Решение № 16386 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16386 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110145431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, е предявил срещу ответника З. А. Д. „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1584,72 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета 470423232346315, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 07.08.2023 г., в с. ..., в складова база на ... по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „..“ с рег. № ***, който причинил щети на товарен автомобил марка „...“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско “, е настъпило събитие – ПТП на паркинг. Твърди, че щетите по застрахования при него товарен автомобил марка „...“ са на стойност 3424,31 лв., като поддържа, че на 24.11.2023 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на автосервиза, извършил ремонта, както и че е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 25,00 лв. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника 1 да заплати регресното вземане, но независимо от получената покана, ответникът погасил само 1864,59 лева, поради което дължи остатъка ведно с обезщетени за забава в размер на законната лихва. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по размер, като счита, че с плащането е погасил изцяло вземането, тъй като претенцията на ищеца е завишена. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 07.08.2023 г., в с. ..., в складова база на ... по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „..“ с рег. № ***, който причинил щети на товарен автомобил марка „...“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба съда– 03.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 03.02.2026 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че товарен автомобил „...“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, товарен автомобил „МАН”, е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност 2 на автомобилистите“, вина за ПТП носи застрахования при ответника водач; ищецът е платил на сервиза сумата в размер на 3424,31 лева на 24.11.2023 г. по банков път, предявил е претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена и ответникът е погасил сумата в размер на 1864,59 лева, като механизмът на ПТП също не се оспорва.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на застрахования сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 03.02.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за товарния автомобил „МАН“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.

От събраните писмени доказателства – опис на щета, както и от изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования при ищеца товарен автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой от детайлите да е бил увреден от въздействия извън ПТП. Според заключението на вещото лице увредени вследствие на ПТП по влекача „...“ са детайли в лявата част на влекача – фар, маска, врата, огледало, степенка и стъкло, както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер н а 3376,61 лева, която сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 25 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл.

411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът приема, че сумата от 25 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.

Ответникът е погасил чрез плащане 1864,59 лева, поради което остатъкът в размер на 1537,02 лева (785,87 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) се дължи на ищеца ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, а за разликата над 1537,02 лева до пълния предявен размер от 1584,72 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

3

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете.

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 63,39 лева (лист 5 по делото), 150 евро – депозит за вещо лице (л. 64 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на 281,29 евро с ДДС, заплатени по банкова сметка (лист 40) съгласно представена фактура № 1000002546 от 26.08.2025 г. и извлечение от електронно банкиране, доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна, от които на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо сумата от 449,74 евро – разноски за тази инстанция.

Ответникът е сторил разноски за депозит за вещо лице в размер на 150 евро, възстановяването на които е заявил в открито съдебно заседание, проведено на 20.05.2026 г, от които на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 4,51 евро – разноски за тази инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, ет. 5, да заплати на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“

АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 411 от КЗ, сумата в размер на 1537,02 лева (785,87 евро) - представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета 470423232346315, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 07.08.2023 г., в с. ..., в складова база на ... по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „..“ с рег. № ***, който причинил щети на товарен автомобил марка „...“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 от КЗ за сумата над 1537,02 лева до пълния предявен размер от 1584,72 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, ет. 5, да заплати на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“

АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 449,74 евро - разноски за тази инстанция.

ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,

ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, 4 ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 4,51 евро – разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5