Решение № 176 от 20.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Кърджали, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200510 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-000487 от 11.03.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Г. А. Т. с ЕГН **********, адрес ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят Г. А. Т. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални норми. Твърди, че в атакуваното постановление липсвало точно и ясно описание на нарушението. Към момента на проверката не бил извършил състав на описаното административно нарушение, тъй като мобилното устройство не било използвано от него по смисъла на нормата на чл.104а от ЗДвП. От обжалваното постановление не ставало ясно по какъв начин полицейските органи установили, че използвал телефона по време на управление на МПС. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2025 г. свидетелите К. А. и Н. П. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. Около 10.30 часа те се позиционирали с патрулния автомобил на ул.

„Първи май“ до бензиностанция „Газпром“ в гр.Кърджали, където изпълнявали задълженията си по контрол за спазване на правилата за движение. Около 10.58 часа покрай свидетелите А. и П. преминал товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя Г. А. Т. по ул.„Първи май“ в посока към завод „Орфей“. Полицейските служители възприели водача да използва мобилен телефон по време на управление, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете. Виждайки нарушението, те последвали със служебния автомобил управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство и го спрели със светлинен сигнал. По повод установеното нарушение, свидетелят К. А. на място съставил срещу жалбоподателя АУАН по чл.104а от ЗДвП, който той подписал и получил с възражение. Въз основа на съставения акт, на 11.03.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на Г. А. Т. административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.

А. и Н. П.; Акт за установяване на административно нарушение от 26.02.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП;

Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и длъжностното лице, издало наказателното постановление; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. А. и Н. П., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 26.02.2025 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и по време на движение е използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете. Те подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на товарния автомобил с рег.№ ****, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението. Свидетелите А. и П. са категорични, че Т. е държал телефона с ръка в близост до лицето, което обстоятелство видели и именно затова последвали автомобила му и го спрели със светлинен сигнал. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират и с писмените 2 доказателства по делото. Жалбоподателят не представя доказателства по делото, които да опровергават изложената по-горе от съда фактология.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, в редакцията към инкриминираната дата, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Безспорно се установи по делото, че с действията си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, като при управлението му е използвал мобилен телефон, при това без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждаща към датата на деянието, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство.

АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушението се явява доказано от свидетелските показания на очевидците К. А. и Н. П., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП установява забрана за използването на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, което може да се изрази в различни действия. Не е нужно дори да е проведен разговор с мобилния телефон, достатъчно е само използването му, т.е. боравенето с него по време на управление, каквото безспорно се установи в случая. Предвид 3 изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в относимата към делото редакция, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРКърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1300-000487 от 11.03.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Г. А. Т. с ЕГН **********, адрес ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА Г. А. Т. с ЕГН **********, адрес ****, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4