Решение № 1871 от 26.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1871 гр. Русе, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д.а при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело № 20254520101494 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Ц. И. М., ЕГН **********, от гр. *******, чрез адв. Т. В. е предявил против ответниците И. Ц. М., ЕГН **********, /негов син/ и А. С.

М., ЕГН **********, /негова снаха/, двамата съпрузи, от с. *******, искове с правно основание: 1/ чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на сключения между ищеца и първия ответник договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от недвижим имот: Поземлен имот в с. *******, с площ от 1109 кв.м., Сграда с площ от 53 кв.м. на два етажа, еднофамилна, Сграда с площ от 30 кв.м. на един етаж, подробно описани в нот. акт № ******* на Нот. ***** на НК, като ПРИВИДЕН; 2/ чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, да бъде прогласена действителността на прикритото съглашение - реално сключения между ищеца и първия ответник договор за дарение, по силата на който ищецът ДАРЯВА на първия ответник, собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот подробно описан в нот. акт № ******* г. на Нот. ***** на НК. Претендира направените по делото разноски. Твърди, че тъй като за имота се грижел само първия ответник, след като съпругата на ищеца и майка на ответника С. Б. М. починала, той искал след неговата смърт да не може брата на първия ответник да претендира наследство от този имот и за това решил фиктивно да го прехвърли с продажба, като сумата 10700 лв., била заплатена само, за да допусне сделката нотариуса, а всъщност сделката е била дарение, за което съставили нарочна декларация от ******* г., а парите не били усвоени. Твърди, че договорът за продажба е нищожен, като привиден и прикрива действително сключения договор за дарение. Моли да се допуснат двама свидетели.

1

В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден отговор само от ответницата, с който оспорва исковете изцяло, като неоснователни и недоказани и моли да се отхвърлят. Твърди, че с първия ответник са съпрузи и живеят в процесния имот 14 г. Уговорката със свекъра й /ищец/ била тази къща да остане за двамата със съпругът й и за двете им деца.

След смъртта на майката на съпруга й С. М., бил платен делът на ищеца по банков път. Възразява изобщо да е говорено за дарение, като само тя присъствала на тези уговорки. Възразява да бъдат допускани исканите свидетели, за които е необходим писмен документ. Оспорва представеното обратно писмо – декларация от 10.05.24 г., като създадено за нуждите на делото, неподписано от нея и с недостоверна дата и съдържание, без нотариална заверка. Твърди, че от няколко месеца са във влошени отношения със съпруга й, той искал да се развеждат, намерил си нова жена, били разделени, като тя с децата живеели на квартира, но той я помолил преди известно време да се прибере с децата, като споменал, че се води едно формално дело от страна на баща му за къщата. Счита, че с настоящото дело се цели, след като се разведат с ответника, тя и децата да нямат никакви права над семейното жилище, което закупили по време на брака си и да останат „буквално на улицата“. Претендира направените по делото разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено следното:

Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и правни твърдения и предявения петитум, съдът квалифицира исковете за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като привиден и за обявяване действителността на прикрития договор, по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 17 от ЗЗД.

От представеното удостоверение за наследници № *******, издадено от Община Русе, се установява, че ищецът Ц. И. М., първият ответник И. Ц. М. и свидетелят С. Ц. М. са наследници на С. Б. М., поч. на ******* г., съответно негови преживял съпруг и низходящи.

Не се спори и от удостоверение за сключен граждански брак серия РСАБ № ******* издадено от Община Русе, се установява, че двамата ответници са съпрузи. Гражданският им брак е сключен на ******* г. и от него имат родени две ненавършили пълнолетие деца – И. И. М. ЕГН ********** и Н. И.

М., ЕГН **********, като от 14 години живеят заедно в процесния имот в с.

*******. Не се спори, че по молба на съпругата между ответниците е образувано гр. дело № 2177/2025 г. на РРС за развод на осн. чл.49 СК, което не е приключило до момента, като с определение № 3166 от 12.07.2025 г. на осн. чл. 323 ГПК е постановено децата да живеят при майка си в с. *******, която да упражнява родителските права спрямо тях и е предоставено ползването на семейното жилище на нея, а ответника да освободи същото.

По делото е представен нотариален акт № 171, том. I, рег. № 1576, д. № 124 от ******* г. г. на Нот. ***** на НК, сключен между ищецът Ц. И. М., като 2 продавач и ответникът И. Ц. М. - купувач, с който Ц. И. М. продава на И. Ц. М. следния недвижим имот: 4/6 идеални части от Поземлен имот в с. *******, с площ от 1109 кв.м., Сграда с площ от 53 кв.м. на два етажа, еднофамилна, Сграда с площ от 30 кв.м. на един етаж, ведно с всички подобрения и приращения върху имота, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 10700 лв. В нотариалния акт е посочено, че купувачът е заявил, че е получил сумата от 10700 лв. преведена напълно от купувача по банкова сметка на продавача преди подписването на нотариалния акт. Купувачът заявил, че купува имота за сумата от 10700 лв., която заплатил напълно по банкова сметка на продавача преди подписването на нотариалния акт.

Недвижимият имот е придобит от И. Ц. М. по време на брака му с третата ответница А. С. М. и доколкото не се твърди и не се сочат данни съпрузите да са избрали режим на имуществените си отношения, то имотът е придобит в режим на общност - СИО.

С исковата молба е представена „Декларация“ подписана от Ц. И. М. и И. Ц. М., в който страните са се съгласили за това, че сключеният между тях двамата договор за покупко-продажба с нотариален акт № ******* на Нот.

***** на НК, не е продажба, а е дарение. Продавачът Ц. И. М. декларирал, че не е желаел и не е получавал сума срещу прехвърлените 4/6 идеални части от Поземлен имот с идентификатор *******, с адм. адрес: с. *******, ведно с построените в него сгради *******, със застроена площ 53 кв.м. и сграда *******, със застроена площ 30 кв.м. Посочената в нотариалния акт сума като продажна цена от 10700 лв. била определена на база данъчната оценка и преведена по банков път само с оглед изискванията на нотариуса. Ц. И. М. декларирал, че няма да се разпорежда с нея, че е съгласен със сумата да разполага единствено и само наредителя И. Ц. М..

В самият писмен документ, наименован "Декларация", е написана дата ******* г., но същият няма достоверна дата, а това е достатъчно да разколебае доказателствената му сила, доколкото третата ответница е заявила, че е симулативен и съставен единствено с цел обслужване на предявените искове, не носи неин подпис.

Независимо от горното, с оглед пълното изясняване на действителните отношения между страните по делото, в настоящото производство са събрани и допълнителни писмени и гласни доказателства.

Втората ответница А. М. е представила социален доклад от 29.04.2025 г., изготвен по гр. дело № 2177/2025 г. на РРС от ДСП „Закрила на детето“ Русе, пред които първия ответник И. М. заявил, че имал притеснения относно това, че майката на децата му може да го изгони от семейното жилище в с. *******, поради което е завел дело, чрез което той да стане единствения собственик на имота. Споделя, че това може да е причината за желанието на съпругата да се разведе, като е заявил, че той не иска да се развежда.

Представен е и отговор, който ищецът и първият ответник подготвили за ответницата А. М., да признае предявените по настоящото дело искове, но тя 3 отказала да го подпише.

Приложено е нотариално дело № 124/2024 г., на нотариус Г. Ф., по издаването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******* на Нот. ***** на НК, по което е представено Преводно нареждане от Юробанк България АД клон Русе, Възраждане, с което на 29.04.2024 г. купувача И. Ц. М., е наредил на продавача Ц. И. М. сумата 10700 лв. основание: „покупко-продажба на ид. части от къща с. *******, като е изпълнил особените изисквания на закона за сключване на сделката.

По делото като свидетел е разпитан А. И. П., който заявява, че познава страните. Ц. М., бащата на И. и съпругата му купили къщата срещу тях в с.

******* през 2007-2008 г. и с двамата си сина започнали ремонт. Дядо Ц. бил строител, съпругата му и С. също. В началото къщата не била годна за обитаване, след това, като я пригодили, С. и И. живели там. И. се оженил и заживял там с жена си, С. живял там до след 2013 г., тогава се родила Н., малката дъщеря на И.. Ремонтът бил приключил. Евентуално са си купували някакви мебели. Жената на дядо Ц. починала около пандемията от Ковид.

Дядо Ц. миналата година искал да я прехвърли на И., ако стане нещо с него, разделил имотите един или 2 апартамента и тази къща. Къщата била за И., а апартамента, до този на дядо Ц., бил за С.. Тогава дядо Ц. му се обадил да го пита как да направи нещата, защото бил образован, с висше икономическо образование, и той му казал, че „най-добре е с покупко-продажба“. След това отишли при нотариус и дядо Ц. му се обадил да каже, че „сделката трябва мине по банков път“ и като му казал, че данъчната оценка е 10 700 лв., свидетеля му разяснил, че задължително трябва да мине по банков път, тъй като Законът за разплащанията в брой ограничава плащанията, които са над 9999,00 лв. Дядото искал да даде къщата на И., ако нещо стане със С., децата да нямат претенции върху къщата. Искал да му я подари. На С. трябвало да му е подарил другия апартамент. Но най-вероятно нищо не е станало, защото никой не го е търсил още, а той винаги му се обаждал, правел счетоводни справки с него. В банката таксата за вноска на каса била 0,6%. И. нямал пари по сметката. Дядо Ц. дал парите. Той си ги имал тези пари. Дал му пачката, свидетеля ги внесъл по сметката на И. през касата. Дядо Ц. отдавна бил пенсионер. Предполага, че това били пари на дядо Ц., защото той ги дал, в брой. Споделя, че и на него тъста му оставил пари. Внесли ги в Пощенска банка на ул. „*******“. Внесли сумата по сметката на И., за да може да ги наредят на дядо Ц. и той да може да покаже платежното на нотариуса. Внесли ги на три пъти, влезли вътре в клона, докато направят платежното и служителката сложи мокър подпис и печат, дал го на дядо Ц.. Като излезли отвън, той му дал неговата дебитна карта, пакетът му бил такъв с карта, свидетеля сменил ПИН кода и той я дал на И. да ползва тези пари. От там нататък виждал дядо Ц. два пъти. Дядо Ц. не е живял на с. *******. Той живее до *******, живее на първия етаж. Не може да каже дали е присъствала жената на И. на сделката при нотариуса, в банката я нямало. Не може да каже И. какво е правил с дебитната карта.

4

По делото като свидетел е разпитан С. Ц. М., син на ищеца, брат на първия ответник и девер на втората ответница, който заявява, че баща му и майка му имат къща в с. *******. Придобили я през 2008 г. чрез покупка. След това свидетелят, брат му и родителите му започнали основен ремонт на къщата. Още не била направена, когато с брат му започнали да живеят там.

Къщата била готова, с направен цялостен основен ремонт и обзаведена, когато А. дошла да живее там. Свидетелят се изнесъл през 2015-2016 г. Майка му починала преди пандемията от Ковид. Наследили нейния дял от къщата. Точно след смъртта на майка му, баща му не е правил нищо със своя дял от имота.

По-късно, понеже св. М. се изнесъл от там, а баща му имал още един имот, решил да дари своя дял на първия ответник, тъй като брат му и семейството му живеели в тази къща. Това се осъществило с негово знание през месец май миналата година. Знаел подробности относно сделката, понеже се събрали тримата и решили, за да нямат претенции към дарението неговите и на брат му наследниците, да се направи с покупко-продажба. Свидетелят имал син, а брат му имал две дъщери. Консултирали се за сделката. Брат му попитал информативно св. П. как е по-добре и той ги посъветвал да говорят с нотариус, който знаел как трябва да станат нещата. Консултирали се с нотариус Г. Ф., която казала, че парите трябва да минат по банков път, за да няма после никакви претенции. След като извадили данъчната оценка, отишли в клон на Пощенска банка. Там били св. М., баща му, брат му и св. П.. Понеже с брат си нямали пари да направят тази трансакция, баща му казал, че ще даде парите, за да минат през банката. Свидетелят нямал представа от къде ги има парите баща му, смята, че е спестявал сигурно, като заявява, че той бил пенсионер и не знае колко точно му е пенсията. Мисли, че е около 800 лв., но не е сигурен. Баща му цял живот бил строител, както и св. М. и брат му. След като се пенсионирал, продължил да работи. Когато банковата служителка казала, че ще бъде по-евтино парите да се внесат през банкомат, баща му извадил плик с пари 10700 лв. от джоба си. Св. П. помогнал да се внесат през банкомата по сметката на брат му. След което влезли в банката, за да изготвят платежно нареждане и парите да минат по банкова сметка на баща му.