Решение № 3008 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3008 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330106235 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Г. Ч. Я., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. Д. М., е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от ********** З.С.Р., иск за признаване на установено, че договор за кредит № *****/ 27.09.2023 г. е нищожен, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 32, 53 лева- недължимо платена по нищожния договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 02.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност, се моли за признаване на установено, че таксата разглеждане по договора за кредит е нищожна, като се моли и за връщане на платената по нея сума от 29, 97 лева, ведно със законната лихва.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *****/ 27.09.2023 г., в размер на 70 лева, при ГПР- 49, 50 % и ГЛП- 40, 97 %. Дължала се и допълнителна услуга „такса разглеждане“ в размер на 18, 32 лева. На 29.09.2023 г. бил сключен анекс към договора, по който ищецът получил в заем сумата от още 50 лева, като се дължали още и лихва от 2, 56 лева и такса за разглеждане от 29, 97 лева. По кредита била заплатена сумата от общо 152, 53 лева, с която се погасили всички задължения. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен- не били посочени приложимият лихвен процент и условията по прилагането му, а и не било ясно как е образуван размерът на ГПР и какво 1 точно включва като разходи. Нямало информация дали освен лихвата, в ГПР се включвала и таксата разглеждане, като така по ясен и разбираем за потребителя начин не ставало ясно кои компоненти оскъпяват кредита. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.

4 от ЗПК и доколкото ГПР не бил реално приложеният, съществувала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП. Твърди се още, че и клаузата за таксата разглеждане била недействителна, на основание чл. 10а ал. 1 от ЗПК.

Тази клауза противоречала на принципите на справедливостта и добросъвестността в търговския оборот и отношения, доколкото била налице явна нееквИ.летност на насрещните престации. Клаузата била уговорена в ущърб на потребителя и водела до неоснователно обогатяване на другата страна. Така подлежащата на връщане сума значително се увеличавала и сумата, която трябвало да се върне по кредита, била във висок размер. Моли се за признаване на нищожността на договора/ клаузата за такса разглеждане, както и за връщане на платените над главницата суми по договора/ процесната клауза. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който се признава, че между страните бил сключен процесният договор за кредит, при съответните параметри, както и платените по него суми. Твърди се, че ищецът получил небходимата преддоговорна информация относно разходите по кредита му, като сам поискал да се възползва от услугата бързо разглеждане, която не била задължително условие за отпускане на заема. Неоснователно било твърдението за недействителност на договора- в същия било посочено, че размерът на лихвата е фиксиран. Отделно, ГПР бил точно посочен, защото незадължителните услуги като бързото разглеждане, не били елемент от формирането му. Също така законодателят давал възможност на кредитора да събира суми за незадължителни услуги, още повече, че те били описани ясно в СЕФ и потребителят бил запознат с тях и изрично ги бил заявил, като се възползвал от тях. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява и не представя становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № *****/ 27.09.2023 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 70 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 20 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 67 %, ГПР- 49, 50 % и общ размер на всички плащания- 89, 88 лева, ведно с такса за бързо разглеждане в размер на 18, 32 лева.

С анекс от 29.09.2023 г. за допълнителна сума към договора за кредит, на заемателя парична сума в размер на 50 лева, при следните условия: падеж- 17.10.2023 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 56 %, ГПР- 49, 40 % и общ размер на всички плащания- 152, 53 лева, ведно с такса за бързо разглеждане в размер на 29, 97 лева.

2

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем и анекса, от общите условия, СЕФ и декларации.

В отговора се признава, че по кредита е заплатена сумата от 152, 53 лева, от която: главница- 120 лева, договорна лихва- 2, 56 лева, такса бързо разглеждане- 29, 97 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за бързо разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Според представените ОУ (чл. 4.1. и сл.) опциите при сключване на договора за паричен заем са две: или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер- 29, 97 лева или точно 1/4 от размера на получения заем.

Липсва каквато и да е еквИ.лентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя 3 приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такИ. дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗПклаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на заемателя в срок до 15 минути. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за бързо разглеждане на кредита- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че и въпросната клауза се явява нищожна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н.

В този смисъл установителният иск се явява основателен и следва да се уважи.

По отношение на осъдителния иск- при недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на получената по кредита сума, но не и други разходи по заемачл. 23 от ЗПК. В отговора на ответника се признава, а това са неблагоприятни за страната факти- че по кредита е платена такса за бързо разглеждане от 29, 97 лева и възнаградителна лихва 2, 56 лева, или общо 32, 53 лева, като освен това е била погасена цялата главница от 120 лева. Така няма спор между страните за размера на платените над главницата суми, 4 които се явяват заплатени при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да ги върне на ищеца. След като е налице нищожен договор, по него не се дължи изпълнение от потребителя над главницата, а платеното отгоре се явява недължимо и подлежи на връщане. В този смисъл осъдителния иск следва да бъде уважен и претенцията да се присъди за съответната сума, която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.