Решение № 4162 от 18.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4162 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Д. Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231100511493 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 25025140/19.06.2023 г. ( по регистратурата на СРС ) на съделителя Т. Б. Т. чрез пълномощника – адвокат К. К. – срещу решение № 20091953 от 22.05.2023 г. на СРС, II ГО, 74-ти състав по гр.д.№ 42794/2017 г. в частта, с която са отхвърлени осъдителни искове по сметки по член 61,ал.2 от ЗЗД , заявени от него срещу Г. Д. К. и Н. Д. К. за вземания от извършени в делбения имот – апартамент в град София в периода 2017г. – 2018 г. подобрения за горниците над 1 664,95 лева до пълните предявени размери от по 3 427,33 лева .

Във въззивната жалба се оспорват изводите на съда, че са извършени част от претендираните подобрения – само в помещенията : баня, малка тоалетна, малък коридор, спалня без балкон и кухня на обща стойност от 14 984,57 лева; няма смяна на входна врата и остъкляване на балкон на втората спалня; няма подмяна на дограма в цялото жилище и няма преработка на електрическа инсталация, поставяне на контакти и окачен таван от гипскартон от тип „ луна“ във входно антре и малък коридор по довода в жалбата, че двете помещения са пространствено свързани, като несъответни 1 на заключението от 18.05.2021 г. и огледа от вещото лице в месец май 2021 г., към който момент не е ремонтирана само „дневната стая (хол)“, заключението от 6.02.2023 г. с констатация за изпълнени всички претендирани за заплащане подобрения и свидетелствата на П.И. и К.П.. Оспорва се остойностяването на подобренията в заключението от 6.02.2023 г. поради прилагане от вещото лице на занижени цени на СМР и определяне на завишена пазарна стойност на имота (с увеличение от над 50 % за срок от около година и половина спрямо определената в заключението от 18.05.2021 г. ) и процесуално нарушение при отказа на съда да възложи при оспорването му изготвяне на повторна експертиза . Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на исковете по сметки в цялост при възприемане на посочените в заключението на възложенатата във въззивното производство повторна съдебно – техническа експертиза стойности .

Въззиваемите Г. Д. К. и Н. Д. К. не са подали отговор в срока по член 263,ал.1 от ГПК, но в откритото съдебно заседание изразяват чрез пълномощника си – адвокат Т. Г. от САК – становище за неоснователност на въззивната жалба, като оспорват приетото тогава експертно заключение поради завишаване на цените и остойностяването като подобрения на извършени преди 2017 – 2018 г. промени в имота – поставяне на дограма в две от стаите и монтиране на два климатика .

С влязло в сила на 19.10.2020 г. въззивно решение № 5298 от 4.09. 2020 г. на СГС, ГО II- Д по в.гр.д.№ 14062/2019 г. , отменящо отчасти решение № 172210 от 22.07.2017 г. на СРС по гр.д.№ 42794/2017 г., са определени квотите на съделителите: Г. Д. К., Н. Д. К. и Т. Б. Т. от допуснатия до делба помежду им имот – апартамент № 53 на площ от 87,73 кв.м. и с идентификатор № *** по кадастралната карта на град София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения , съсобствеността върху който е възникнала по силата на договор за продажба от 18.05.1994 г. и наследяване на двама от купувачите (третият купувач е съделителят Т. Б. Т.) : С.И.Б., починала на 28.04.2006 г. и съответника по иска за делба Б. Т. Б., починал на 30.10. 2017 г. , както следва : по 1/9 идеална част за Г. и Н. и 7/9 идеални части за Т..

Обжалваното решение е произнесено по предявените в о.с.з. на 28.09.

2021 г. от Т. Б. Т. срещу другите двама съделители искове по сметки за 2 парични вземания от по 3 427,33 лева при твърдения, че след 30.10.2017 г. и до края на 2018 г. извършил подробно описаните в „искането по сметки“ ( на л.130 – 131 от делото на СРС ) строително – монтажни работи в посочените осем помещения на делбения имот, в който задоволява жилищни нужди от закупуването му през 1994 г., те имат характер на подобрения, извършени са от него като добросъвестен владелец, евентуално държател на чуждите идеални части, без съгласие и противопоставяне от двамата съсобственици, увеличената в резултат на подобренията стойност на имота възлиза на 30 846 лева и ответниците по исковете му дължат заплащане на части от нея съразмерно на дяловете им.

Ответниците са оспорили исковете по сметки срочно като нередовно заявени по липса на изложени обстоятелства относно намерението на упражняваната от подобрителя фактическа власт и останалите условия, при които са извършени подобренията и като неоснователни с възражения, че климатикът може да бъде демонтиран, ищецът не представя документи за разходи за труд и материали, вложени в имота, макар да твърди извършването им само три години преди предявяването на исковете по сметки и след подаване на исковата молба за делба в лятото на 2017 г. ; не е имало необходимост от ремонт на сервизните помещения и терасата към кухнята в 2017 – 2018 г., тъй като такъв е извършен около смъртта на бившия съсобственик – майката С. Б.а – със средствата и труда на съделителя Н. К. .

СРС е приел, че свидетелствата на П.И. и К.П. установяват извършен на разноски на ищеца ремонт в процесния период 2017 г. – 2018 г. само в част от помещенията на апартамента : баня, малка тоалетна, малък коридор, спалня без балкон и кухня. Фактът за него не може да се изключи логически само, защото значително по – рано , както е свидетелствал Д.М., бил осъществен друг ремонт, при това частичен : по стени в банята и шпакловка в коридор.

Подобрения от вида, твърдян в иска по сметки , са реално извършени в тези пет помещения от ищеца в качеството му на владелец на своята част и държател на частите на съсобствениците – ответници, без тяхно съгласие и противопоставяне и в негов интерес. Приел още, че разходите за тях според цени за материали и труд към времеизвършване , намалени с 900 лева – цена на монтиран в спалнята климатик, който не съставлява подобрение, възлизат съгласно възприетото заключение от 6.02.2023 г. в общ размер от 14 984,57 3 лева, а увеличената стойност на имота в резултат на всички подобрения , в т.ч. тези, чието извършване съдът приел за недоказано - на 64 076 лева. СРС присъдил на ищеца по – малката сума, съразмерна на квотата на всеки от ответниците, измежду стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на имота , но посочил за приложимо към спорното правоотношение правилото на член 61,ал.2 от ЗЗД.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, изразените от страните чрез представителите им в о.с.з. и в писмените защити становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

С оглед изложените в основанието обстоятелства правилно първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по член 61,ал.2 от ЗЗД- за вземания от обезщетяване на съсобственика – ищец за извършените без съгласие на останалите съсобственици, в техен и свой интерес (доколкото в имота задоволява жилищни нужди) подобрения . Правилото предвижда, че заинтересуваният дължи обезщетение за направените необходими и полезни разноски, само ако и доколкото те са отишли в негова полза - до размера на обогатяването му. Макар да посочил, че спорното правоотношение се урежда от член 61,ал.2 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приложил по същество член 61,ал.3 от ЗЗД, препращащ към правилата за неоснователно обогатяване като да е налице случай на подобряване на общия имот при противопоставяне на съсобствениците – данни за което липсват , както СРС изрично е посочил в мотивите (на л.194 от делото ). Неправилното приложение на императивен материален закон , каквото е допуснатото, следва да бъде поправено от въззивния съд и без нарочно оплакване, както следва от постановките на т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Относно факта за обогатяванетоувеличената стойност на имота – има събрани доказателства от основно заключение, възложено от СРС и повторно, възложено от СГС и двете – по искания на Т., направени в исковата молба и въззивната жалба и по формулирани от него задачи .

Свидетелят П.И. установил, че помагал в предприетия след смъртта на бащата ремонт на апартамента, в който ищецът живял и продължил да живее.

Извършени били : подмяна на в и к- тръби; поставяне на плочки в малка тоалетна и баня; подмяна на врати и поставяне на нови уреди в сервизите до 4 достигане на готовност - „всичко необходимо за една нормална баня “ ; полагане на латекс, цялостно боядисване и подмяна на електрическата инсталация в малкото коридорче, стаята без балкон и кухнята с пояснението, че посочените ремонтни дейности са предшествани от смяна на дограмата.

Смяна на дограма е описана, с оглед контекста на свидетелството, в стаята, в която „работихме“ и кухнята с остъкления балкон. Свидетелят К.П. като домоуправител видял текущия ремонт на банята и коридорчето и подмяната на дограмата „ от други майстори“ в помещението – банята , но не е бил категоричен за смяна на дограмата и в други помещения , тъй като тя станала „ преди ремонтите “ и тогава не следил точно .

Констатирането на подобренията на място от назначените в производствата пред СРС и СГС вещи лица при огледите на 27.01.2023 г. и преди 11.02.2026 г. , не означава непременно , че те са извършени на разноски на ищеца и в периода, както той е твърдял. Пространственото свързване на малкия коридор с входното антре улеснява общото им ремонтиране, но нито един от свидетелите не е посочил, че СМР са извършени и във входното антре.

Обективното съдържание на събраните по делото свидетелства е опора за доказателствен извод,като изведения в решението на СРС, че в процесния период са извършени ремонтните дейности в изброените пет помещения само: баня, малка тоалетна, малък коридор, спалня без балкон и кухня и не е доказано извършването на ремонт в останалите помещения.

Съгласно основното заключение по СТЕ увеличената в резултат на всички подобрения – доказаните за извършени в петте помещения и твърдените, но недоказани за извършени в останалите помещения, стойност на апартамента е 64 076 лева, а следователно увеличението само на квотата на всеки от съделителите – ответници по исковете по сметки възлиза на 7 119,55 лева. Съгласно повторното заключение по СТЕ увеличената в резултат на всички подобрения - доказаните за извършени в петте помещения и твърдените, но недоказани за извършени в останалите помещения, стойност на апартамента е 30 555 евро ( равностойни на 59 370 лева),а следователно увеличението само на квотата на всеки от съделителите – ответници по исковете по сметки възлиза на 3 372,78 евро (равностойни на 6 596,58 лева).

В нито едно от двете заключение няма изчисление на увеличената в резултат само на доказаните за извършени подобрения стойност на имота, а 5 само тя съразмерно на квотата, е в обема на отговорността на ответниците съгласно член 61,ал.2 от ЗЗД. На основание член 162 от ГПК съдът може да я определи по своя преценка. Като ориентир може да служи общият разход за реално извършените подобрения по цени за материали и труд към времето, в което са извършени – края на 2017 г. – 2018 г. Съгласно основното заключение по СТЕ те се равняват на 14 984,57 лева , а съгласно повторното заключение по СТЕ – на възлизат на 18 174,87 лева ( като сбор от следните стойности :

4 944,71 лева – за банята ; 4 135,12 лева – за малката тоалетна, 743,10 лева за малкия коридор, 3 905,72 лева – за стаята без балкон и без включен разход за климатик и 4 446,22 лева – за кухнята ) . СГС възприема размера на общия разход, посочен в основното заключение, тъй като в размера на общия разход, посочен в повторното заключение, са включени търговска печалба, ДДС и разходи за доставка и транспорт, а по делото няма доказателства, че ремонтът е извършен от регистрирано по ЗДДС лице. Напротив свидетелят П.И. установил, че ищеца Т. извършил ремонта с негово участие като колега, който се е озовал ,заедно с други лица „ да му помагаме поетапно“ . При това положение всеки от въззиваемите – съсобственици дължи на ищеца на основание член 61,ал.2 от ЗЗД в обезщетение за обогатяването си от извършените полезни разноски припадащата се на дела му от 1/9 част от 14 984,57 лева или по 1 664,95 лева , до който размер СРС е уважил всеки от исковете по сметки. Отхвърлянето на исковете за горниците до пълните предявени размери е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение .