Решение № 91 от 16.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Благоевград , 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501164 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 503/07.08.2020г., постановено по гр.д. № 351/2020г. по описа на РС П., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. П.Ж. Х., като пълномощник на Р. В. Б., ЕГН **********, от гр. П., ищец по първоинстанционното гр.д. № 351/2020г. по описа на РС П., с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 от КТ.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон. Оплакванията на жалбоподателят са за неправилна оценка на събраните доказателства, в резултат на което погрешно са приети за установени релевантни за спора факти, като изводите на съда са довели до неправилното приложение на материалния закон, за което в жалбата са развити конкретни съображения.

Поддържа се с въззивната жалба, че за да прекрати едностранно трудовото правоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, работодателят следва да съобрази изискването на чл. 68 от КСО по отношение на минималната възраст, а по отношение на осигурителния стаж и текста на чл. 104 КЗОО. Навадени са доводи, че прекратяването на трудовото 1 правоотношение на Р. В. Б. с „Б.“ ЕАД, е незаконосъобразно, тъй като към момента на извършването му, същият е отговарял на изискванията за навършена възраст съгласно чл. 68 КСО, но не и на изискването за придобит стаж. Поддържа се, че вместо да съобрази задължителната сила на предходното решение на ВКС по предходно дело за оспорва законосъобразността на извършеното уволнение между същите страни, първоинстационният съд с обжалваното решение е приел, че още към предходното уволнение, Р. В. Б. е имал и необходимата възраст и необходимия действителен осигурителен стаж за придобиване на редуцирана пенсия, при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО, поради което е отхвърлил предявения иск за отмяна на уволнението като незаконно. Поддържа се още с въззивната жалба, че в посочената правна норма са предвидени две хипотези за прекратяване на трудовото правоотношение, като в обжалваното решение не са изложени доводи, коя от двете хипотези съдът е намерил за приложима към настоящия казус, поради което жалбоподателят е поставен в положение на неизвестност по отношение на основанието което съдът е приел за законно във връзка с прекратяването на трудовото му правоотношение.

С въззивната жалба се поддържа оплакване за необоснованост на обжалваното решение на РС П., основано на доводите, че съдът не е обсъдил и не е извършил задълбочен анализ на всички представени по делото доказателства, като не е отчел че заповедта за възстановяване на работа на Р. В. Б., няма данни да е била връчвана на въззивника, с което се поставя принципно и въпроса- дали не е извършено повторно прекратяване на трудовото правоотношение, преди същият да е бил възстановен на работа след предходното му уволнение. В обжалваното решение липсват мотиви по така въведения още с исковата молба правен въпрос, което е свързано с изводите дали е налице злоупотреба с права и превратно упражняване на работодателска власт.

В контекста на изложеното се сочи с въззивната жалба, че именно предходното уволнение на въззивника е станало причина за влошаване на здравословното му състояние, поради което той е бил принуден да упражни правото си да иска отпускането на редуциран размер на пенсия при неблагоприятната хипотеза на чл. 68 ал.3 от КСО.

При изложените с жалбата съображения, иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение на РС П., като неправилно и необосновано, като се отмени като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и въззивника бъде възстановен на работа на длъжността, която е заемал преди уволнението му. Иска се да бъде уважен и субсидиарния иск по чл. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 22 657.56лв. за времето за което Р. В. Б. е останал без работа поради незаконосъобразното си уволнение.

Претендират се разноски по делото пред настоящата въззивна инстанция.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– „Б.“ ЕАД, чрез 2 пълномощника му юрисконсулт В.Д., с който се иска от въззивния съд, да остави депозираната жалба без уважение като неоснователна. Поддържа се че обжалваното решение на РС П. е правилно, обосновано, постановено въз основа на допустим иск и при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се с писмения отговор, че въз основа на събраните от първоинстационния съд доказателства, безспорно е че към момента на прекратяването са били налице основанията на нормата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, във вр. с чл. 68 ал. 3 от КСО. Акцентира се с писмения отговор на въззивната жлаба, че за да реализира потестативното право на работодателя за прекратяване на правоотношението с въззивника, на посоченото правно основание, не е необходимо предварително изявеното желание на работника, което да съставлява нов юридически факт, възникнал след сключването на трудовия договор и при наличието на който уволнението е законосъобразно/Решение № 838 от 17.12.2010г. на ВКС, по в.гр.д. № 1739/2009г. и Решение № 379 от 10.01.2012г. на ВКС, по гр.д. № 300/2011г./

Предвид на изложеното, с отговора на въззивната жалба искане се от съда на осн. чл. 272 от ГПК, да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на РС П., като правилно и обосновано. Претендират се и направените от въззиваемото дружество разноски пред настоящата съдебна инстанция, за юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.

Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към въззивната жалба.

В пледоариите си при устните състезания по делото и с писмената защита на пълномощника на въззивника- адв. Х., пълномощниците на страните по делото поддържат доводите си наведени с въззивната жалба и писмения отговор към нея.

За да се произнесе в рамките на правораздавателната си компетентност, по основанията наведени с въззивна жалба по делото, въззивният състав на ОС Благоевград съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени пред РС П. обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т. 1- 3 от КТ, от Р. В. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. «..» № 14, област Благоевград, срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „..“ № 66, представлявано от изпълнителния директор В.М., с искане за:

-отмяна на Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г., с който е прекратено на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, считано от 12.03.2020г.- трудовото правоотношение с Р. В. Б., с месторабота Ю. И.- КС П.- Ръководител отдел, на длъжността Началник КС П., поради 3 придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и връчено предизвестие № БТГЕИ/ЧР-Изх.-1/11.03.2020г., издадена от Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД, като незаконосъобразна;

-възстановяване на ищеца Р. В. Б. на работа на длъжността „Началник КС П.“, която е заемал от преди прекратяване на трудовото правоотношение;

-заплащане на осн. чл. 225 ал.1 от КТ за времето, през което Р. В. Б. е останал без работа/за периода от 11.03.2020г. до 11.09.2020г./, в размер на 22 657.56лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, стичано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължмото.

Претендират се и направените пред първата съдебна инстанция разноски по делото.

С исковата молба се твърди че ищецът Р. В. Б. и „Б.“ ЕАД са били в трудово правни отношения, основани на Трудов договор № 2148033/18.10.2010г., като ишецът е работел в предприятието на ответника от 18.10.2010г., като към момента на прекратяването на трудовото правоотношение е заемал длъжността Началник КС П., а обичаяната му месторабота е в село Р., Община П., където се намира компресорната станция.

Сочи се с исковата молба, за предходно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, въз основа на предходен Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧРИзх.-2/29.03.2018г., извършено на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ- поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът е обжалвал пенсионирането му пред съда като незаконосъобразно и е поискал неговата отмяна. След трианстанционно развитие на производството по делото, с Решение № 12 от 04.02.2020г. на ВКС, по гр.д. № 1814/2019г. на IV г.о. на ГК, е отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Р. В. Б. с „Б.“ ЕАД, на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, ищецът е възстановен на работа на длъжността която е заемал от преди уволнението му, като „Б.“ ЕАД е осъден да заплати на Р. В. Б., сумата 22 657.56лв. обезщетение за шестмесечния период на оставането му без работа, въз основа на извършеното незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение. От мотивите към цитираното решение на ВКС на РБ е видно, че не са бали налице кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КТ условия за пенсионирането на ищеца, тъй като Р. В. Б. не е имал изискуемия се от закона осигурителен стаж, съобразно чл. 68 и 68а КСО от 38 години и два месеца за мъжете.

Ищецът твърди с исковата молба пред първоинстационния съд, че когато на 11.03.2020г. след депозирането на заявление пред работодателя се е явил в Ю. И. за да му бъдат оформени документите и да се върне на работа, без да му е връчена заповед за възстановяване на работа, отново му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и нов Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г., издаден от пълномощник на изпълнителния директор, с което трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 12.03.2020г.

4

Като основание за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, поддържа се от ищеца Р. В. Б., че и при повторното прекратяване на трудовото му правоотношение, не са налице основанията на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, тъй като и към този момент ищецът не е имал изискуемия се от закона осигурителен стаж, съгласно чл. 68 и 68а от КСО. Отделно поддържа се като основание за незаконосъобразност на уволнението че работодателят преди повторното прекратяване на трудовото правоотношение, е пропуснал да връчи на ищеца акт за възстановяване на работа, на заеманата от Р. В. Б. длъжност от преди предходното уволнение. Поддържа се че така ищецът е уволнен, преди да е възстановен на работа.

С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си, оспорва изцяло основателността на предявените искове, като моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Не се оспорва от ответната страна съществуването на валидно трудово правоотношение между страните по делото, но се изразява становище, че Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧРИзх.-2/11.03.2020г. е издаден от компетентен орган, при стриктно спазване на процедурата за прекратяване на трудово правоотношение и при спазване на разпоредбите на КТ и КСО.

Във връзка със законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца Р. В. Б., изложени са от ответната страна правни съображения, че право на работодателят е да извърши преценка дали към деня на прекратяването на процесното трудово отношение, ищецът отговаря на условията на чл. 68 от КСО, като същото включва и правото на работодателят да реши да приложи разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ във връзка с чл. 68 ал. 1 от КСО или при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО, както е процедирал и в конкретния случай. Поддържа се, че прекратяването на правоотношението между страните по делото е законосъобразно, тъй като към момента на връчването на Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г., ищецът Р. В. Б. е бил навършил изискуемата от закона възрааст- над 66 год. и 2 месеца, като е имал изискуемите години осигурителен стаж/наймалко 15 години действителен осигурителен стаж/, поради което са били изпълнени кумулативно предвидените в закона условия за неговото пенсиониране.