Решение № 1906 от 02.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1906 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330111947 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 439 от ГПК, на А. Р. А. с ЕГН **********, с адрес в с. *********, ул. *******, №** чрез адв. М. против П. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*******, бул.

********** №**, ет. ** за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 3,393,94 ( три хиляди триста деветдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки, от които 3087,84 ( три хиляди осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки)-главница-задължение по запис на заповед, 56,10 ( петдесет и шест лева и десет стотинки) разноски по делото, 250 (двеста и петдесет) лева адвокатско възнаграждение. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ЧГД N9958/2010г. на ПРС за сума от 3087,84 лева главница по запис на заповед от 06.01.2009г., с падеж 31.12.2009г., ведно със законна лихва от 25.01.2010г.; 56,10 лв. разноски по делото и 250 лева адвокатско възнаграждение. Възоснова на същия е образувал спрямо ищеца изп. дело ***********, по описа на ЧСИ **************, с район на действие-Окръжен съд-гр. ********. На 31.03.2010 г. е наложен запор върху лек автомобил ***********. На 14.04.2010 г. е постъпила молба от ищеца за разсрочване на задължението му към взискателя. На 27.10.2010 г. е извършен опис на движими вещи. На 08.02.2011 г. е извършена публична продан на лекия автомобил- *********.

Към 17.03.2021 г. Общият размер на задължението по изпълнителното дело 1 възлиза на 6,876,12 лв. От публичната продан не са извършвани никакви изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител и такива не са искани и от взискателя. От 14.02.11 г. до 18.08.2022 г. е изтекла давността за събиране на притендираните вземания.

В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника.

В молба за депозирана за първото открито съдебно заседание по делото ответника признава иска. Оспорва дължимостта на разноските, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 от ГПК, а именно същия заявява изрично към първото по делото открито съдебно заседание, че изнава иска. Искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу тях ще следва да се постанови решение при признание на иска, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при признание на иска ответника дължи разноски само, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Наличието на образувано и висящо изпълнително дело между страните за събиране на процесните суми сочи интерес у ищеца за предявяване на иска и съответно навежда поведение на ответника изразяващо се в бездействие по отношение резултата от събирането, което от своя страна е повод за завеждане на делото. Предвид това съдът намира, че ответника следва да поеме отговорност за разноските за предявения иск, които са в размер от 185,76 лв. за държавна такса и следва да се заплатят в полза на ПРС, доколкото ищеца е освободен от заплащане на такава.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адвокат Г. Г. М. следва да се определи възнаграждение при условията на чл.

38 от ЗА, за предявения иск и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. в размер от 467,58 лв.

Водим от горното, Съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на П. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *******, бул. ********* № ***, ет. **, че А. Р. А. с ЕГН **********, с адрес в с. ************, ул. *******, № ** не м у дължи сумата от 3,393,94 ( три хиляди триста деветдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки, от които 3087,84 ( три хиляди осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки)-главница-задължение по запис на заповед, 56,10 лв. ( петдесет и шест лева и десет стотинки) разноски по делото, 250 (двеста и петдесет) лева адвокатско възнаграждение, за които е образувано изп. дло ******/2010 г. на ЧСИ ************** с № *****и район ******.

ОСЪЖДА „П. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*********, бул. ********* №***, ет. ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 185,76 лв.(сто осемдесет и шест лева и 76 ст.) за държавна такса.

ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

*********, бул. ********* №***, ет. ** да заплати на адвокат Г. Г. М. с ЕИК ********** с адрес гр. *********, ул. *********** № *** сумата от 467,58 лв.(четиристотин шестдесет и седем лева и 58 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3