Решение № 1059 от 25.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Варна, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета Ив.П. срещу Решение № 1291 от 19.04.2023г. по гр.д. № 11106/2022г. по описа на ВРС, 50ти състав, с което на основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД въззивната община е осъдена да заплати на А. П. В. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на 08.08.2022 г., поради неизправност на пътната настилка на велоалеята на бул.

„Сливница“ близо до спирка „Трансформатора“, посока Център в гр. Варна, представляваща публична общинска собственост на Община Варна, понесени в причинна връзка с противоправното бездействие на натоварени служители на Община Варна по поддръжка на настилката на описания участък, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 58.19 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи медицински разходи за снабдяване с медицинско удостоверение и лекарствени продукти на 09.08.2022г., вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане на задължението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, без анализ и оценка на конкретни за случая факти и обстоятелства от значение за формиране на 1 преценката за справедливия размер на обезщетението. Съдържа доводи, че по делото е останал неизяснен въпросът дали към момента на настъпване на произшествието електрическата тротинетка, с която въззиваемият се е движил е била в изправно техническо състояние, с изправна спирачна система и дали същият се е движил със съобразена скорост, поради което е необоснован изводът, че увреждането е настъпило единствено поради виновно поведение на служителите му. Инцидентът е настъпил в светлата част на деня, при ясно време, като ищецът е имал обективна възможност за възприятие на процесната неравност и да предотврати настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл посочва, че в случая е налице съпричиняване и приложение следва да намери разрешението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на неравност на велоалеята и доколкото това не е сторено, съдът е следвало служебно да назначи СТЕ, с която да установи налична ли е процесната неравност или не. При определяне размера на справедливото обезщетение, съдът не е съобразил заключението на СМЕ, установяващо увреждането като контузия на гръден кош и на десен лакът, които травми са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, при отшумяване на болевите усещания в период от 2-3 седмици, без данни за настъпили усложнения. Не е била затруднена функцията на ръката, нито хватателната й способност, като увреденият е можел да се самообслужва, без да се нуждае от чужда помощ. При преценка на свидетелските показания съдът не е отчел обстоятелствата по чл. 172 от ГПК, нито заинтересоваността на свидетелката майка на ищеца Т. В.а. В този смисъл се позовава на завишеност и несправедлив размер на определеното обезщетение. Към процесния период 2022г. МРЗ съгласно ПМС № 37/24.03.2022г. е била в размер на 710 лв., като определеното от ВРС обезщетение възлиза на повече от 4 МРЗ. От друга страна съдът не е обсъдил възраженията по иска за присъждане на законна лихва от датата на деликта. Същата следва да се присъди от датата на исковата молба, а не от датата на деликта, аргумент за което е разрешението по ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Отправя искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност, а в условията на евентуалност до справедливия размер на обезщетението, съобразно константната съдебна практика.

В отговор на жалбата А. П. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност, задълбоченост и законосъобразност на решението. Посочва, че чрез въззивната жалба въззивникът заобикаля процесуалните срокове и компенсира пасивното си поведение при първоинстанционното разглеждане на делото. Оспорване на представените доказателства не е направено своевременно в процеса, поради което обсъждането за първи път във въззивната жалба счита за преклудирано. В тежест на въззивника е било да установи, че пътната настилка, на която е настъпило събитието е била в изправно състояние към датата на инцидента, както и че ищецът се е движил с несъобразена скорост.

Установено е по делото, че електрическото превозно средство развива максимална скорост 25 км/час, а от свидетелските показания е установено, че в конкретния участък от велоалеята е обективно невъзможно да се е движил с тази скорост. Присъденият размер на 2 обезщетението счита за доказан и справедлив. Моли поради изложеното решението да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззиваемата страна поддържа изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от А. П. В. срещу Община Варна осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 вр. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес и уплаха от понесени физически и психическа травми, понесени вследствие на травматично увреждане - „контузия на гръден кош и контузия на дясна лакътна става”, настъпило на 08.08.2022г. около 16:00 часа вследствие падане при управление на електрическа тротинетка, марка „Xiaomi mi pro 2“ по велоалея по бул. „Сливница“ в посока център до сп. „Трафопоста“ поради наличие на „пропадане“ в голяма и необезопасена „дупка“ в средата на осевата линия на велоалеята, които вреди са произтекли в причинна връзка с неправомерно бездействие на служители на ответната община, на които е възложено поддържането и обезопасяването на пътното платно на изградените на територията на гр. Варна велоалеи, както и да заплати сумата от 58.19 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – реална загуба, съизмерима с реализирани медицински разходи за снабдяване с медицинско удостоверение /50 лв./ и лекарствени продукти /гел „Дийп Релийф“ – 8.19 лв. на 09.08.2022г./, в причинна връзка с настъпилият инцидент, ведно със законната лихва върху същите суми от датата на увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл: на 08.08.2022г., около 16:00 часа в гр. Варна, при движение с електрическа тротинетка, марка „Xiaomi mi pro 2“ по велоалея на бул. „Сливница“, в посока център до сп. „Трансформатора“ ищецът усетил пропадане надолу и паднал на земята. Усетил силна болка в гърдите и в дясната си ръка. С помощта на две жени успял да се изправи. Същите споделили, че не е първият, който пропада на това място на велоалеята поради наличието на голяма необезопасена „дупка“, „пропадане“, образувала се в асфалта на велоалеята. Посочил, че допустимата скорост и максимално разрешената, която може да развива тротинетката е 25 км/ч. Прибрал се в дома си, където майка му почистила раната, а в 20:00 часа посетил спешния център на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, където бил прегледан от лекар-ортопед.

Поставената му диагноза била „контузия гр. кош; контузия десен лакът“. По предписание на лекаря закупил гел за мазане на лакътя; носил фиксатор за ръка /ортопедичен ръкав/ 10 дни.

На следващия ден се снабдил с медицинско удостоверение. Понастоящем физическите болки, които изпитва не са отшумяли, затруднен е да използва дясната си ръка, което му 3 създава неудобства и дискомфорт в битов план. Болките в гръдния кош отшумяват.

Негативни емоции от преживяните уплаха и стрес продължава да изпитва и днес – не е в състояние да управлява тротинетка. Така настъпилият инцидент е в причинна връзка с виновното и противоправно бездействие на служителите на ответната община, на които е възложена дейността по поддръжка на общинските пътища и осигуряване на безопасната им експлоатация. Вследствие на произшествието понесъл имуществени вреди, съизмерим с цената на иска за обезщетяването им, както и неимуществени вреди под формата понесени болки, страдания, страх, неудобства. За репариране на същите отправил искане за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, Община Варна оспорила иска по основание и размер.

Посочила, че движейки се с индивидуално електрическо превозно средство в светлата част на денонощието ищецът обективно е имал възможност да възприеме вдлъбнатината на велоалеята, респ. да предотврати настъпването на деликта. В този смисъл е оспорила твърдяната пряка причинно-следствена връзка между бездействието на служителите и настъпилия инцидент, а се позовала, че ищецът със собственото си поведение е улеснил и допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорила електрическата тротинетка да се е движила по велоалеята със съобразена скорост по чл. 80а, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Оспорила на следващо място претенцията за обезщетение на неимуществени вреди по основание и размер. Полученото увреждане е лека телесна повреда; вследствие на настъпването му ищецът не е бил поставен в зависимост от чужда помощ и грижи, нито е изпаднал в нетрудоспособност. С оглед липсата в конкретния случай на правопораждащите факти на деликтната отговорност, отправила искане за отхвърляне на исковете, а евентуално за редуциране размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, с твърдения, че е прекомерно завишен. Възразила срещу претендирания начален момент на законната лихва, за който изложила съображения, че следва да е от датата на предявяване на исковата молба.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

От лист за преглед на пациент от 08.08.2022 г., издаден от д-р Н. при Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД се установява, че при преглед на ищеца е поставена основна диагноза "контузия на гръден кош, контузия на десен лакът“, при снета анамнеза – падане от тротинетка на велоалея. Предписано му е носене на отреза за една седмица и издадена рецепта за Deep Relef gel от същата дата. От фискален бон на л. 17 е видно, че платената за закупуване на предписаното лекарствено средство сума е в размер на 8.19 лв.

На 09.08.2022г. е издадено медицинско удостоверение №843/2022г. от д-р В.Ст., обективиращ извършен преглед на ищеца и установено наличие на контузия на дясна лакътна става. Посочено е, че описаните травматични увреждания са в резултат на удар с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и 4 начин от освидетелствания. Обективното състояние на ищеца е описано като оточна дясна лакътна става, като пасивни и активни движения са затруднени и болезнени. Даденото заключено е, че в своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Видно от фискален бон от 09.08.2022г. на л. 13 платената за медицинска услуга сума в Съдебна медицина е в размер на 50 лв.