Решение № 31 от 30.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Смолян, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500643 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. М. К. ЕГН **********, с. Г., общ.

Д., обл. С., чрез пълномощник адв. Ж. Ч., против Решение № 165 от 13.10.2025 г., постановено по гр. дело № 348/2024г по описа на Районен съд – Девин, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против О. Д. ул. Д. № *, представлявана от З. И. - кмет, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давностно владение, считано от 01.01.1996г. до настоящия момент, на недвижим имот с идентификатор *******, в кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м., при съседи на имота:

*******, *******, ******* и *******, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ в размер на 2020 лева, от които 1800 лв възнаграждение за адвокат и 220 лева - за експертиза.

Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на решението и постановяването му при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че изложените от районния съд мотиви са шаблонни и не отговарят на доказателствения материал, като се цитират принципно правни норми с целите текстове от закона, без да се анализира обективно и пълно на база събрания доказателствен материал. Обосновава твърдението си, че в период от над 28 години владее спокойно и необезпокоявано процесния имот, плаща данъци за него – за разлика от ответната община, поради което го е придобил по давност. Анализира 1 събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания. Поддържа, че имотът никога не е бил общинска собственост. Оспорва твърдението на ответника, че имотът е предвиден за улична регулация и за озеленяване, тъй като в продължение на повече от 28 години такива процедури не са извършвани. Същевременно представените акт за публична общинска собственост и поправка нямат силата на документ за собственост, а обективират само констатации, които се опровергават от заключението на вещото лице, че имотът е застроен, а и не става ясно на какво основание /по силата на какъв придобивен способ/ общината е придобила собственически права. Освен това след поставяне на въпросния обект в имота ищецът сключва договор с Н.-Д., който е различна институция от общината.

Търси се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло.

Претендират се разноски.

От страна на въззиваемата страна – О. Д., е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, както и за правилност и обоснованост на обжалваното решение, което се иска да бъде потвърдено. Обосновава се становище, че мотивите на решението са ясни, последователни и аргументирани, а не „шаблонни“, както смята жалбоподателят, както и че първоинстанционният съд е извършил цялостна и всестранна преценка на всички доказателства по делото съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК.

Оспорва се и твърдението в жалбата, че ищецът е придобил имота по давност.

В тази връзка се прави анализ на доказателствения материал, от който се установява, че процесният имот е бил ползван под наем от ЕТ „К. - Д. К.“ за търговски обект с площ от 78 кв.м., като наемното правоотношение е основание за държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а не за владение, тъй като изключва намерението за своене. Владелецът следва да демонстрира явно и несъмнено намерение да свои вещта, което се счита за недоказано по отношение на поземления имот. Счита се, че свидетелските показания, на които се позовава жалбоподателят, са по-скоро за владение върху сградите в имота, а не върху целия поземлен имот. Дори да се приеме, че са извършени подобрения като засаждане на дръвчета, детска площадка и бетонови настилки, свидетелите посочват, че тези действия са извършени в период, помалък от 10 години, което не е достатъчно за придобиване по давност. Липсва и доказване на начален момент на владението, тъй като твърденият от ищеца 01.01.1996 г., не съвпада с доказателствата по делото, които сочат за по-късен период или за период на наемно правоотношение. Припомня се и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, съобразно която имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. В тази връзка се твърди, че имотът е станал общинска собственост ех lege по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА още на 17.09.1991 г., тъй като е бил предвиден за улична регулация и озеленяване съгласно действащите подробни устройствени планове. Дори и имотът да не е бил публична общинска собственост през 2 целия период, е налице законова забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти по чл. 86 ЗС (в редакция до ДВ, бр. 33 от 1996 г.). Впоследствие, с § 1 от Закона за допълнение на ЗС, е въведен мораториум върху давността за придобиване на частна държавна и частна общинска собственост, който е многократно продължаван. Макар и разпоредбата на § 1 ЗДЗС да е обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС от 04.03.2022 г., периодът, в който давност би могла да тече свободно (от 04.03.2022 г. до 22.08.2024 г. - датата на вписване на исковата молба), е недостатъчен за придобиване на имот по давност по чл. 79 ЗС.

Допълнителни съображения страните излагат в писмени бележки и в съдебно заседание.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Положителен установителен иск за собственост.

Ищецът твърди, че от 1996г. в с. Г., общ. Д. в поземлен имот с идентификатор *******, в кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м., при съседи на имота: *******, *******, ******* и *******, има построена сграда за търговия с идентификатор *******.1 на един етаж, със застроена площ от 67 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *******.2, със застроена площ от 14 кв.м. Твърди, че владението му е с начало от 01.01.1996г., продължава спокойно и непрекъснато до настоящия момент, което упражнява като собственик и заплаща дължимите данъци като собственик, декларирал го с декларация с вх. № 09003/24.02.1998г., поради което претендира да е придобил собствеността на основание чл. 77 и чл. 79 ЗС. Твърди, че ответникът оспорва правото му на собственост със съставен акт за публична общинска собственост № 754/11.07.2024г., предвиден за улична регулация и за озеленяване. Затова иска да се признае за установено по отношение на О. Д., че е собственик по давностно владение с начало 01.01.1996г., което упражнява спокойно и непрекъснато до настоящия момент, на поземлен имот с идентификатор *******, в кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м., при съседи на имота: *******, *******, ******* и *******.

Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че липсва идентичност между процесния и действително съществуващия имот, спрямо който се иска признаване на право на собственост, както и правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск за собственост предвид законоустановената невъзможност процесния имот да бъде придобит по давност. Твърди, че видно от данъчната декларация ищецът е „ползвател“ на поземления имот, който е „държавен“ в самата декларация, като същевременно отразеното в данъчната декларация право на собственост и представената от ищеца Фактура № * се отнасят до поставения в имота павилион, явяващ се търговски обект. Поддържа, че заплащането на данък и такса битови отпадъци е недостатъчно да обоснове намерение за своене.

3

Позовава се на съдебната практика, според която всички действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на трето лице. Твърди, че не са налице категорични и достатъчни доказателства нито за установяване началния момент на придобивната давност, нито за релевантна демонстрация на собственическо намерение. Спрямо имот с идентификатор ******* няма данни и доказателства да е отстъпено право на строеж в полза на ищеца или свързани с него лица. Твърди още, че по договор за наем, сключен на 25.09.1996г. между О. Д. и ЕТ „К.“, представляван от Д. Ф. К., както и Скица № 199/15.08.1996г., издадена от Общински народен съвет - Д. от 15.08.1996г., ЕТ „К.“ притежава права на наемател спрямо имота, не и вещно право на строеж или други вещни права. В скицата изрично е отразено обстоятелството, че имотът е отреден за „озеленяване“ и представлява общински имот. Предметът на договора - чл. 1, е „определяне на наема и други условия за ползване на площи ... за будки и павилиони, поставени в площта и ползвани за търговски цели“. Поддържа, че при наличие на сключен договор за наем на процесния имот е изключена вероятността за упражняване на владение по смисъла на чл. 79 и сл. от ЗС, тъй като наемното отношение е основание за упражняване на държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, защото изключва субективния момент – намерение за своене. Счита, че ищецът не може да придобие имот общинска собственост чрез давностно владение, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост - публична общинска собственост (ДВ, бр. 26 от 12.03.1999 г., а преди това, в редакция ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.), „имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност“. Относно имотите - частна общинска собственост има действаща ограничителна разпоредба - параграф 1 към Закон за допълнение на Закона за собствеността (Обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г.; в сила от 01.06.2006 г.; изм., бр. 105 от 22.12.2006 г.; изм., бр. 113 от 28.12.2007 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.; изм. и доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18 от 28.02.2020 г.; изм., бр. 18 от 04.03.2022 г. с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС на РБ по к. д. 16 / 2021 г.), Сочи още, че на 05.07.2024г е съставен акт за публична общинска собственост по отношение на имот с идентификатор ******* на основание пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПРЗ на ЗМСМА. Поддържа, че цитираното нормативно основание се е осъществило ех lege с влизането в сила на самия ЗМСМА, станало на 17.09.1991г.

Действаща към този момент е била нормата на чл. 6 от Закона за собствеността в редакцията й ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г. До настоящия момент няма установена собственост върху процесния имот въз основа на валидно придобивно основание, от което и да е трето лице, освен Държавата, а впоследствие и Общината. До момента на влизане в сила на пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПРЗ на ЗМСМА, станало през 17.09.1991г., поземлен имот с идентификатор ******* няма предишен собственик, поради което по силата на действалите 4 тогава разпоредби на ЗС той се явява държавна собственост. Предвид устройствения статут на процесния имот като попадащ в предвижданията на регулационния план и напречните профили на улиците на с. Г., съгласно Заповед №31 от 20.02.1967г. на председателя на Окръжен народен съвет гр. С., скица с нанесена регулация на О. Д., скица №15-659101-27.06.2024г. на СГКК гр. С., поземлен имот с идентификатор ******* е част от уличната регулация.

По тези съображения се търси отхвърляне на претенцията.

Районният съд е приел за недоказан фактът на владение на процесния имот, тъй като такова е установено само върху търговската сграда и селскостопанската постройка, като същевременно имотът е бил ползван под наем от трето лице - ЕТ „К. - Д. К.“, но не и владян от ищеца. Искът е отхвърлен и поради това, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗИД на ЗС, обн. в ДВ, бр. 105/2006 г.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.