Решение № 13264 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13264 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110149407 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца П. Г. Н. , ЕГН **********, срещу ответника /фирма/, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит ************ № **********, сключен между страните, а в условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ, евентуално трето ЗЗД във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит ************ № **********, сключен между страните, в частта й относно таксите „Фаст“, евентуално иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за нищожност на договорената възнаградителна лихва.

Ищецът П. Г. Н. твърди, че с ответника има сключен Договор за потребителски кредит ************ № **********, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1800 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита срещу задължението да я върне в срок от 36 месеца, при ГПР в размер на 41 % и лихвен процент на ден в размер на 0,11 %. В договора било посочено, че клиентът изрично е поискал да закупи незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като се дължало възнаграждение в размер на 990 лв. за за услугата „Фаст“, а за „Флекси“- 0,00 лв. Ищецът поддържа, че процесният договор е недействителен, доколкото таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в размера на ГПР, поради което последният надхвърлял законоустановения максимален праг. Поддържа, че посочените такси представляват едно скрито възнаграждение за кредитодателя, което е следвало да бъде взето предвид при изчисляване на действителната стойност на ГПР. Същото се явявало заблуждаваща търговска практика. Излага, че не било ясно и изчерпателно посочено какви разходи са включени в ГПР, съответно кой разход какъв процент от ГПР формира. При условията на евентуалност поддържа нищожност на клаузата, уреждаща процесните услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите представляват действие по усвояване и управление на кредита, а за тях законът изрично забранява да се събират такси. Сочи, че невключването им в ГПР представлявало заобикаляне на закона.

1

Евентуално поддържа нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави и поради нарушаване принципа за справедливост.

Същата надхвърляла повече три пъти от законната лихва. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. С. - К., с който оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва, че между страните има сключен Договор за потребителски кредит ************ № ********** от 24.02.2023 г., по силата на който /фирма/ е отпуснало в заем сумата от 1800 лв. в полза на П. Г. Н.. Поддържа, че процесният договор е сключен съгласно законовите изисквания. Сочи, че е посочена общо дължимата сума по кредита с включена такса за допълнителна услуга „Фаст“. Твърди, че не е било необходимо да бъдат посочени взетите допускания за определяне на ГПР, доколкото размерът на последният е фиксиран като абсолютна процентна стойност, която не е била изменяна.

Възразява срещу твърдението на ищеца, че таксата за услуга „Фаст“ е следвало да бъде включена в ГПР, тъй като не представлявала общ разход по кредита за потребителя и не представлява условие за сключване на договора. Счита, че дори да е неправилно посочен размера на ГПР, това не води до нищожност на целия договор за кредит или до неинформираност на клиента. Сочи, че евентуалната недействителност на отделна клауза от договора не влече цялостна такава на последния. Поддържа, че ищецът сам е избрал да ползва незадължителната допълнителна услуга „Фаст“, в резултат на което искането за кредит е било разгледано и одобрено в рамките на деня и заемната сума е била преведена в първия възможен работен ден. Оспорва предоставената услуга да представлява дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва, уговорена във фиксиран размер от 41 %, да противоречи на закона или добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже че на 24.02.2023 г. между П. Г. Н. и /фирма/ е бил сключен Договор за потребителски кредит ************ № **********, обстоятелствата, от които произтича, че договорът е нищожен на заявените правни основания с исковата молба, а именно поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави. По евентуалните искове: в тежест на ищеца е да докаже, че на 24.02.2023 г . между П. Г. Н. и /фирма/ е бил сключен Договор за потребителски кредит ********** № ********** с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че клаузата за такса "Фаст" / клаузата за възнаградителна лихва е недействителна на посочените основания: поради противоречие със закона, заобикаляне на закона или противоречие с добрите нрави. В тежест на ответника е да установи, че сочените като неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени / т.е. не е била предварително изготвена от банката или дори да е била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието и/.

Между страните е безспорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че е сключен Договор за потребителски кредит ************ № ********** от 24.02.2023 г., по силата на който /фирма/ е отпуснало в заем сумата от 1800 лв. в полза на П. Г. Н.. В договора било посочено, че клиентът изрично е поискал да закупи незадължителна услуга „Фаст“, за която се дължало възнаграждение в размер на 990 лв., което не било включено при изчисляване на ГПР.

Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е 2 длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др. /

Процесният договор за кредит №********** от 24.02.2023 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски кредит в размер на 1800 лв., за срок от 36 месеца, при лихвен процент в размер на 41 %, годишен процент на разходите в размер на 48,98 %, като е уговорено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 990 лева ., като общата дължима сума възлиза на 4124,65 лв. Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 27,50 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя.

В Общите условия на Договора за кредит е прието в т. 15 „ Допълнителни услуги“, че кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, като настоящата точка се отнася само договорите за кредити, по които кредитополучателят е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Съгласно т.15.1, допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на /фирма/.

Видно от приложено по делото извлечение от счетоводните книги на ответника, ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сумите от 573,11 лева, от които е погасена главница в размер на 150,95 лева, лихва в размер на 284,40 лева, както и 137,76 лева – платена вноска да закупена допълнителна услуга.

На първо място при съобразяване на константната съдебна практика следва да бъде разгледан твърдяния порок, обуславящи нищожност на договора за кредит поради противоречието със закона. Доколкото се касае за договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Настоящият състав приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Допълнителната услуга „Фаст“ е свързана с усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Самото възнаграждение е в размер 3 на 990 лева, а главницата по договора за кредит е 1800 лева, т.е. възнаграждението представлява 55 % от главницата по договора за кредит. Всъщност, допълнителната услуга „Фаст“, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от страна на Кредитора. Невключването на допълнителната услуга „Фаст“ в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. При включването на посоченото възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ към ГПР по договора, последният значително надхвърля законово регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като таксата не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.

Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д.