Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 182 от 29.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
429/2026
Подписан
29.10.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600429 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия М. Ю. П., подадена чрез защитника му адвокат К. П. К., срещу присъда № 8 от 28.05.2026 г., постановена по НОХД № 142/2026 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

С атакуваната първоинстанционна присъда подсъдимият М. Ю. П. е признат за виновен в това, че на 01.01.2025 г. в с. Г., община П. б., обл. С. З., е причинил по непредпазливост смъртта на А. М. П. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 124, ал. 4, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2, предл. последно от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С посочената присъда съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, и за разноските.

1

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Защитата поддържа, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, без да е превишил нейните предели, тъй като отразявал непосредствено и непреустановено нападение от страна на пострадалия, насочено срещу живота и здравето на цялото му семейство. Претендира се отмяна на присъдата на СтОС и постановяване на нова, оправдателна въззивна присъда.

Алтернативно се навеждат доводи за явна несправедливост на наказанието поради пренебрегване на установени смекчаващи отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК, но не се формулира искане за неговото смекчаване.

Преди хода на делото постъпи възражение срещу жалбата от страна на особения представител на непълнолетната частна обвинителка Г. П. (сестра на пострадалия А. П. и дъщеря на подсъдимия) адв. К., с което се заявява подкрепа на присъдата.

Контрааргументира се защитната позиция за причиняване смъртта на брата на Г. П. в условията на неизбежна отбрана, като се обръща внимание на голямата мощ на нанесения от подсъдимия смъртоносен удар и на характеристиките на удрящото средство, които говорели за очевидно несъответствие с отслабеното нападение и тежкото алкохолно опиянение на А.

П.. Относно наказанието е изразено мнение за правилно определяне – с отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В заключение се настоява за потвърждаване на първоинстанционния акт.

При въззивните прения прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив зае становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива. Обърна внимание, че изводът за превишаване пределите на неизбежната отбрана е обоснован с обстоятелството, че към момента на удара пострадалият е бил обезоръжен, а интензитетът на нападението – съществено снижен, което показвало явната несъответност на смъртоносното защитно деяние. Противопостави се и на мнението на защитата за несправедливо завишаване на наказанието.

Повереникът на малолетните деца на пострадалия М. А. П. и А. А. П., конституирани като частни обвинители – адвокат Р. К., оспори жалбата и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като се присъедини към развитата от прокурора аргументация.

Законният представител на децата – майка им Н. А. П. изрази несъгласие с условното осъждане и настоя за ефективно изтърпяване на наказанието.

Особеният представител на частната обвинителка Г. М. П. – адвокат П. К., пледира за потвърждаване на присъдата, като синтезира изложените в споменатото писмено възражение съображения.

Защитникът на подсъдимия – адвокат К. К., поддържа въззивната жалба. Анализира признатата от доверителя си по реда на чл. 371, т. 2 НПК фактология, като акцентира на факта, че нападението от страна на пострадалия не е било преустановено в нито един момент, а е представлявало непрекъсната динамична агресия, включваща и яростен опит за 2 възвръщане на контрола върху ножа в условията на близък физически контакт. Поради това счита, че вярната квалификация на поведението на подсъдимия е по чл. 12, ал. 1 от НК. В тази връзка предлага постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият М. Ю. П. в предоставеното му право на лична защита и последна дума поддържа становището на защитника си и моли съда за справедливо решение и оправдаване.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, в рамките на цялостната служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, прие за установено следното:

Първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.

2 НПК.

Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, възприета в мотивите на проверяваната присъда, е следната:

Подсъдимият М. Ю. П. е роден на *** в гр. К.. Понастоящем живее в с. Г., община П. б.. Той е с основно образование. Работи като земеделски производител и животновъд.

Поддържа съпружеско съжителство със св. М. А. К. Реабилитиран е за предходните си осъждания за три кражби и едно документно престъпление.

Подсъдимият и съжителката му имали пет деца – трима пълнолетни синове (М., Д. пострадалия А.) и две дъщери (К. и непълнолетната частна обвинителка Г.). Четири от децата живеели в общия семеен имот в с. Г., ул. *** № ***. Имотът се състоял от дворно място, основна жилищна сграда с три стаи и лятна кухня с отделен вход. Тримата синове живеели със своите семейства в трите стаи на къщата: синът М. със съпругата си А. и двете им деца в едната стая; починалият А. със съжителката си Н. П. и двете им малолетни деца (частните обвинители М. и А.) – в другата стая; най-малкият син Д. със съпругата си С. М. и двете им деца – в третата стая. Подсъдимият М. П., съжителката му М. К. и дъщеря им Г. обитавали лятната кухня.

Семейството отглеждало 150 овце и 60 кози в стопанска постройка, за които се грижели съвместно.

През целия ден на 31.12.2024 г. подсъдимият и двамата му синове М. и А. работили по почистването и храненето на животните, като приключили около 22:30 часа. След това четирите семейства започнали да посрещат Нова година поотделно в стаите си, като мъжете консумирали алкохол. Около 23:30 часа синът М. отишъл в лятната кухня при родителите си и видял, че баща му, също като него, пиел бира. Малко преди полунощ в кухнята се събрали останалите членове на фамилията. В полунощ всички излезли на двора, където пускали пиратки и ракети, след което седнали на общата маса в лятната кухня. Синовете А. и Д. донесли бутилки с уиски, пуснали музика и танцували. Пострадалият А. П. изпил почти цяла бутилка уиски и изпаднал в състояние на тежко алкохолно опиване (с концентрация на алкохол в кръвта 2,725 промила). При подобно опиване той развивал патологична 3 агресивност, ставал неуправляем, заядлив и склонен към тежка физическа саморазправа, включително спрямо най-близките си.

Около 01:30 часа на 01.01.2025 г., след приключване на танците, пострадалият А. П. седнал на масата и започнал безпричинно да се заяжда с останалите мъже, а към родителите си отправял псувни. В един момент изпаднал в състояние на ярост, разкъсал тениската си и останал гол до кръста, а после започнал да чупи стъклени чаши и в един момент съборил празничната маса. С цел да предотвратят по-нататъшен конфликт, брат му М. и майка му М.

К. го хванали под ръка и го извели през вратата на кухнята към двора. Искали да го отведат в стаята му да спи. Не могли, като на двора той внезапно се извърнал и нанесъл силен удар с десния си юмрук в лицето на брат си. М. отвърнал с удар, след което двамата се сбили, като започнали да си разменят удари по лицата и телата. На виковете на майката от кухнята излезли подсъдимият М. П. и най-малкият му син Д., които се намесили, за да разтърват братята. Нанесли удари по главата и тялото на А. и го съборили на земята. Вследствие събарянето на голото му до кръста тяло и предходните удари А. получил охлузвания по челото, кръвонасядане и охлузване на гръдния кош и гърба със замърсяване с пръст и песъчинки.

Силно разгневен от ударите и повалянето, пострадалият А. станал от земята и бързо отишъл в стаята си, откъдето взел боен нож с двуостро острие с дължина 19,5 см (обща дължина около 30 см), с фабричен надпис „АК-47 СССР“, който често носел, за да сплашва роднините си. В това време останалите членове на семейството тръгнали да се прибират в лятната кухня. Синът М. вървял последен. На прага на кухнята се обърнал и видял А. да тича към тях, крещейки: „Елате тука, тая вечер ще ви заколя всичките!“. След него тичала съжителката му Н. П. с двете им малолетни деца в опит да го спре и да предотврати очакваното насилие.

Когато А. приближил вратата на кухнята и бил осветен от външната лампа, брат му М. видял в дясната му ръка бойния нож, насочен с острието напред. Опасявайки се за живота на близките си и децата, намиращи се в кухнята, застанал пред него. А. замахнал с ножа към корема на М. и почти го достигнал. За да се предпази, последният хванал с лявата си ръка острието на ножа и го натиснал надолу. Тогава А. рязко дръпнал ножа назад, при което срязал лявата длан и основата на палеца на М.. Непосредствено след това вдигнал ножа високо и нанесъл още два-три замаха с дясната си ръка, при един от които острието засегнало дясната мишница на М., срязвайки двуглавия мишничен мускул (бицепс). От раната бликнала обилна кръв, на М. му причерняло и той паднал на земята до прага.

Съпругата му А. и другите жени го издърпали вътре в кухнята, където му оказали помощ, обливайки лицето му с вода и пристягайки раната с хавлия за спиране на кръвотечението.

Виждайки тежкото раняване на М. и окървавения нож в ръката на А., подсъдимият М. П. и синът му Д. се приближили до него на двора, за да го обезоръжат. Възползвали се от краткото му стъписване от вида на падналия и кървящ М., като го хванали и с общи усилия му изтръгнали ножа, който останал в ръцете на подсъдимия. А. веднага се насочил към баща си с намерение да си върне ножа. Възприемайки приближаването на сина си в състояние на 4 нестихваща ярост, подсъдимият М. П. решил да се защити. Вдигнал дясната си ръка с отнетия масивен нож и нанесъл силен прободно-порезен удар отгоре надолу в горната предна част на лявата мишница на А.. Ножът проникнал на дълбочина от 18 см, срязвайки кожата, подкожието, мускулите и магистралните артериални и венозни кръвоносни съдове на мишницата.

От дълбоката рана настъпило масивно струйно артериално кръвотечение и А. паднал на земята в безсъзнание. Д. взел ножа от баща си и го предал на съпругата си С.М. с указание да го скрие. Тя го поставила в отвор в стената на една от стаите. В двора настъпила суматоха и паника, подсъдимият започнал да реве и да вика, майката М. К. крещяла, а Д. се карал на баща си заради раняването на А..

В 01.58 часа С. М. подала сигнал на номера за спешни повиквания и в 02.04 часа екип на Спешна медицинска помощ се насочил към адреса. Пристигнал в 02:13 часа, но медицинските лица единствено констатирали междувременно настъпилата смърт на А. П., причинена от остра и масивна кръвозагуба, довела до обезкървяване на жизненоважните органи за по-малко от десет минути след нараняването.

*

Въззивният съд намира, че гореизложената фактология е изведена в обвинителния акт след добросъвестна преценка на набавения на досъдебното производство доказателствения материал. Не се наблюдава преиначаване на доказателствени източници, игнориране на тяхното съдържание, избирателно интерпретиране на доказателства и доказателствени средства.