Решение № 3865 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3865 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Станислава Ст. С.а като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20253110111219 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. П. П., ЕГН **********, срещу Я. Я. С., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1406.05 евро (2750 лева), представляваща заплатена на 08.05.2025 г. на ответника сума без основание, ведно с обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от 07.09.2025 г. до 10.10.2025 г. в размер на 16.28 евро (31.84 лева), както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2025 г., до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че в края на месец април 2025 г. между сина на ищцата и дружеството на ответника били налице облигационни отношения, възникнали по повод възлагане на дружеството на ответника – ***, представлявано от ответника, да изготви архитектурни проекти за обект „Многофамилна жилищна сграда в УПИ XVII-329, кв.18, по плана на гр.

Варна“. Посочва се, че синът на ищцата е съсобственик на посочения 1 недвижим имот и е имал намерение да построи посочената сграда, като в тази връзка е ангажирал дружеството на ответника.

Твърди се, че ищцата била включена в кореспонденцията, проведена между сина й и ответника, в качеството му на изпълнител, по процесното правоотношение, като на 08.05.2025 г. ищцата получила електронно писмо от ответника, в което последният посочва личната си банкова сметка и изисква потвърждение за паричен превод. Посочва се, че тъй като ищцата е била запозната с обстоятелството, че ответникът е бил ангажиран с реализирането на проектите на посочения обект, самоволно – без да е налице каквото и да е правно основание, вкл. без да е била упълномощена да извършва плащания, е наредила по сметката на ответника сумата от 2750 лева.

Посочва се, че впоследствие, поради установени съществени и фундаментални недостатъци на представените от ответника разработки, за които се твърди още, че са ги направили негодни и незаконосъобразни, както и поради демонстрирано от ответника непрофесионално и недобросъвестно поведение, правоотношенията по повод възложения проект от страната на сина на ищцата били преустановени на 15.08.2025 г., доколкото дружеството на ответника било в неизпълнение.

Твърди се, че извършеното на 08.05.2025 г. плащане от ищцата е било без основание, тъй като последната не е собственик на имота и никога не е била страна по правоотношенията, по които е бил обвързан нейният син.

Поддържа се, че ищцата не е имала договорни отношения нито с ***, нито с Я. Я. С. като физическо лице, като се посочва още, че към момента на извършване на превода ищцата не е била и пълномощник на сина си и не го е представлявала по друг начин.

Посочва се, че поради липсата на упълномощавания, както и поради това, че ищцата не е била страна по договорните отношения, с електронно писмо от 06.09.2025 г. е поискала от ответника възстановяване на сумата от 2750 лева, като на 07.09.2025 г. ответникът отказал да възстанови сумата, като посочил, че всички писмени доказателства, електронна кореспонденция и контактни детайли на свидетели ще внесе в прокуратурата.

Твърди се, че от изложената фактическа обстановка е налице съставът на неоснователното обогатяване с аргумент, че ищцата е превела на ответника сумата от 2750 лева без да е налице каквото и да е правно основание за това, 2 тъй като между тях никога не е съществувало облигационно правоотношение, което да обоснове преминаването на процесната имуществена ценност от патримониума на ищцата в този на ответника.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск, както и да присъди сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът твърди, че между дружеството *** и сина на ищцата е бил налице валиден договор № 2804/28.04.2025 г., като ищцата е платила процесната сума като трето лице по чл. 73 ЗЗД, плащайки дълга на сина си по договора за аванс. Посочва, че твърдението на ищцата, че сумата е получена без основание от ответника (физическото лице) се опровергава от посочените писмени доказателства, представляващи имейл кореспонденция между ищцата и ответника от 08.05.2025 г., в който ищцата изрично и настойчиво поискала ответникът да й предостави неговата лична банкова сметка, вместо фирмената такава, по нейни лични съображения, като ответникът удовлетворил искането на ищцата. Твърди се, че ищцата е платила при пълно знание за основанието и за получателя, като сумата е била надлежно осчетоводена в „*** за което е издадено данъчно известие/Проформа фактура.

Излага, че именно заради престираната сума е изпълнил поетите договорни задължения изцяло, точно и в срок, като твърди, че дружеството на ответника е изработило пълния обем на възложените проекти от страна на сина на ищцата, които били годни за внасяне за одобрение. Посочва, че фактическото изпълнение е безспорно доказано чрез констативен протокол от 25.08.2025 г., акт № ***на нотариус *** Поддържа, че е налично и нотариално удостоверяване на съдържание, което доказва по безспорен начин, че файловете с готовите проекти са съществували в завършен вид към датата на поканата за предаване.

Твърди се, че на насрочената дата за предаване - 04.09.2025 г., пред нотариуса се явила ищцата като пълномощник на сина й – страна по договора.

Посочва се, че проектите й били предложени, но тя отказала да ги получи без валидно правно основание, като на срещата синът на ищцата, по телефонен разговор на високоговорител заявил пред нотариуса, че няма сключен договор с ответника. Посочва се, че рискът от неоснователния отказ за приемане се 3 носи от възложителя, като от момента на предаването работата се счита за приета.

Ответникът твърди, че процесната сума е получена въз основа на договора, който е сключен със сина на ищцата и същият е изпълнен изцяло и работата е надлежно предложена за приемане, поради което не е налице неоснователно обогатяване, тъй като получената сума представлява част от дължимото възнаграждение. Твърди се, че синът на ищцата, въпреки че оспорва подписването на договора, впоследствие е упълномощил ищцата да го представлява във връзка с него. Поддържа, че представеното пълномощно е с дата, следваща сключването на договора и извършеното авансово плащане, поради което същото представлява потвърждаване на извършените действия.

Сочи, че потвърждаването има обратно действие, поради което договорът следва да се счита за валиден от момента на сключването му, а плащането – извършено на валидно основание.

По същество се моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Процесуалният представител на ищцата моли да бъдат уважени предявените искове. Изразява становище, че по делото е безспорно установено това, че на 08.05.2025 г. ищцата е превела сумата от 2750 лв. по личната банкова сметка на ответника. Счита, че безспорно е установено и това, че тя не е страна по процесния договор, както и че пълномощното, което й е издадено, е след датата на плащането, а също така и че е издадено в друга връзка – участие в нотариално производство по съставяне на констативен протокол.

Обуславя извод, че е изпълнена доказателствената тежест, вменена на ищцата.

Навежда подробни доводи във връзка със становището, че ответникът не разполага с правно основание да задържи получената от ищцата сума.

Оспорва ангажираните от страна на ответника доказателства.

Процесуалният представител на ответника моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Посочва, че между ответника и ищцата не са налице каквито и да било отношения, като поддържа, че извършеното плащане е било именно по повод сключения между представляваното от него дружество и сина на ищцата договор. Намира обстоятелството, че ищцата не е страна по този договор за ирелевантно. В тази връзка сочи, че това не е пречка да изпълни чужд дълг. Навежда доводи в подкрепа на становището си за неоснователност на предявените искове.

4

В реплика процесуалният представител на ищцата заявява, че не е доказано в производството това, че плащането е било с цел изпълнение на чужд дълг. В допълнение излага, че е възможно да бъде направен такъв извод, ако заплащането е било извършено по сметка на дружеството, какъвто не е настоящият случай. Освен посоченото, излага, че декларирането на постъпления в никакъв случай не представлява доказателство за това, че дружеството е осчетоводило и е декларирало тази сума именно във връзка с процесния договор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните в производството са обявени за безспорни следните обстоятелства: че на 08.05.2025 г. ищцата е извършила превод на сумата 2750 лв. по личната банкова сметка на ответника; че ищцата не е страна по Договор № 2804/28.04.2025 г. за изработка на архитектурен проект; че процесният договор е сключен между Н. ***и „***представлявано от ответника; че пълномощното, на което ответникът се позовава, е издадено след датата на извършеното плащане.

От приложената имейл кореспонденция се установява, че между Н. ** (възложител) и Я. С. (управител на дружеството „*** ЕООД) са водени разговори във връзка с възложена работа, а именно изготвяне на архитектурен идеен и технически проект на „Многофамилна жилищна сграда в УПИ XVII329, кв. 18, по плана на 25 – и м. р., гр. Варна“.

Възложителят е изпращал имейли от имейл адрес***а изпълнителят е комуникирал чрез имейл адрес ***В кореспонденцията е бил включен и имейл адрес***(същият имейл адрес за връзка е посочен и в исковата молба), от който имейл адрес впоследствие, от името на ищцата Т. П., е отправена покана до ответника да върне заплатената по негова сметка сума от 2750 лв.

В приложения договор № 2804/28.04.2025 г. (л. 17 гръб от приложеното ВЧГД № 2661/2025 г. по описа на ВОС) изрично е посочено, че изпълнителят *** ще осъществява комуникацията чрез имейл адрес ***От приложение № 1 на договора се установява, че за проектна част „Архитектура“ е дължимо плащане в размер на 5500 лв. без ДДС, както и че е дължим аванс в размер на 50 % от посочената сума, а именно 2750 лв.

5

По делото е приложен и констативен протокол от 25.08.2025 г., акт № 1*** рег. № ***, съставен по повод отправена от ответника, в качеството му на управител на „***, до Н. Панайотов във връзка с предаване на работата по сключения между тях договор – текстова част и документация, графична част на проекта, както и спецификации по дограма и врати. За съставянето на протокола на 04.09.2025 г. се явила ищцата – Т. П., която била упълномощена от Н. ***за целта, като същата релевирала възражения относно недостатъци на сключения между страните договор.

Приложена е и проформа фактура (л. 25 гръб от приложеното ВЧГД № 2661/2025 г. по описа на ВОС), издадена на същата дата (25.08.2025 г.) от *** с получател Н. ***. В нея е посочено, че същата е на стойност 5500 лв., както и че сумата е дължима във връзка с хонорар по договор № 2804/2025 г. В т. 2 от фактурата е посочено, че е приспаднат аванс, платен от Т. П., в размер на 2750 лв.

От показанията на свидетеля ***се установява това, че по повод на получена от него сума, преведена от ищцата, е било образувано гражданско дело, като ищцата е претендирала от свидетеля връщане на сумата. Заявява, че е получил сумата във връзка с изработване на инвестиционен проект. Сочи, че е водил комуникация с нейния син – Н. ***. Излага, че е върнал получената от него сума след като е научил за предявения срещу него иск.

В показанията си свидетелят Н. ******(син на ищцата), посочва, че към 08.05.2025 г. не е упълномощавал ищцата да извършва плащания по сключения между него и *** както и че не е потвърждавал процесното плащане. Сочи, че е упълномощил ищцата във връзка с правоотношенията му с дружеството по повод на получена от него покана за явяване пред нотариус и изготвянето на констативен протокол. Изрично заявява, че пълномощното е било издадено конкретно в тази връзка. Предварително бил изготвил възражения във връзка със сключения с дружеството договор, като е упълномощил майка му да ги депозира пред нотариуса при изготвянето на констативния протокол. Признава, че между него и дружеството е бил сключен процесният договор. Сочи, че възложители по него са той и сестра му, но е бил подписан единствено от него. Излага, че му е известно обстоятелството, че в договора е било уговорено авансово плащане, но не знае дружеството да е издавало фактура. Заявява, че не е извършвал плащане по 6 процесния договор, както и не му е известно някой друг да е извършил плащане в негова полза.