Решение № 302 от 29.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Бургас, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело № 20232100900467 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 812020577, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 640 000 лева, представляваща обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа, осигуряваща предоставянето на водопроводни и канализационни стоки и услуги в КК „Слънчев бряг“, източна част, за периода 01.01.2022 г.- 31.12.2022 г., предявен на две евентуално съединени основания: ползване на вещта след прекратяване на договор за наем между страните и неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца вследствие ползването без основание на собственото му имущество. Претендира се и сумата от 22 000 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 15.05.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху търсената главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане.

Дружеството- ищец твърди, че на 08.03.2005 година е сключен договор (за краткост Договора) със срок на действие до 31.12.2005 година, съобразно който „Слънчев бряг“ АД предоставило водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитали на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод, собственост на дружеството-ищец. На основание чл.11, раздел V, срокът на Договора е удължаван до 31.12.2008 година. Посочва се още, че съдържанието на понятието „водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея“ се извежда от съдържанието на Договора и кореспонденцията по него, като технологична система- група от вещи, осигуряващи доставка на вода, извеждане на канализационни води до пречиствателна станция. Твърди се, че ответникът юридически винаги е признавал правото на собственост на ищеца, за което свидетелствали писма изх. №№ К1551-А26-06-2018 година и пд 29241-1/03-10-2019 година.

С писмо изх. № И 94-00-283/09.12.2008 г. ищецът уведомява ответника, че прекратява Договора и същевременно му отправя предложение за сключване на нов, с 1 начало на действие - 01.01.2009 година, както и нова по размер наемна цена. В отговор наемателят изпраща писмо № 13413 от 06.01.2009 година, че не приема така направеното предложение за сключване на нов договор и такъв не е сключен. Въпреки това се сочи, че до депозиране на исковата молба ответникът ползва собствената на ищеца ВиК мрежа- водопровод, канал и технологични съоръжения през целите 2009 година до 2023 година включително, обслужвайки абонатите си на територията на КК „Слънчев бряг“.

Изтъква се от ищеца допълнително, че дори да не е налице облигационна връзка на договорно основание, то е налице основателна претенция на извъндоговорно основание- ползването от страна на ответника на имуществото на ищеца за търговската му дейност, без наличие на договор и без същият да заплаща дължимо обезщетение, като се сочи, че ответникът продължавал до ползва безвъзмездно цялата ВиК мрежа, собственост на ищеца, и да реализира печалба в резултат на това, явяваща се разликата между приходи и разходи от дейността на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част. Чрез водопроводната мрежа на ищеца, канализационната мрежа и обслужващите съоръжения на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част, ответникът реализирал печалби, като извършвал доставка и продажба на вода, извеждане на канализационни води и пречистване на води. Заявява се, че всяка една от тези три дейности ответникът не можел да осъществява, без да ползва съоръженията на ищеца и именно те давали фактическата възможност да се предлагат тези услуги на крайните потребители и да се реализира търговска печалба.

Злоупотребявайки с право и използвайки монополния си статут, като единствено възможен продавач на тези услуги, водният оператор осъществявал дейността си по нормирани цени, утвърдени от ДКЕВР, като по този начин реализирал търговска печалба и се обогатявал за сметка на ищеца с процесната сума, представляваща половината от чистия положителен финансов резултат на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част, който по преценка на ищеца възлиза на сумата от около 640 000 лева. Посочва, че размерът на обезщетението е формиран в съответствие с възприетото от съдебната практика между страните по спорове със същия предмет, но за различни периоди- т.д. №223/2010 по описа на АС- Бургас и т.д. № 54/2011 по описа на ОСБургас относно обезщетението за 2009 година; т.д. № 693/2013 г. по описа на ОСБургас; т.д. № 597/2016 г. по описа на БОС; т.д. № 582/2018 г. по описа на ОС- Бургас; т.д. № 667/2019 г. по описа на БОС.

Твърди се, че ищцовото дружество като търговец, собственик на водоснабдителната и канализационна мрежа, е в правото си да получи обезщетение за ползването на мрежата му, което, с оглед на икономическа справедливост, счита, че е в размер на половината от счетоводната печалба от дейността на територията на КК „Слънчев бряг“, осъществявана чрез неговата водоснабдителна и канализационна мрежа.

Обезщетението се дължало и с лихва за забава в размер на 22 000 лева за периода от 15.05.2023 г. до датата на завеждане на иска, тъй като ответникът многократно бил канен да заплати задълженията си, включително и с нотариална покана рег.№4756/19, том първи, №190 на нотариус Марияна Анастасова- Тумбакова, получена на 10.05.2023 година.

В законоустановения срок по делото постъпи отговор на исковата молба, с който ответникът намира исковете за неоснователни. Набляга, че от изложеното в исковата молба остава неясно как ищецът е изчислил размера на дължимата главница, респективно и на търсеното акцесорно вземане за мораторна лихва. Посочва, че ищецът не е установил причинно-следствена връзка между твърдяното от него обезщетение и невъзможността да ползва ВиК мрежата, и да реализира печалба, тъй като същият не би могъл да извършва нито доставка и отвеждане, нито пречистване на вода, нито извеждане на канализационни води, без значение дали ВиК мрежата се ползва от трето лице или не. Единствено във волята на „Слънчев бряг“ АД било дали 2 ще се регистрира като воден оператор, съответно дали ще събира приходи от подобна дейност, обстоятелство, което е извън сферата на „ВиК“ ЕАД. Към настоящият момент нямало данни това да е извършено. В тази връзка твърденията за „монополен статут“ на дружеството били напълно безпредметни. Предвид липсата на самостоятелна възможност от страна на „Слънчев бряг“ АД да експлоатира ВиК мрежата, то напълно неоснователна била и претенцията за половината от „чистия положителен финансов резултат на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част.

Извън горното, ответникът твърди, че неправилно в исковата молба били посочени осъществяваните дейности, тъй като пречистването на отпадните води се извършвало само от пречиствателни станции и съоръжения, които нямали отношение с ВиК мрежата. В същото време липсвали и доказателства как и от кого се експлоатирала ВиК мрежата, като не било налице противопоставяне от страна на „Слънчев бряг" АД в тази връзка.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищеца сочи, че в хода на водените дела между същите страни със същото основание дела се наложило да се създава алгоритъм на изчисление на обезщетение. Твърди, че става дума за съдебно призната и установена като СПН методика за изчисление на обезщетението, като резултативна величина, опряна на закона и на принципа на справедливостта. В тази методика самият финансов резултат бил измерител, но не и постоянен елемент, защото не се касаело за някакво сдружаване между ищеца и ответника, и разпределение вследствие на него на някакъв положителен или отрицателен финансов резултат, а за един оценъчен инструмент опрян на правото и принципите му.

В този смисъл се сочи, че ако резултатът от дейността на процесната територия на ответника бил отрицателен, това в никакъв случай не означавало, че той не дължи обезщетение вместо наем, поради факта, че за този период е нямал печалба. В един такъв евентуален случай размерът на претенцията ще е препратен към сходни резултати от минали или последващи периоди, които били предмет и на предходно съдебно произнасяне, но в никакъв случай, нямало да е функция на текущия финансов резултат на ответника за тази територия, ако този резултат бил нисък или отрицателен.

Изследването на волята на страните и точния текст на Договора ясно сочели, че става въпрос за чисто наемни отношения, а определянето на наемната цена било чрез квотно разпределение на дохода, но сдружаване нямало. Търсеното обезщетение обаче следвало да е по размер съобразено и с пазарния наем. Твърди се, че многократно било заявявано по делата между страните, че за такъв вид наемно отношение пазар в РБългария няма. Затова бил създаден модел, който обследвал натурално приходи и разходи на територията на КК „Слънчев бряг“. Наред с това се твърди, че обстоятелството, че за ищеца съществувала възможност самостоятелно да ползва ВиК мрежата си, като доставя, отвежда и пречиства вода, по никакъв начин не променяло факта, че ВиК ЕАД е ползвало и ползва собствената на ищеца мрежа в процесния период, респ. реализира приходи от нея, а дали друг би могъл да я ползва било без касателство по спора, тъй като ответникът не въвеждал твърдение, че не ползва мрежата на ищеца. Набляга се, че „водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея” може да бъде разглеждана единствено като технологична система- група от вещи, осигуряващи доставка на вода на територията на КК Слънчев бряг, община Несебър, извеждане на канализационни води от територията на к.к Слънчев бряг, община Несебър, до пречиствателна станция. Тази ВиК мрежа била изградена и функционирала като система от технологични елементи, разположени както на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част, така и извън нея, и която функционирала в цялост и чрез своите съставни части, така че стоката „вода“ да бъдела доставена на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част, и да се извършали и следните 2 услуги: канализационните води (отпадни канални води) да бъдат изведени чрез мрежа от канализационни тръби към пречиствателната станция на ответника в гр.Равда, където да бъдат пречистени и депонирани по ползваната от 3 ответника технология. Това бил завършеният цикъл на ВиК услугите, които ответникът непрекъснато осъществявал на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част. С оглед спецификата на процесната вещ като съвкупност от елементи, спецификата и вида на доставяните стока и услуги, които могат да бъдат осъществявани единствено при функционално обединение на тези отделни елементи, било установено, установимо и известно какво представлявала тази технологична мрежа, какво съдържала и как функционирала.

В законоустановения срок по делото постъпи допълнителен отговор от ответника, с който се твърди, че в процесния период не ползвал (държал) движими, недвижими вещи и съоръжения, които да са собственост на ищеца, а само такива, които били негови, които били държавна или са общинска собственост, предоставени му от областната и общинската администрация, на основание „Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги”, сключен на 25.02.2016 г. между ответника и „Асоциация ВиК Бургас” ЮЛНСЦ. Следователно нямало как ищецът да е собственик на цялата водопроводна и канализационна мрежа, респективно не е ясно защо се претендирало обезщетение за някакви неуточнени части от мрежата на техническата инфраструктура, които били собственост на ответника, на Държавата или местната община, и му били предоставени от „Асоциация ВиК Бургас” ЮЛНСЦ.