Решение № 2868 от 28.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2868 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110215535 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. А. В. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-028732/29.11.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че от описанието на нарушението не се изяснява механизмът на ПТП, за да се установи кой участник е станал причина за него, както и не е посочено в необходимата конкретика движението и скоростта на другия автомобил. Относно второто вменено нарушение също се излагат аргументи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при описанието на обстоятелствата, при които се твърди да е реализирано. Моли се НП да бъде отменено. Претендират се разноски.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа жалбата, като излага доводи за липсата на категорични доказателства, че именно В. е станал причина за настъпване на ПТП, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че даденото от А. обяснение за възникването на инцидента е нелогично и житейски невъзможно, като акцентира, че между страните не е имало никакъв спор, че именно тя е била причината за ПТП. Излага доводи за несъответствие между установените със снимков материал щети върху моторното превозно средство и начина, по който се е случило произшествието според твърденията на свидетелката А.. С оглед на това намира за по-достоверно записаното в декларацията на В.. Посочва, че контролните органи не са положили дължимата грижа да прегледат записи от видеокамери в пътния участък, за да възприемат начина на настъпване на произшествието. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М., излага доводи за правилност и законосъобразност на НП. Счита, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, за което са събрани съответни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 13.07.2023 г., около 18.00 ч., свидетелката С. М. А. управлявала лек автомобил „******“ с рег. № ***** в гр. София, по бул. „Сливница“, с посока на движение от „Орион“ към Околовръстен път, като се движела в дясната пътна лента, тъй като на кръстовището между бул. „Сливница“ и бул. „Панчо Владигеров“ възнамерявала да предприеме мА.ра завой надясно към бул.

2

„Панчо Владигеров“. В същото време в съседната пътна лента вляво на бул.

„Сливница“ се движел лек автомобил „*****“ с рег. № *******, управляван от жалбоподателя З. А. В., който преминал в дясната пътна лента пред движещия се зад него лек автомобил „******“ с рег. № ***** и спрял поради подаден червен сигнал на светофарната уредба. В този момент настъпило ПТП между двата леки автомобила, като А. не успяла да преустанови движението на управляваното от нея МПС своевременно. Водачите слезли от автомобилите, за да установят нанесени ли са материални щети и провели разговор, след което при подаден зелен сигнал на светофарната уредба жалбоподателят напуснал местопроизшествието. Свидетелката А. преместила автомобила на паркинга на намиращ се наблизо магазин и подала сигнал за настъпило ПТП, на който на място се отзовали полицейските служители към ОПП-СДВР И. Д.

И. и В. И. С.. По данни на свидетелката А. контролните органи съставили протокол за ПТП рег. № 8409/13.07.2023 г., в който било отразено, че на лек автомобил „******“ с рег. № ***** били причинени имуществени щети в предната дясна част на МПС - предна броня, десен мигач и десен калник, като били направени и снимки на щетите. Била съставена скица на ПТП и докладна записка по случая, в които било посочено, че другият участник в ПТП е водачът на лек автомобил с рег. № № *******.

На 25.10.2023 г. в ОПП-СДВР се явил З. А. В., който попълнил декларация, в която заявил, че той е управлявал лек автомобил „*****“ с рег.

№ *******, като след настъпване на пътно-транспортното произшествие жената, водач на другия автомобил, го е помолила да не сигнализира КАТ, с което той се съгласил.

Свидетелят С. А. Д., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставил срещу жалбоподателя В. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 069975/25.10.2023 г. за извършени нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че не е съгласен с написаното в акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 23-4332-028732/29.11.2023 г. от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на В. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева 3 за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. НП било връчено на 16.09.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. А. Д., С. М. А. (частично), И. Д. И. и В. И. С., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда н а чл.283 от НПК – протокол за ПТП рег. № 8409/13.07.2023 г., ведно със снимков материал и скица към него, декларация на З. А. В., сведение от С. М.

А., докладна записка, призовка, справка картон на водача В., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 513з-586/26.01.2017 г. на директора на СДВР.

Обстоятелствата относно процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетеля Д., на които съдът даде вяра като логични и последователни. Д. изрично посочва, че е съставил акта изцяло по документи (съответно не е изисквал и преглеждал видеозаписи), както и че лично не е посещавал местопроизшествието. От показанията на свидетелите И. и С. се установяват обстоятелствата по извършената от тях проверка на място, като заявяват, че описаният от тях механизъм на настъпване на ПТП в съставените документи е изцяло по данните на водача А.. Съдът кредитира показанията им като непротиворечиви и съответни на останалия събран доказателствен материал.

От показанията на свидетелката А. – пряк очевидец като участник в настъпилото ПТП, се установява, че тя е възприела местоположението на автомобила на жалбоподателя преди ПТП, била е наясно с разположението му върху платното за движение, възприела е мА.рата, която въззивникът е извършил непосредствено преди настъпване на произшествието, а именно че е навлязъл изцяло в пътната лента, в която тя се е движила, при което е реализирано ПТП с причинени имуществени вреди на управлявания от нея автомобил в неговата предна дясна част. Не се установява обаче с необходимата категоричност механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, съответно по вина на кой от двамата участника в него. В тази връзка съдът съобрази, че местоположението на щетите, 4 описано в АУАН и НП не съответства на обективно установеното такова с протокол за ПТП и снимков материал към него, а и на заявеното от самата А. в показанията й в хода на съдебното следствие – в АУАН и НП е посочено, че щетите са в предна лява част, а в действителност същите са ситуирани в предна дясна част на автомобила, управляван от А.. Механизмът на реализиране на ПТП, възприет от АНО, е изцяло по данни на А., но при заявените от нея обстоятелства в хода на административнонаказателното производство (вкл. и в съдебната му фаза), при които е реализиран удар, материални щети върху нейния автомобил би следвало да са нанесени в лявата му част. В действителност обаче щетите са в неговата предна дясна част, добре визуализирани в снимковия материал и удостоверени в протокола за ПТП.

Реално причинените щети на управлявания от нея автомобил не съответстват и на изготвената скица към протокола за ПТП, върху която А. също е положила подпис. С оглед на това съдът не кредитира показанията й в частта, в която изяснява механизмът на реализиране на ПТП и в частност, че това се дължи на извършената от В. мА.ра.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

5

По отношение нарушението по т. 1 от НП, съдът намира следното:

С обжалваното наказателно постановление на въззивника е наложено наказание за допуснато нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е мА.ра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне мА.рата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши мА.рата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установи настъпването на ПТП (което не се и оспорва от жалбоподателя), но не се доказа по безспорен и категоричен начин механизмът на реализирането му, както и че пряка и непосредствена причина за него е било поведението на В., в частност същото да се дължи на навлизането на управляваното от него МПС в съседната пътна лента, при което да не е изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. АУАН е бил съставен единствено въз основа на твърденията на водача на другия автомобил – свидетелката А., които са били възприети безкритично, без да се изяснят относими факти и обстоятелства. Административнонаказващият орган не е положил усилия за събиране на веществени доказателствени средства – видеозаписи от камери, каквито има разположени в района, както и на гласни доказателства на лица, които евентуално са били свидетели при извършване на нарушението или при неговото установяване. В хода на административнонаказателното производство не са били изяснени и други релевантни факти, например с каква скорост се е движело другото МПС, участник в ПТП, каква е била дистанцията между него и автомобилът на В. към момента, в който той е навлязъл в дясната пътна лента, както и нанесени ли са щети върху неговия автомобил.