Решение № 275 от 08.08.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. П., 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100070 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тринадесета от ГПК („Основно производство“).

Образувано е във връзка с искова молба на „Ю. Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п. п.“ № 260, ЕИК ***, подадена против И. Б. С., с постоянен адрес в с. Я., общ. П., ул. „В. Л.“ № 17 и с настоящ такъв в Р. Ф., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно отношение с ответника, породено от Договор за потребителски банков кредит с № FL1233556/12.11.2021 г.

Поддържа, че по силата на тази сделка (в качеството на кредитодател) е предоставил на ответника (като кредитополучател) паричен кредит от 8 987 лв., който е бил изцяло усвоен. Заявява, че по кредита е било предвидено заплащането на възнаградителна (договорна) лихва, а също и на договорно обезщетение за забава („наказателна лихва“). Изтъква, че кредитният дълг е следвало да бъде изплащан чрез месечни вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж до 12.11.2031 г. Сочи, че кредитополучателят е допуснал забава, просрочвайки задълженията си, поради което кредитният дълг е бил обявен за предсрочно изискуем и понастоящем възлиза на: 8 987 лв. – непогасена главница; 1 227,16 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 12.09.2022 г. до 04.12.2023 г.; 179,25 лв. – договорна „наказателна лихва“, имаща характер на мораторна неустойка, която не превишава размера на законната лихва за забава и е начислена за периода от 12.09.2022 г. до 1

21.12.2023 г.; 132 лв. – разноски по кредита, свързани с изготвяне и връчване на покана. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните суми да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (19.01.2024 г.) до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адвокат В. Н.-В. от Адвокатска колегия – гр. Б.град, която оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне. Излага доводи, че: липсват сигурни доказателства за сключването на кредитната сделка и за усвояването на сумата по нея от страна на ответника; предсрочната изискуемост на кредита не е обявена надлежно; самият договор съдържа нищожни клаузи (отразени в отговора на исковата молба), заради колизия с разпоредби на ЗЗП; с оглед поддържаната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, по него не се дължат възнаградителна и „наказателна“ лихви.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове по:

- чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата;

- чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната (договорната) лихва по кредита;

- чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за „наказателната лихва“, които по правната си същност всъщност е мораторна неустойка, и

- чл. 78 ЗЗД – за разноските по кредита.

Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически състави, включващи кумулативната даденост на съответните законови изисквания, а именно:

- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от сочения договор за кредит, което обвързва ищеца (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в полза на кредитополучателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължение на кредитополучателя в тази връзка.

- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея.

- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното отношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на неустойка в даден 2 размер, при допусната забава; 2/ настъпване на падежа на задължението, чието срочно изпълнение неустойката обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на задължението, гарантирано с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно вземане.

- За разходите по кредита – 1/ извършване на заявените разходи в търсения размер и 2/ неиздължаване на вземането, отнасящо се до тях.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всяка от исковите претенции, а в случай че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.

Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с кредитополучател – ответникът, се доказва от обективиращия го документ, както и от погасителния план и методологията за определяне на референтния лихвен процент към него, които са представени по делото. Автентичността на тези писмени доказателства по отношение на ответника се потвърждава по категоричен начин от изслушаната съдебно-графическа експертиза, чието заключение трябва да бъде кредитирано изцяло. То е пълно, подробно мотивирано и по никакъв начин не се опровергава от останалия доказателствен материал.

От съдържанието на обсъжданите документи стават ясни и основните параметри на кредитното правоотношение, относими към разглеждания спор, а именно:

- Кредитната сума е 8 987 лв. (чл. 1, ал. 1 от договора).

- Годишната възнаградителна лихва се формира от сбора на два компонентна – референтен лихвен процент на банката, наречен „ПРАЙМ“, който е променлив, и фиксирана надбавка от 2,398% за първите 12 месеца, след което фиксираната надбавка е 11,716 % (чл. 3, ал. 1 от договора).

- Референтният лихвен процент се определя от Комитета по управление на пасивите и активите на банката, съгласно специална методология, която е приложение № 1 към договора, а към деня на сключването на сделката размерът му е 0,650 % (чл.

3, ал. 2 – ал. 6 от договора).

- В методологията е описана формулата за формиране на референтния лихвен процент, която включва елементи като: тегло на депозити на домакинствата; тегло на капитал; лихвен процент по депозити на домакинствата; минимални задължителни резерви в %; разход за фонд гарантиране на влоговете в банките в %; безрисков лихвен процент, приложим за България; рисково тегло и корекция за промяна на пределната цена на ресурса.

- Общият размер на възнаградителната лихва за целия срок на кредита, определен чрез лихвения процент, валиден към момента на подписване на договора, е 6 225,98 лв. (ясно отразен в погасителния план).

- Годишният процент на разходите по кредитната експозиция е 10,900 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 15 212,86 лв. и обхваща главницата и 3 договорната лихва, изчислена към момента на сключване на договора (чл. 3, ал. 9 от договора).

- Липса както в договора, така и в приложенията му на нарочната методика, по която е получена величината на конкретния годишен процент на разходите по кредита, като все пак е направено уточнението, че годишният процент на разходите е изчислен при допусканията, че: договорът ще е валиден за срока, за който е сключен, като страните по него ще изпълняват задълженията в съответствие с уговорените условия и срокове; лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока за договора; плащанията ще се извършват, съобразно датите и условията, изисквани от банката (чл.

3, ал. 10 от договора).

- Наличие на информация, че кредитополучателят може да погаси кредита предсрочно, без да дължи такси, както и да получи безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора справка под формата на погасителен план за вече извършените плащания и за предстоящите такива (чл. 9, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от договора).

- Срокът на кредита е 120 месеца, а крайният му падеж е на 12.11.2031 г.

(посочен също в погасителния план).

- Предвиждане на предсрочна изискуемост на кредита при забава в погасяването му (чл. 14, ал. 1 от договора).

- Задължение за „наказателна лихва“ (носеща спецификите на мораторната неустойка), ако се допусне просрочване в плащането на главницата, включително при обявена предсрочна изискуемост, чийто размер се формира от стойността на законната лихва за забава (чл. 8 от договора).

Според приложеното към исковата молба банково бордеро от 12.11.2021 г., чиято автентичност спрямо ответника също е доказана чрез заключението на графическата експертиза, цялата кредитна сума била усвоена от същия. Усвояването й е станало посредством превод по негова лична банкова сметка, упомената в чл. 2, ал. 1 от договора (с IBAN: BG 86 BPBI 7940 1088 3042 01).

Съгласно представените от ищеца писмено уведомление и 2 броя констативни протоколи, съставени от частните съдебни изпълнители Миладин Миладинов и Борис Велинов (с рег. № 786 и с рег. № 890 на Камарата на частните съдебни изпълнители):

- Ищцовото дружество е изпратило до ответника писмено изявление за превръщане на процесния кредит в предсрочно изискуем, поради забава в изплащането му.

- Уведомлението в крайна сметка е било връчено на ответната страна на 04.12.2023 г.

- Връчването е било извършено от частния съдебен изпълнител Б. Велинов, на основание чл. 18, ал. 5, предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 ГПК. В 4 тази връзка са били спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ГПК – извършени са 3 посещения в рамките на 1 месец, включително в неприсъствен ден, на адреса на ответника, вписан в кредитния договор (гр. С., ул. „Проф. Г. Лазарски“ № 12, ап. 14), след което и на неговия постоянен адрес (в с. Я., общ. П.); при тези посещения не е бил открит нито ответникът, нито друго лице, съгласно да получи съответните книжа; извършени са служебни справки за постоянен и настоящ адрес и за регистрирани трудови договори, от които не са установени други възможности за редовно връчване; залепени са уведомления на адресите, но в 2-седмчните срокове от залепването им ответникът не се е явил за получаване на книжата; последният срок по този повод е изтекъл именно на 04.12.2023 г.

Към исковата молба са приложени 3 броя платежни нареждания – от 10.07.2023 г., от 07.09.2023 г. и от 18.12.2023 г., на обща стойност 132 лв., с които ищецът е заплатил на адвокат и на частните съдебни изпълнители Миладинов и Велинов разходи за изготвяне и връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита.

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е било оспорено от страните, се констатира, че:

- Кредитната сума по договора действително е била усвоена в деня на сключването му, чрез превеждането й по разплащателната сметка, изрично упомената в чл. 2, ал. 1 от него и водена на името на кредитополучателя.

- Общата величина на доброволните плащания по кредита възлиза на 219,34 лв., с които са погасени 1,10 лв. от „наказателната лихва“ и 218,24 лв. от договорната такава.

- С оглед забавата, допусната от кредитополучателя, както и обявяването на кредитния дълг за предсрочно изискуем, от счетоводна гледна точка параметрите на същия изцяло кореспондират със сумите по предявените искове.

- Размерът на претендираната договорна лихва е формиран въз основа на годишния лихвен процент, уговорен към момента на подписването на сделката.

- Счетоводните записвания при ищцовото дружество, касаещи кредита, са били водени редовно.

Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаването на правния спор, даже и да не е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (вж. Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).