Определение № 1137 от 29.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1137 гр. Варна , 29.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20203100103389 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по иск от СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ", ЕИК 000670680, гр. София, бул.

„Цар Освободител" № 15, представляван от Ректора проф. д. н. Анастас Герджиков, чрез адв. З.О. от АК-София и съдебен адрес гр. София, ***, ап.1 против И. Я. С., ЕГН **********, гр. Варна, ***, ет.З, ап.6; М. Я. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ***; Р. Д. А., ЕГН **********, гр. Варна, ***; Я. Я. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул.

„Св. Димитър Солунски" № 9 и И. Х. С., ЕГН **********, гр. София, ул. „Дамян Дамянов" № 14 (постоянен адрес) и гр. София, ***, ет.10, офис 26 (адрес по месторабота) иск с правно основание чл.124, ап.1 от ГПК и цена на иска 424 085,30 лева. /цена на иска 471 769,80 по ДО 576/2020 год./ В исковата си молба ищеца твърди, че предявява иска като процесуален субституент на ДЪРЖАВАТА на основание чл.26 ал.4 от ГПК.

С определение № 290/21.01.2021 год. по настоящото гр. дело № 3389/2020 год., съдът е конституирал в качеството на ищец на основание чл.26 ал.4 от ГПК, ДЪРЖАВАТА, която следва в настоящото производство да се представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и съдебен адрес: гр. София, ***-19 на основание чл.31 ал.2 от ГПК.

В исковата си молба ищеца твърди, че като учебно заведение му е предоставено право на управление върху недвижим имот публична държавна собственост на основание чл.89, ал.2 от ЗВО, цялото с площ от 360 930 кв. метра и административен адрес гр. Варна, кв. Виница, местност „Ботаническа градина", при граници: север полски път, същ. ограда, им. „Инжстрой", асф. път към поч. станция „Геолога"; изток 1 път Варна - Зл. пясъци; юг - същ. ограда, южен бряг на „Ана - дере"; запад - същ. ограда, път съгласно АПДС № 2619 от 24.8.1999 год.

В границите на този недвижим имот попада ПИ с идентификатор *** по КККР на Варна, одобрени със заповед № РД- 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-2101/16.8.2011 г. на Началника на СГКК- Варна; с административен адрес: гр. Варна, район Приморски, Ботаническа градина, местност Ботаническа градина; с площ 18 864 кв. метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***,

***, *** и ***.

От 1999 год. СУ „Св. Кл. Охридски" владее непрекъснато целия недвижим имот с площ 360 930 кв. метра по АПДС № 2619 от 24.8.1999 год., и включения в неговите граници ПИ с идентификатор *** по КККР на Варна, от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност въз основа на чл.14, ал.З отЗДС и чл.12, ал.1 от ППЗДС, а при действието на първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗДС и на чл. 15, ал.1 от ППЗДС от 1996 год. го владее от свое име, за своя сметка и на своя отговорност.

Ответниците неоснователно претендират, че са собственици на ПИ *** по наследство от Яни Янев Апостолов и Янко Янев Апостолов и възстановяване на правото на собственост по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж е чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ , извършено с решение № 791 от 27.4.2001 год. на ПК, Констативен нотариален акт № 8 от 6.7.2001 год., том IV, peг. 6390, дело № 408/2001 г. на нотариус Александър Ганчев, район на действие PC – Варна, а ответникът И.С. - въз основа на договор за покупка на 1/20 идеална част от правото на собственост върху ПИ *** от И. Я. С., М. Я. Т. и Янко Янев Апостолов, извършен с нотариален акт, вписан в Службата по вписванията - акт № 200, том 63, per. 20313, дело 14412 от 20.11.2003 г.

Решение № 791 от 27.4.2001 г. на ПК - Варна за възстановяване на правото на собственост по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж е чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху ЛОЗЕ с площ от 18 783 кв. метра, намиращо се в строителните граници на „Виница", община Варна, в м.

„Патладжанлъка" и включващо парцели 136, 137, 138 и 139 по КП „Ботаническа градина" при граници и съседи: изток - път, запад - парцел 145, север - парцел 135 е незаконосъобразно, тъй като не са съществували предпоставките и са били налице пречки за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ върху поземления имот.

Констативният нотариален акт № 8/06.07.2001 год. на нотариус Александър 2

Ганчев не удостоверява правото на собственост на ответниците и ищеца оспорва неговото удостоверително действие. Поради това, че праводателите на И. Х. С.,не са били собственици, то те не са прехвърлили 1/20 идеална част от правото на собственост върху него.

Съществуването на тези актове засягат неблагоприятно правото на управление ищеца върху този имот, както и правото на държавна публична собственост върху него, и обосновават интереса му от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост срещу тези ответници.

С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да постанови Решение, с което:

ДА ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответниците И. Я. С., М. Я. Т., Р. Д. А., Я. Я. А. и И. Х. С. не са собственици на:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-2101/16.8.2011 г. на Началника на СГКК - Варна; с адрес на поземления имот: гр. Варна, район Приморски, Ботаническа градина, местност Ботаническа градина; с площ 18 865 кв. метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***

ДА ОТМЕНИ на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 8 от 6.7.2001 год., том IV, peг. 6390, дело 408/2001 год. на нотариус Александър Ганчев, район на действие PC - Варна.

Претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото. В отговорите са посочи съдебен адресат адв.Д.Н. А., АК-София и съдебен адрес: град София, ***, ет.10. офис 26.

Отговорите са идентични и за нуждите на настоящото производство, следва да се разгледат общо, като един отговор.

В депозирания отговор ответниците твърдят, че искът е недопустим, в евентуалност се оспорва изцяло, като неоснователен и недоказан. Молят съда да го отхвърли като такъв.

В отговорите се твърди, че исковете са недопустими, тъй като ищеца няма право 3 на иск срещу ответниците, а ответниците не са надлежна страна в процеса.Искът е недопустим, тъй като ищеца няма правен интерес за предявяването му.

В отговорите ответниците твърдят, че предявените искове са изцяло неоснователни и моли съда да ги отхвърли като такива.

В отговора ответниците оспорват всички въведени от ищеца фактически и правни твърдения в исковата молба.

В отговора ответниците оспорват твърденията, че ищеца притежава право на управление върху недвижим имот- държавна публична собственост на основание чл.89, ал. 2 ЗВО с площ от 360 930 кв.м. в гр. Варна, кв. Виница, м. „Ботаническа градина" с описаните граници в исковата молба.

В отговора ответниците оспорват, твърденията в исковата молба, че имотът с идентификатор *** с площ 18 864 кв.м. е публична държавна собственост и се владее непрекъснато от 1999 год. въз основа на АДПС № 2619/24.08.1999 год. от ищеца, ведно с построените в него сгради с идентификатори, посочени в исковата молба.

В отговора ответниците оспорват обстоятелствата, че ПИ с идентификатор *** е част от границите на описания АДПС № 2619/24.08.1999 год. и е 5.226 % от площта на целия имот по АДПС N 2619/24.08.1999 год. от 360 930 кв.м.

В отговора ответниците оспорват, обстоятелството, че от 1999 год. ищеца владее непрекъснато, от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност въз основа на чл.14, ал.З от ЗДС и чл.12, ал.1 от ППЗДС, а при действието на първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 от ЗДС и на чл. 15, ал. 1 ППЗДС от 1996 год. владеел от свое име, за своя сметка и на своя отговорност целият недвижим имот с площ 360 930 кв.м. по АДПС N 2619/24.08.1999 год., както че ПИ с идентификатор *** е включен и е 5.226 % от площта на целия имот по АДПС № 2619/24.08.1999 год. от 360 930 кв.м.

В отговорите се твърди, че процесния имот не е включен в АПДС № 2619/24.08.1999 год. и не попада в границите на цитираните 360 930 кв.м., и не е публична държавна собственост.

В отговора ответниците оспорват твърденията, че Решение № 791/27.04.2001 г. на ПК -Варна за възстановяване правото на собственост е незаконосъобразно, тъй като не са съществували предпоставките и са съществували пречки за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ върху процесния имот.

4

В отговора ответниците твърдят, че ПИ *** е собственост на И. Я.

С., М. Я. Т., Р. Д. А., Я. Я. А. и И. Х. С., за което ответниците притежават надлежни документи за собственост- Решение на ПК, констативен нотариален акт и нотариален акт за продажба на 1/20 идеална част, с които се легитимират като собственици.

В отговора ответниците твърдят, че Актът за държавна собственост НЯМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ДЕЙСТВИЕ. Собствеността на държавата върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Представените актове за държавна собственост са изцяло несъотносими към настоящия правен спор, тъй като нямат материална доказателствена сила относно правото на собственост на държавата и по никакъв начин не удостоверяват, че се отнася за ПИ ***.

Моли съда да отхвърли предявения иск и иска с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, като неоснователни.

В условията на евентуалност е въведено възражение, че ответниците са придобили имота по давност, тъй като владеят имота много над 10 години.

В отговора ответниците оспорват АПДС № 2619/24.08.1999 год. и акт за държавна собственост № 1000/21.03.1991 год., както и удостоверение за данъчна оценка, приложено към исковата молба по реда на чл.193 от ГПК.

С отговорите на исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът като съобрази въведените от страните твърдени, приема за установено следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищца иска от съда, със силата на присъдено нещо да отрече правата на ответниците на собственост върху процесния имот.

Предявения иск е допустим, тъй е налице правен интерес от предявяване му, като представка за неговата допустимост.

Правният интерес е налице, тъй като в полза на ответниците са постановени Решения на ПК и е издаден Констативен нотариален акт, които смущават правото на собственост на Държавата, представлявана от ищеца в настоящото производство като неин процесуален субституент.

Правния си интерес от търсената защита от отрицателния установителен иск срещу ответниците, е налице при наличието на констативен нотариален акт и решение 5 на ПК, които смущават упражняване на правото на собственост на Държавата и ищеца като процесуален субституент, на който е предоставено правото на ползване по реда на чл.89 от ЗВО.

Ищеца е надлежна страна, доколко предявява права на Държавата като неин процесуален субституент по реда на чл.26 от ГПК

Права му са предоставени от Държавата, като права на стопанисване и управление. Процесуалния субституент има право на иск без да притежава материалното право и това негово право е обусловено от предоставеното правото на ползване и стопанисване на процесния имот от Държавата.

Ищеца като процесуален субституент на Държавата има качество на главна страна в процеса и е надлежна страна в процеса.

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Лидия Иванова и Стойчо Пейчев - „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.