Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14014 от 16.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39890/2023
Вид
Решение № 14014
Подписан
16.07.2024
Състав
Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14014 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Д. ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110139890 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от И. А. Й. срещу Д. С. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на майката за пътуване на детето на страните - В И.ва Й.а, придружавано от своя баща или упълномощено от него лице, извън територията на Република България- до всички държави-членки на Европейския съюз, Великобритания, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и САЩ, без промяна на местоживеенето на детето в Република България, за срок от 8 години, до 10 пътувания в рамките на всяка календарна година, за период до 15 дни за всяко пътуване, както и за заместване липсващо съгласие на майката за издаване на паспорт за пътуване на детето.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете В И.ва Й.а. Посочва се, че с одобрено от съда споразумение между страните било постановено родителските права по отношение на детето на страните, като същите били предоставени на майката, на бащата бил определен съответен режим на лични отношения, както и било одобрено постигнато съгласие между страните да се разменят декларации при пътуване на детето с всеки един от тях. Твърди се, че при отправяни от ищеца неколкократни искания до ответницата, последната категорично заявявала, че няма да даде съгласието си ищецът да пътува с детето в чужбина, така се сочи, че ответницата не изпълнила искането на ищеца да му предостави декларация за пътуване на детето в определения й за това с нотариална покана срок до 20.06.2023г., с което ответницата отказвала да изпълни доброволно задължението си, което е поела по споразумението. Изтъква се, че в интерес на детето е да пътува в чужбина при евентуален случай на необходимост за лечение, така и с цел почивка, екскурзия и отдих, като по този начин би могло 1 да придобие представи и за други държави и култури, да разшири своя кръгозор и да може свободно да общува, което би се отразило положително на емоционалното му развитие и възпитание. Поддържа се, че ответницата неоснователно отказва да даде заместващо съгласие, както и за издаване на паспорт за пътуване на детето.

Ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди се, че била представила на ищеца декларация от 16.06.2023 г. с нотариална заверка на подписа с рег. № 5667/16.06.2023 г. по описа на нотариус Маргарита Иванчева с рег. № 260 на НК, с която дала съгласието си за пътуване на детето до територията на Република Гърция за срок до 15.09.2023г. за период на всяко пътуване от 3 дни, но ищецът отказал да приеме декларацията, като същата му била предоставена в определения срок в сочената от ищеца нотариална покана. Изразява становище, че посредством заявения период от 8 години в исковата молба, предвид възрастта на детето, което към сезиране на съда е на 10 години, ищецът иска разрешение за пътуване да бъде предоставено за неограничен по време период на пътуване, така и в исковата молба ищецът не сочи обстоятелства от изключителен или извънреден характер. Релевира се възражение, че подходящ е двугодишен срок за пътуванията. Поддържа се, че разрешение за пътуване следва да бъде предоставено за държавите- членки на Европейския съюз, което е съобразено с изложените в исковата молба обстоятелства, а пътувания в други страни би поставило в риск детето. Възразява се и относно продължителността и броя на пътуванията. Изтъква се, че у ответницата няма доверие на ищеца и изразява становище, че не е в интерес на детето да пътува с баща си заедно останалите членове на семейството му. Релевира се възражение, че пътуванията не следва да бъдат повече от два пъти годишно и за периоди по - дълги от по 5 дни и до държави- членки на ЕС, до които пътуванията не поставят в риск детето.

В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова претенция с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо съгласие на ответника по иска И. А. Й. за пътуване на детето, придружено от ищцата по насрещния иск Д. С. Д., с цел почивка, екскурзии в държави- членки на Европейския съюз, за срок от 2 години, до 2 пътувания в рамките на всяка календарна година, за период до 5 дни за всяко пътуване, или съответно 1 пътуване годишно за период до 10 дни, както и за заместване липсващо съгласие на бащата за издаване на паспорт за пътуване на детето.

Насрещната претенция се обосновава с твърдения, че комуникацията между страните е вложена по въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, както и помежду им е невъзможно да постигнат съгласие по въпроси относно пътуване на детето в чужбина, така и че е в интерес на детето да пътува със своята майка или упълномощен от нея представител с цел детето да посещава организирани екскурзии и почивки.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва насрещният иск. Навеждат се доводи, че от страна на ищцата не са заявявани искания до ответника за даване на съгласие за пътуване на детето на страните в чужбина. Насрещната претенция се оспорва и с възражения, че изложените от ищцата твърдения са неверни и са израз на субективните преценки на ищцата относно въпросите за пътуване на детето извън страната.

2

Възразява се по отношение на изложените от насрещната страна аргументи относно предложения в исковата молба период и брой на пътувания за сочените дестинации. Прави се искане съдът да постанови разрешението да бъде дадено освен за посочените в исковата молба държави, така и за САЩ за срок от седем години.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и от представените две удостоверения за раждане се установява, че страните по делото са родители на детето В И.ва Й.а, родена на 22.05.2013г. в гр. София. Макар всяка страна да твърди, че не оспорва правото на другата да пътува с детето, до приключване на устните състезания съгласие не е дадено. Спорен е и периодът на пътуване. Това сочи, че родителите не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина.

Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това, се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от СК.

Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването на детето извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.

Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството.

Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по служебен път (по 3 аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина.

По настоящото дело исканията са достатъчно конкретизирани, за да изпълнят формалните изисквания за редовност на исковата молба и насрещния иск.

В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения, и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и найважни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл Решение № 403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.

Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавитечленове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора за Европейски съюз.

Съдът приема, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България. По този начин ще придобива впечатления от други държави и ще се разширява неговият мироглед. Ще може да общува, а в подалечен времеви период и да упражнява езиковите си познания. Това ще има положително влияние върху личностното му развитие. Не се констатира вероятност детето да бъдат поставено в риск. Не се установяват релевираните в хода на настоящото производство твърдения всеки от родителите да има намерение да промени местоживеенето на детето извън страната. Не е спорно, че и двамата са трудово ангажирани и със стабилна социална среда в България.

С оглед приетите за установени по делото факти, първоинстанционния съд приема, че е налице и нужда детето да пътува свободно с майка си, както и с бащата, или с упълномощено от тях лице до държавите - членки на Европейския съюз, по отношение на които държави в случай на неправомерно отвличане или задържане на дете между държави-членове на ЕС, компетентността на съдилищата в държавата - член е уредена в глава III от Регламент (ЕО) Регламент (ЕС) 2019/1111.

4

Относно Република Турция, Северна Македония и Сърбия, по отношение на които е направено искането в сезиращата съда искова молба, следва да се посочи, че са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., а с Република Северна Македония е сключен договор за правна помощ с Република България и при евентуално отклонение от съдебното решение, другата страна има възможност да се ползва от защитата, която предвиждат посочените международни актове. Почти всички държави, без САЩ, се намират и на сухопътно разстояние от Република България, като посещението им може да се извършва и с наземен транспорт.