Решение № 1503 от 11.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300501917 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощника юрк. Т. Ж., против решение № 2000/07.05.2024г., постановено по гр.д.№12786/2022г. на Пловдивски районен съд, II гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове против П. И. М., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника, че в качеството му на поръчител дължи на ищеца следните суми: 18 750 лева – главница; 1504,18 лева – договорна лихва за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; 622,41 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; такси в размер на 289,50 лева; 14,60 лева – обезщетение за забава за периода 28.05.2019 г. – 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.06.2019 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5073/06.06.2019г. по ч.гр.д.№ 9411/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр.с.

Жалбоподателят „Банка ДСК“ АД обжалва изцяло решението с доводи, че същото е недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по невъведени в процеса с отговора на исковата молба възражения. Твърди, че ответникът не е оспорил предоставянето на кредита, нито размера на претендираните вземания.

1

Единственото възражение за недължимост на заявените суми се основавало на заличаване на главния длъжник „Мартранс 07“ ЕООД от търговския регистър и погасяване на вземането на основание чл. 739, ал.2 от ТЗ. Твърди, че заличаването на кредитополучателя „Мартранс 07“ ЕООД като правен субект не погасява вземанията на кредитора „Банка ДСК“ АД спрямо солидарния длъжник - поръчителя П. И. М.. По подробно изложени в жалбата съображения моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи в цялост предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна П. И. М., чрез пълномощника адв. И. К., АК - Пловдив, в който оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на вземанията си, техния размер, наличието на валидно правоотношение по договора за кредит, сключен с „Мартранс 07“ ЕООД, съдържанието му, правата и задълженията на страните по него, както и предоставянето на съответната парична сума, валиден договор за поръчителство с ответника по делото – П. М., обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимостта на претендираните вземания и техните размери. Счита за правилни и изводите на съда, че въпреки предоставената му възможност посредством допускане на съдебно-счетоводна експертиза /за която не бил внесен депозит/, ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за установяване на твърденията си, че е предоставил кредит в посочения размер, както и за дължимостта на сумите, предмет на установителните искове. На следващо място поддържа, че правилно съдът е приел, че дори главният дълг да е възникнал, то същият е бил погасен по аргумент от чл. 739, ал.1 от ТЗ поради заличаване на главния длъжник „Мартранс 07“ ЕООД, в хипотезата на чл. 632, ал.4 от ТЗ, което от своя страна е довело и до отпадане на акцесорната отговорност на поръчителя. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, срещу П. И. М., ЕГН: **********, с която по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр.чл. 86 ЗЗД и чл.138 и сл. от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството му на поръчител дължи на ищеца следните суми: 18 750 лева – главница; 1504,18 лева – договорна лихва за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; 622,41 лева – 2 лихвена надбавка за забава за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; такси в размер на 289,50 лева; 14,60 лева – обезщетение за забава за периода 28.05.2019 г. – 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.06.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5073/06.06.2019г. по ч.гр.д.№ 9411/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр.с.

В обстоятелствената част на исковата молба дружеството-ищец „Банка ДСК“ АД твърди, че на 18.11.2015г. е сключил договор за кредит – овърдрафт *** с „Мартранс 07“ ЕООД - кредитополучател, с предоставени средства от 45 000 лева, със срок за ползване от 12 месеца, с възможност за подновяване 36 месеца, с крайна падежна дата 18.11.2019 г. Към датата на сключване на договора кредитът се олихвявал с годишна лихва в размер на 9,500 %, формирана от едномесечния СОФИБОР, увеличен с надбавка от 9,197 процентни пункта, като към същата дата едномесечният СОФИБОР бил в размер на 0,303 процентни пункта. За обезпечаване на вземанията по процесния договор между ищеца и ответника П. М. бил сключен договор за поръчителство от 18.11.2015 г. Поради забава в плащанията на дължимите месечни вноски в срок и изпратени уведомителни писма за предсрочна изискуемост до кредитополучателя и поръчителя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 29.05.2019 г. Евентуално, ответникът следвало да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба. Ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 5073/ 06.06.2019 г. по ч. гр. д. № 9411/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с., против кредитополучателя и поръчителя за претендираните суми при условията на солидарност. Приложено е и заповедното производство, от което се установява, че е постъпило възражение от поръчителя - ответник и в дадения месечен срок заявителят е предявил настоящите искове, т.е. установява се допустимостта на производството по чл.422 от ГПК.

В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Признава сключването на договор за поръчителство от 18.11.2015 г., по силата на който се е задължил да отговаря като поръчител за задълженията на „Мартранс-07“ ЕООД по договор за кредит – овърдрафт ***/18.11.2015г. Посочва, че срещу кредитополучателя било открито производство по несъстоятелност, което е прекратено, а дружеството – заличено, поради което и главното задължение по процесния договор за кредит се погасило на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. Счита, че с погасяване на главното задължение е отпаднала и отговорността на поръчителя, тъй като поръчителството има акцесорен характер. Посочва, че през 2020г. по молба на кредитополучателя било образувано търговско дело № 516/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с която се искало откриване на производство по несъстоятелност поради невъзможност да погасява задълженията си. С решение № 260031/03.02.2021г. дружеството било обявено в несъстоятелност и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по делото било спряно.

Определени били първоначални разноски по несъстоятелността в размер на 6000 лв. В едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ същите не били внесени с цел възобновяване на производството, поради което по делото било 3 постановено решение № 260045/14.02.2022г., с което производството по несъстоятелност за „Мартранс-07“ ЕООД било прекратено и било постановено заличаване на търговеца в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Позовава се на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, съгласно която непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват и на ТР № 2 от 13.07.2020 г., постановено по тълк. дело № 2/2018 г. на ВКС, ОСТК, относно приложението на нормата при прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Възразява, че с прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаването на дружеството главният дълг по договора за кредит е погасен, поради което и отговорността на поръчителя е погасена, предвид нейния акцесорен характер. Посочва, че правилото по чл. 739, ал. 2 ТЗ, представляващо изключение от въведеното с чл. 739, ал. 1 ТЗ правило за погасяване на задълженията, обхваща единствено учредени обезпечения като ипотека и залог, но не и поръчителството. На следващо място, възразява, че отговорността на поръчителя е отпаднала и поради непредявяване на иска в рамките на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Доколкото уведомленията за предсрочна изискуемост били нередовно връчени, то срокът започнал да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг – 25.10.2019г., а настоящото производство било образувано през 2022г. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

За да отхвърли предявените установителни искове първоинстанционният съд е приел, че съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на вземанията си и техния размер, в това число - наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, сключен с „МАРТРАНС-07“ ЕООД, съдържанието му, правата и задълженията на страните по него, предоставянето на съответната парична сума, която е усвоена от кредитополучателя по него, валиден договор за поръчителство с ответника, с който е поета солидарна отговорност за заплащане на задълженията по договора за кредит, валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимостта на претендираните вземания и техните размери. Въпреки предоставената му възможност посредством допускане от съда на съдебно-счетоводна експертиза /за която страната не е внесла депозит/, ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за установяване на твърденията си, че е предоставил кредит в посочения размер, както и за дължимостта на сумите, предмет на установителните искове.

Доколкото ищецът не бил установил дължимостта на главното вземане, а отговорността на ответника П. М., в качеството му на поръчител, е обусловена от съществуването на главния дълг, то дори само на това основание исковете следвало да се отхвърлят като недоказани по основание и размер. Посочва се още, че дори да се приеме, че главния дълг е възникнал, то първостепенният съд споделя съображенията на ответната страна за погасяването му по аргумент от чл. 739, ал. 1 от ТЗ поради заличаване на главния длъжник в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 739, ал.

1 от ТЗ, която предвижда, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, както и на ТР № 2 от 13.07.2020г., постановено по т.д. № 2/2018г. на ВКС, ОСТК, в което е прието, че „Когато производството по несъстоятелност е прекратено с 4 решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационнната форма на длъжника“. Сочи се още, че ищецът основава своята претенция на сключен с ответника договор за поръчителство, а поръчителството е функция на друг главен дълг и не може да съществува самостоятелно, а само във връзка с главното задължение. Именно поради акцесорния му характер, предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на главен дълг. Съгласно чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. От това следвало и извод, че в процесния случай ответникът, в качеството му на поръчител, може да направи и възражение за недължимост на претендираното от кредитора вземане поради погасяването му на основание чл. 739, ал. 2 от ТЗ спрямо главния длъжник. По тези съображения Пловдивският районен съд е отхвърлил исковите претенции.