Решение № 2156 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2156 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20231110141404 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против К. С. С. и Н. С.

С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество дължимите суми, с оглед притежаваните от тях квоти в съсобствеността, а именно по ½ идеална част от всеки. Конкретно, ищецът претендира следните суми от ответника Н. С.: сумата от 605,84 лв. – ½ част от главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05.2020 г. до м.04.2022 г., начислена относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж. к. „Лев Толстой“, бл. 46, вх. А, ет. 19, ап. 94, както и сумата от 17,51 лв., представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за имота, начислена за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (25.07.2023 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 79,26 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г., както и сумата от 3,56 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 15.09.2020 г. до 10.07.2023 г. От другия ответник К. С. С. съответно се претендират следните суми: сумата от 605,85 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., начислена относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.

„Лев Толстой“, бл. 46, вх. А, ет. 19, ап. 94, както и сумата от 17,50 лв., представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за имота, начислена за периода от м.

06.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (25.07.2023 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 79,25 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г., както и сумата от 3,57 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 15.09.2020 г. до 10.07.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственици на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, 1 присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м. 05.2020 г. до м.04.2022 г., като ответниците са използвали същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посочения период, ведно с обезщетения за забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците са подали отговор чрез назначения им особен представител, като по съдържание отговорите са идентични, поради което същите ще бъдат обобщени. На първо място ответниците оспорват да са потребители на топлинна енергия и по-конкретно досежно процесния имот с оглед изложената от ищеца фактическа обстановка и приложените по делото доказателства. Не ставало ясно откъде произтичало качеството на наследник на ответниците на трето за спора лице – Цветелина Борисова Кирилова. На следващо място се твърди, че има разминаване в представените от ищеца писмени доказателства, както и че липсват доказателства за публикуване в най-малко един централен и в един местен всекидневник, съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Липсвал и представен договор, сключен между ищеца и фирмата за дялово разпределение. Не били и изпратени покани до ответниците за плащане. Прави се възражение за погасяване по давност на исковите суми.

Третото лице – помагач на ищеца не оспорва исковете, като счита същите за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и че е доставена топлинна енергия за ответника и е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по исковете по чл. 86 ЗЗД следва да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

По наведеното в отговорите възражения за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

2

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

От приложения в електрофотографско копие на л. 10 - 11 по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том II, рег. № 1257, дело № 262 от 2006 година по описа на нотариус Ксения Белазелкова с рег. № в РНК 043, се установява, че трето за спора лице – Цветелина Борисова Кирилова е придобила в собственост процесния недвижим имот, а именно апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж. к. „Лев Толстой“, бл. 46, ет. 19.

От представена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че лицето Цветелина Борисова Кирилова (неомъжена, починала на 27.02.2015 г.) е оставила за свои законни наследници низходящи от първа степен, а именно дъщеря си Н. С. С. и сина си К. С. С., респ. ответниците по делото, които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са получили в наследство по ½ част от процесния топлоснабден имот. Именно от качеството им на наследници, произтича и качеството им на съсобственици на ½ ид. ч. от процесния топлоснабден имот, респективно и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди. В тази насока и всички възражения, инвокирани в отговорите на исковата молба на ответниците, касателно наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат като неоснователни. Ирелевантни са и възраженията им във връзка с липсата на уведомяване на дължимите към дружеството суми, доколкото фактът на облигационна връзка между страните се поражда по силата на нормативните разпоредби и наличието на собственически права върху топлоснабдения обект. За пораждането на задължения не е необходимо и изрично приемане на наследството като формален акт, доколкото с оглед проследените наследствени връзки, ответниците са собственици на по ½ идеална част от процесния имот, като следва да отговарят и за съответната част на задълженията на същия този имот.

Ответниците не оспорват количеството и качеството на доставената от дружеството ищец топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са ангажирани писмени доказателства, а именно приложени са: съобщение към фактура № 1014097373/31.07.2021 г. с отчетен период 01.05.2020 г. – 3

31.07.2021 г. за сумата 453,83 лева за измерено/доставено количество топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. със срок на плащане до 14.09.2021 г., като по нея е отразено плащане от 25,65 лева и съответно дължимата по общата фактура сума в размер на 428,18 лева, съобщение към фактура № 1021613126/31.07.2022 г. с отчетен период 01.05.2021 г. – 30.07.2022 г. за сумата 764,22 лева за измерено/доставено количество топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. със срок на плащане до 14.09.2022 г., както и справка за издавани фактури през процесния период за сумата от 1246,70 лева, представляваща сбор от дължимите суми за главница за топлинна енергия и главницата за услугата дялово разпределение.

Представени са и справка за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04. 2022 г.

Предвид горните доказателства съдът намира за несъмнено установено по делото, че като собственици и съответно потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, през процесния периода са били ответниците като стойността на незаплатената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на 1211,69 лева, а главницата за услугата дялово разпределение на 35,01 лева за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г.