с кредитополучателя следните суми:

12912,51 лв. главница; 823,41 лв. възнаградителна лихва за периода 12.03.2020г. – 15.11.2020г.; 30,28 лв. обезщетение /лихвена надбавка/ за забава от 12.03.2020г. 15.11.2020г.; 3,59лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 16.11.2020г. до 16.11.2020г.; 120 лв. разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата за времето от 18.11.2020г. до окончателното изплащане, както и 277,80 лв. разноски за държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Установява се, че на **** г. на главния длъжник И. С. И. е била връчена призовка за доброволно изпълнение по образуваното от *** въз основа на заповедта за изпълнение и изп. лист изпълнително дело № **/***/г. /лист 113/ .

Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че сумата по договора е усвоена от кредитополучателя на 17.01.2018г. По кредита са извършени погасителни вноски в общ размер 5511,82 лв., като плащанията са извършени от 11.02.2018г. до 19.05.2020г. / лист 135/ . С тези вноски са погасени 2262,54 лв. редовна главница;3245,99 лв. редовна лихва и 3,29 лв. санкционираща лихва / лист 137/ .

Последното редовно плащане по кредита е било на 11.07.2019г. След тази дата за времето до 19.05.2020г. са заплатени общо 1000 лв. от които: 250 лв. на 27.02.2020г.;

500 лв. на 07.04.2020г. и 250 лв. на 11.02.2020г. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК непогасените задължения по договора за кредит са: 12912,51 лв. главница; 823,41 лв. начислена възнаградителна лихва за времето от 12.03.2020г. до 15.11.2020г.; 30,28 лв. санкционираща лихва за периода 14.05.2020г. – 15.11.2020г.; 120 лв. дължими такси и разноски; 3,59 лв. законна лихва към 16.11.2020г. Към датата на отправяне на поканата за доброволно изпълнение 22.06.2021г. дължимите по кредита суми възлизат общо но 16594,48 лв. от които: 14189,99 лв. главница; 2247,03 лв. редовна лихва за времето от 11.06.2020г. до 22.06.2021г.; 30,28 лв. санкционираща лихва за периода 14.05.2020г. – 15.11.2020г.; 123,59 лв. дължими такси и разноски; 3,59 лв. законна лихва към 16.11.2020г. / т. 8 на заключението/ .

При така установените факти се налагат следните изводи:

3

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Ответникът е поръчител, поради което съобразно чл. 141 от ЗЗД отговоря солидарно за задължението, заедно с кредитополучателя по договора. Поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането – арг. от чл.140 ЗЗД.

Установи се от заключението на експертизата, че по кредита е било допуснато просрочие като редовните плащания са преустановени на 11.07.2019г. След тази дата не са извършвани погасителни вноски до 27.02.2020г. / т.7 на заключението/ , тоест за период по-дълъг от 90 дни, поради което в полза на банката кредитор е възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост съгласно приложимите към договора общи условия. От това следва, че към датата на отправяне на нотариалната покана към главния длъжник -****г. това право е съществувало.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че предсрочната изискуемост не е била надлежно съобщена на главния длъжник. Връчването на нотариалната покана е извършено при спазена процедура по чл.47 ГПК.

Неоснователно е и възражението на ответника, че поръчителноството е прекратено на осн. чл.147, ал.2 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение №5/2019г. на ОСГТК при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. В случая срокът е спазен към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 738,70 лв. от които: 388,70 лв. за държавна такса, 250 лв. за експертиза и 100 лв. за юрисконсулт.

За заповедното производство разноските следва да се определят на 327,80 лв. от които: 277,80 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ, чл.86 ЗЗД и чл.138 ЗЗД., съществуването на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със 4 седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19 против Т. И. М. ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. И. В. № *, вх. *, ет. *, ап. **, относно солидарно заплащане в качеството му на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от **** г. заедно с кредитополучателя И. С. И. ЕГН ********** относно следните суми: 12912,51 лв. /дванадесет хиляди деветстотин и дванадесет лева и 51ст./ – главница; 823,41 лв./осемстотин двадесет и три лева и 41ст./ договорна лихва за времето от 12.03.2020г. – 15.11.2020г.; 30,28 лв. /тридесет лева и 28ст./ обезщетение за забава за периода от 12.03.2020г. - 15.11.2020г.; 120 лв. /сто и двадесет лева/ дължими такси и разноски; както и 3,59лв. /три лева и 59ст./ обезщетение за забава за периода 16.11.2020г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2020г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение № **** по ч. гр. д. №***/*** г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА Т. И. М. ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 738,70 лв. /седемстотин тридесет и осем лева и 70ст./ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 327,80 лв./триста двадесет и седем лева и 80 ст./, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело №15262/2020г. по описа на Пловдивския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5