Определение № 112 от 19.02.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Добрич, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500080 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл.

130 от ГПК по повод подадена от М. Л. Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му от съда процесуален представител по Закона за правната помощ адвокат Е. Г. Е., частна жалба с вх.№ 86201/28.10.2024г. срещу определение № 11573/14.10.2024г. по гр.д.№ 1099/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което исковата молба с вх.№ 7777/30.01.2024г. е върната.

В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на определението, като се поддържа, въз основа хронологично проследяване на процесуалните действия по гр.д.№ 628/2019г. по описа на ВОС и образуваните във връзка с него други дела, че изводът на районния съд за недопустимост на иска е неправилен, тъй като заявлението на ищеца по чл. 60а от ЗСВ е било неоснователно върнато поради просрочие.

В писмени отговори насрещните страни Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Варненски окръжен съд считат изложените в частните жалби оплаквания за неоснователни, а определението за правилно и настояват то да не бъде отменено.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок (с начало 21.10.2024г. и край 28.10.2024г.) от процесуално легитимирано за това лице (чрез надлежен процесуален представител) - ищец в първоинстанционното производство, който има правен интерес да иска отмяна на неизгодния за него акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 1099/2024г. по описа на Районен съд – Варна 1 е образувано по повод искова молба на М. Л. Ж., уточнена с последващи молби, с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за солидарно осъждане на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Варненски окръжен съд да му заплатят сумата от 10 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 11444/2017г. по описа на СГС, гр.д. № 11444/2017г. по описа на САпС и гр.д.№ 628/2019г. по описа на ВОС.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е изложил твърденията си за нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок по делата, конкретизирани с молба с вх.№ 35436/30.04.2024г. и молба с вх.№ 44503/03.06.2024г. Посочил е, че СГС е нарушил правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 11444/2017г. в разумен срок, защото делото е било образувано пред този съд на 11.09.2017г. и почти две години след това е било препратено по подсъдност и изпратено на ВОС – налице били данни за бавно администриране на делото, в частност съдът се произнесъл по въпроса за подсъдността три месеца след постъпилия отговор от ответника на 16.11.2018г. с определение от 25.02.2019г. Преди това, пред САпС е било образувано ч.гр.д. № 6381/2017г. по подадена от ищеца частна жалба срещу определение на СГС, с което му било отказано освобождаване от такси и разноски по делото. Това дело било образувано на 11.12.2017г. и приключило с определение на 03.05.2018г., т.е. близо пет месеца след завеждане на жалбата. По гр.д.№ 628/2019г. по описа на ВОС производството се развило само в едно открито съдебно заседание, но било налице неоправдано забавяне в администрирането на жалбите на ищеца. че решението по гр.д. № 628/2019г. по описа на ВОС било постановено на 02.12.2019г. и с него претенциите на М.

Ж. били отхвърлени. По подадена от него въззивна жалба било образувано в.гр.д. № 84/2020г. по описа на ВнАС, което било прекратено с определение № 190/13.04.2020г. и делото върнато на ВОС за произнасяне по молба по чл. 248 от ГПК. Повторно делото било образувано пред ВАпС като в.гр.д. № 350/2020г. и приключило с решение № 114/02.11.2020г., с което било потвърдено първоинстанционното решение. Срещу въззивното решение били подадени две касационни жалби - от процесуалния представител на ищеца и от самия ищец. Касационната жалба била върната с разпореждане № 37/16.04.2021г. и срещу него била подадена частна жалба с вх.№ 711/22.04.2021г. М. Л. Ж. подал молба до ВКС за отмяна на решение № 114/02.11.2020г. по в.гр.д. № 350/2020г. по описа на ВАпС. По преписка вх. № 10883/02.12.2022г. било постановено разпореждане № 607/08.12.2022г., с което молбата за отмяна била приета за нередовна и делото върнато на ВАпС. Пред ВКС било образувано и друго дело - гр.д. № 10/2023г. по чл. 307 от ГПК по подадена от М. Ж. молба с вх. № 5337/20.06.2022г., уточнена с молба вх. № 265955/17.10.2022г. за отмяна на влезли в сила разпореждане № 37/16.04.2021г. и разпореждане № 135/25.05.2021г. по в.гр.д. № 350/2020г. по описа на ВАпС, с които била върната като просрочена подадената от него 2 касационна жалба срещу въззивното решение и оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока. С определение № 190/13.02.2023г.

ВКС оставил жалбата без разглеждане. Цялото производство се развило в продължение на близо шест години, макар решението по въззивното дело да е влязло в сила на 12.12.2020г. Тази хронология била изложена в констативен протокол на ИВСС изх.№ РС-22-211/13.07.2023г., като в молбата с вх.№ 35436/30.01.2024г. е заявено, че отказът да бъде разгледано заявлението на ищеца с вх.рег.№ РС-22-211/25.05.2022г. поради неговото просрочие дава основание за завеждане на исковата претенция пред компетентния за това съд.

С молба вх. № 13231/16.02.2024г. по делото са представени писмо изх.№ 94-М-231/18.07.2023г. и констативен протокол на ИВСС от 13.07.2023г.

(приложени на корицата на делото), от които се установява, както се твърди и в молба с вх.№ 35436/30.04.2024г., че М. Ж. е подал заявление № РС-22211/25.05.2022г. по чл. 60а от ЗСВ за плащане на парично обезщетение в размер на 10 000 лв. поради бавно правораздаване по гр.д.№ 628/2019г. по описа на ВОС. Видно е от констативния протокол, че е поставено на обсъждане цялото съдебно производство – от образуваното пред СГС гр.д.№ 11444/2017г. до образуваното пред ВКС ч.гр.д.№ 1553/2023г. По съображения, че шестмесечният срок по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, започнал да тече от влизане в сила на решението по в.гр.д.№ 350/2020г. (на 11.12.2020г.), е изтекъл преди подаване на заявление № РС-22-211/25.05.2022г. по чл. 60а от ЗСВ, съставът на специализираното звено на ИВСС е приел, че същото не следва да бъде разгледано по реда и при условията на глава трета „а“ от ЗСВ. С писмо изх.№ 94-М-231/18.07.2023г. на заместник министъра на правосъдието разглеждането на заявлението, като подадено след срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, е отказано и в същото е разяснено на заявителя правото му на обжалване по реда на АПК. Ищецът не твърди да е обжалвал отказа в 14-дневния срок от връчването му. В частната жалба са изложени съображения, че предвид датите, на които приключвали последващите производства след в.гр.д. № 350/2020г. по описа на ВАпС, срокът за подаване на заявлението за обезщетение пред МП не бил преклудиран и неоснователно МП върнало заявлението като просрочено, поради което настоящият иск се явявал допустим и следвало да бъде разгледан от съда.

С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба, с което е прекратил производството по делото, като е намерил предявените искове за процесуално недопустими. Съдът съобразил, че по приключени производства искът с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение - чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а в случая подаденото от М. Л. Ж. заявление № РС-22211/25.05.2022г. е оставено без разглеждане като подадено след срока по чл.

60а, ал. 4 от ЗСВ, поради което не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса. Приетото от районния съд е законосъобразно.

3

Въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, че ищецът търпял неимуществени вреди в резултат от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 11444/2017г. по описа на СГС, гр.д. № 11444/2017г. по описа на САпС и гр.д.№ 628/2019г. по описа на ВОС – всички образувани след 2012г. и приключили към датата на подаване на исковата молба (29.01.2024г.), искът е с правна квалификация по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата има действие от датата на влизането и в сила (след обн. на ЗИДЗОДОВ, ДВ, бр. 98/2012г.), откогато и занапред обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ . По приключени производства, искът по чл. 2б от ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, съгласно чл.

8, ал. 2 от ЗОДОВ. Следователно, за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ е абсолютна процесуална предпоставка (така решение № 210/15.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014г., ІІІ г.о.; определение № 10/05.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 2643/2017г., ІІІ г.о.; определение № 141/11.04.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 1069/2022г., ІV г.о.; определение № 84/9.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 1124/2023г., ІІІ г.о., определение № 432/03.02.2025г. на ВКС по к.ч.гр.д.№ 73/2025г. и други). В трайната практика на ВКС е изяснено, че изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето, подало заявление за обезщетение; когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда на чл. 197 от АПК; предвиждането е исковият ред по приключени производства (каквото е процесното, вкл. при съобразяване на последващите производства след в.гр.д. № 350/2020г. по описа на ВАпС), а не по висящи, да се прилага само след изчерпване на административната процедура - ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно или просрочено заявление. Евентуална неправилна преценка на органа - министър на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, да откаже да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл. 60а ал. 4 от ЗСВ, поради неотстранена в указан срок друга нередовност или поради становището му, че по отношение на лицето липсва активна легитимация и то не е оправомощено да претендира обезщетение по този ред, се контролира по реда на обжалване съгласно чл. 197 от АПК - пред административен съд. По този начин страната може да упражни правото си на защита и й е осигурен достъп до съд във 4 връзка с твърдяното от нея право на обезщетяване по чл. 2б от ЗОДОВ на тази фаза от производството. В случая това право на защита не е било изчерпано – била е инициирана процедура по глава трета "а" от ЗСВ, но заявлението е оставено без разглеждане като подадено след установения в закона срок, а заявителят не е реализирал възможността си за защита срещу отказа по предвидения в АПК ред.

При установеното по делото, че не е налице необходимата абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил правилно определение за връщане на исковата молба, с което е прекратил производството. Жалбата е неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.