Протокол № 396 от 20.09.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 396 гр. Варна , 20.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900104 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищцовата страна Я.С. Арнаудова , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от Изпълнителните директори С.Н.А. и П.В.Д., редовно призован, не изпращат представител.

Вещото лице Д. Анг. Д., редовно призован, не се явява.

Вещите лица Р. Ст. Г. и Р. В. Б., редовно призовани, явяват се лично.

Вещото лице Й. Люб. М., не е призован.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. К.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.

1

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 859 от 14.07.2020 година:

Постъпила е искова молба от ЯНК. СТ. АНД., против ЗК ”Лев Инс” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата, както следва:

-30000лв., представляващи частичен иск от 60000лв., съставляващи обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания в резултат от травми причинени при ПТП настъпило на 14.01.2017г., в гр.Варна, бул.”Народни будители”, на паркинга пред бл.53, вх.“А“, по вина на водача на лек автомобил ”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,

-816.73лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от 30000лв. за периода от 11.11.2020г. до 16.02.2021г.

-567.37лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване-заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински услуги

-15.45лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от 567.37лв. за периода от 11.11.2020г. до 16.02.2021г., Претендира се присъждане на законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на иска-17.02.2021 . до окончателното им изплащане. Сочи се банкова сметка за евентуално плащане на претендираните суми, а именно IBAN BG47 СЕСВ 9790 50G2 1596 00.

В исковата молба се твърди, че 14.01.2017г. около 17.30 часа, в гр.Варна, ищцата се движела пеш, пресичайки паркинга към вх.”А” на бл.53, находящ се на бул.”Народни будители”, при което водачът на лек автомобил 2

”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК предприел движение назад, без да забележи, находящата се зад него пешеходката, в резултат от което я блъснал с лявата задна част на автомобила. Сочи се, че след инцидента ищцата била откарана в спешен кабинет на МБАЛ ”Св.Анна Варна” АД, където е установена фрактура на колянно капаче на десния долен крайник и е предприета гипсова имболизация. Сочи се, че на 20.02.2017г. гипсът бил свален, като след направената контролна рентгенография е установено наличие и на “петниста остеопороза“ на увредената става. Поддържа се, че въпреки навременното и адекватно лечение, крайникът не се възстановявал напълно до степен, какъвто бил преди фрактурата, като коляното е било болезнено и отекло. Сочи се, че пострадалата била трудно подвижна, което наложило да използва помощни средства-патерици и бастун. Сочи се, че ежедневното обслужване било изключително трудно, тъй като тя живеела сама в жилището си и разчитала единствено на подкрепата на сина си. Твърди се, че освен болките в десния крак, се появили болки и в поясната област и гръбначния стълб, като при проведените медицински изследвания, се установило, че са настъпили изменения и усложнения в опорно-двигателния апарат. Поддържа се, че в следствие на пътния инцидент и проявилите се ексцеси, ищцата е провела редица консултации с лекари-специалисти в областта на ортопедията и травматологията, неврологията и неврохирургията, като за преодоляване на болковите синдроми, предизвикани от усложненията е било предписано медикаментозно лечение. Сочи се, че при проведен пореден преглед на 01.03.2017г., се установили клинични и рентгенологични данни и за фрактура на Тх 11-12 прешлени. Твърди се, че освен физическите болки и страдания, са се появили и психологични и психиатрични проблеми, а именно нарушен сън, отбягване да се излиза извън домът под страх да не бъде блъсната отново, напрегнатост, тревожност и апатичност. Сочи се, че ищцата провела консултация с невролог, който предписал прием на “Атаракс“, а в последствие “Лексотан“. Твърди се, че в края на месец май 2017г. ищцата посетила специалист психиатър, който установил състояние на тревожно-хиподепресивен синдром и поставил водеща диагноза-смесено тревожно-депересивно разстройство, като предписал прием на “Сероксат“ и “Лексотан“. Поддържа се, че въпреки проведените многобройни прегледи, консултации и лечение, не се стигнало до съществено ремисиране или излекуване на соматичните и психични състояния, които присъстват у 3 пострадалата и към момента. Сочи се, че тя продължава да се придвижва с бастун, като походката е неизменно накуцваща, както и че трудностите в придвижването обуславят и опасенията ѝ от евентуална нова злополука, което я мотивира да ограничава до максимална степен излизането си навън. На следващо място се сочи, че в влязло в законна сила на 19.12.2018г., Решение №2018 от 03.12.2018г. по НАХД №4952/2018г. по описа на Районен съд Варна, водачът на лек автомобил ”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК е признат за виновен в това, че на 14.01.2017г. в нарушение на правилата за движение по пътищата: чл.40 ал.2 от ЗДП и по непредпазлевост е причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в трайно затруднение движението на долния десен крайник за период не по-малък от 2-2,5 месеца, което представлява престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Поддържа се, че към датата на увреждането по отношение на лек автомобил ”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК е имало валидно сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица №BG/22/116000729234 със срок на действие от 21.03.2016г. до 20.03.2017г. Поддържа се, че претърпените от ищцата телесни увреждания, са ѝ причинили значителни неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани. Поддържа се още, че ищцата е понесла и подлежащи на обезщетяване имуществени вреди на общата стойност от 567.37лв., които са пряка и непосредствена последица от ПТП, тъй като е извършила редица разходи за заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински услуги и др., свързани с лечението и възстановяването , като същите са подробно описани. Твърди се, че на 20.10.2020г. пред ответника е предявена застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за понесените неимуществени и имуществени вреди от ищцата, като са предоставени наличните доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Поддържа се, че до настоящият момент ответникът не е извършил застрахователно плащане, нито се е произнесъл по реда на чл.108 и чл.496 от КЗ.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище частична неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, 4 отговорността на водача на л.а.”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както и че по Молба с вх.№13534/20.10.2020г. на ищцата в ответното дружество е заведена Щета №0000-1000-03-20-7683/20.10.20202г. във връзка за обезщетение за нанесени неимуществени вреди и имуществени вреди. Сочи се, че ответното дружество е определило застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000лв., което ищцата е отказала да получи. Оспорва се размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори определящи понятието справедливост предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, т.8 от ППВС №4/1968г. на ВС, практиката на ВКС по приложението на цитираната правна норма, съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, като са развити подробни съображения. Поддържа се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване вредоносния резултат. Сочи се, че ищцата, като пешеходец е преминала в близост до автомобил, със запален двигател, поради което е поставила себе си в риск и по този начин е съпричинила вредоносния резултат. Твърди се, че е налице неизпълнение на задължението на пострадалата да следи за пътната обстановка и да полага необходимата грижа и бдителност, така, че да избегне пътни инциденти. Твърди се, че се касае за нарушение на общото задължение на всички участници в движението, с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората, произтичащо от чл.5, ал.1 от ЗДвП. Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило при голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалата, което от своя страна е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение на съгласно чл.51, пр.2 от ЗЗД.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. По конкретно относно твърдението на ответника, че ищцата е отказала получаването на определеното от застрахователя обезщетение се поддържа, че пострадалата не е уведомена за това и не е отказвала, като наред с това обезщетението не е преведено по посочената от нея банкова сметка. На 5 следващо място се поддържа, че претендираното застрахователно обезщетение отговаря на критерия за справедлива компенсация на понесените неимуществени вреди, тъй като размерът му е съобразен с характера и интензитета на търпените болки и страдания от соматично и психологическо естество, както и с изискването на чл.52 от ЗЗД, както и с допълнително съпътстващите го такива.

Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства:

-към датата на процесното ПТП-14.01.2017г. лек автомобил ”Дачия Логан” с рег.№В 3506 РК е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Застрахователна полица №BG/22/116000729234 със срок на действие от 21.03.2016г. до 20.03.2017г.;

С Молба с вх.№13534/20.10.2020г., ищцата е предявила пред ответното дружество искане за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди и имуществени вреди, за което при застрахователя е образувана Щета №0000-1000-03-20-7683/20.10.20202г.

Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.