Решение № 145 от 26.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело № 20225300900241 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. И. И. и от И.

А. К., действащ чрез своята майка и законен представител- М. И., и двамата от ****, против ЗАД “ОЗК –Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление- гр. София, район „Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на ****г. около 16,40 ч., на кръстовището, образувано между път „****“ и път „ III-8006“, водачът на товарен автомобил марка „МАН“, модел ****, с рег. № ****, Р. В. М. не е спрял на знак „Стоп“ и е блъснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Рено ***“ с рег. № ****, управляван от А.И. К., и с това е реализирал ПТП, при което е причинена смъртта на водача К.. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 64/****г. и е образувано ДП №576/2021г. по описа на РУ- ****.

Твърди се, че починалият К. е фактически съпруг на ищцата И. и баща на ищеца И. К., които изключително тежко приемат неговата загуба. Ищците и А. К. били сплотено семейство, отношенията им се основавали на обич и привързаност, създадена била помежду им дълбока индивидуална и духовна връзка. К. бил изключително добър и грижовен съпруг и баща, стараел се нищо да не липсва на семейството му, усилията му били насочени към осигуряване благополучието на най-близките му хора. Отношенията между починалия и неговата фактическа съпруга били изградени на взаимна обич, доверие и разбирателство, двамата планирали бъдещето си, искали да се оженят, мислели да имат и второ дете, били 1 заедно в житейски трудности и несгоди. Ищцата споделяла всичко с партньора си, търсела съветите му, била силно привързана към него. А. К. бил грижовен баща, помагал и активно участвал в отглеждането и възпитанието на детето си. Ищцата била съкрушена от внезапната смърт на любимия й, непрестанно мислела за случилото се, станала неспокойна, напрегната, страдала от безпокойство и тревожност, страхувала се как ще отгледа детето си сама. След смъртта на баща му, ищецът И. К. поС.но питал за него, търсел го, станал унил, тъжен, не може да приеме случилото се, плаче често, страхува се, че ще загуби и майка си.

Твърди се и че към датата на настъпване на произшествието за товарния автомобил марка „МАН“, модел ****, с рег. №****, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, обективирана в полица №****, със срок на валидност 04.12.2020г.- 03.12.2021г. На 03.12.2021г. ищците предявили претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като в законоустановения срок такова им не било определено и изплатено.

С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди “ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на М. И. И. сумата от 160 000лв., а на И. А. К. сумата от 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на А.И. К., починал при ПТП, станало на ****г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 03.12.2021г. до окончателното им изплащане.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК постъпва отговор от ответника ЗАД “ОЗК- Застраховане“ АД, чрез пълномощника адвокат Н. Ш., с който същият изразява становище, че предявените от ищцата М. И. И. искови претенции са недопустими, предвид това, че същата не разполага с активна материално правна и процесуална легитимация. В случай че исковете се приемат от съда за допустими, се поддържа, че те са неоснователни.

Оспорва се механизма на ПТП, описан в исковата молба, наведените от ищците твърдения за виновно противоправно поведение на водача на товарния автомобил и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и причинените на ищците неимуществени вреди. В отговора е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че водачът К. е управлявал лекия автомобил, рег. № ****, със скорост над максимално допустимата, което от своя страна му е попречило да реагира адекватно на създалата се пътна обстановка. Същият е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, които вменяват на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Посочва се, че водачът К. е допуснал още нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 7, ал. 5 от ЗДвП, 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 188, ал.1 от ППЗДвП, както и на генералното правило на чл. 5, ал.

2

1, т. 1 от ЗДвП, което задължава всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, в това число и собственото си. Ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразено с икономическата и социална действителност, конкретните обстоятелства, критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и наложила се съдебна практика. Оспорва акцесорната претенция по отношение на началната дата и счита, че законната лихва за забава се дължи или от изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

В двуседмичния срок по чл. 372 от ГПК от ищците е постъпила допълнителна искова молба. По възражението за недопустимост на производството, наведено от ответната страна, се изразява становище за неоснователност. Отделно от това, ищците оспорват възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като заявяват, че същите не съдържат конкретни твърдения за факти, а почиват изцяло на твърдения, за които не се ангажират доказателства. На свой ред твърдят, че размерът на търсените обезщетения е съобразен както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси. Считат, че поради акцесорния й характер, претенцията за лихва следва главния иск, освен това същата се дължи от датата на сезиране на застрахователя.

С допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички направени в първоначалния отговор на искова молба твърдения, възражения и оспорвания, както и излага допълнителни съображения в подкрепа на същите. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден на ****г. от органите на МВР, от който е видно, че на посочената дата около 16,40 ч., на кръстовището, образувано между път „****“ и път „ III- 8006“, е настъпило ПТП с участници- товарен автомобил марка „МАН”, модел „***” с рег. № ****, управлявано от Р.

В. М., и лек автомобил „Рено”, модел „****“ с рег. № ****, управляван от А.И. К., при което е причинена смъртта на водача К..

Установява се, че във връзка с ПТП от ****г. е било образувано досъдебно производство №576/2021г. по описа на РУ- ****, а впоследствие и нохд №243/2023г. на ОС***. С влязла в сила присъда №34/28.03.2023г. по нохд №243/2023г. подсъдимият Р. М. е признат за виновен в това, че на ****г., на кръстовището между път „****“ /в посока от с.

**** към с. ****/ и път „ III-8006“/в посока от с. **** към с. ****/, област ***, при управление като водач на МПС- тежкотоварен автомобил “МАН“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно- чл.47 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на лицето А.И. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.373, ал.2 от НПК, вр. с 3 чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода.

По делото е представено удостоверение за раждане на И. А. К., от което е видно, че ищецът е роден на ****г., като за негови родители в удостоверението са вписани М. И. И. и А.И. К..

За установяване твърденията за претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Е.И. К., Е.Д.М. и Е. Г. Ч..

Свидетелката Е. К. заявява, че брат й А. К. и М. И. са живели на семейни начала ***години, имат едно дете. Отношенията им били много добри, уважавали се, не са имали пререкания, не са се разделяли, полагали съвместни грижи за сина си И.. М. се грижила за домакинството, а А.- за материалното обезпечаване на семейството. Около 7-8 години двамата работили в **** сезонна работа, освен това А. бил ***. М. преживяла загубата на партньора си болезнено, при новината за смъртта му припаднала. Променила се, вече не била весела и усмихната.

Свидетелката М. депозира аналогични показания. Посочва, че дъщеря й и А. живели заедно *** години, разбирали се, подкрепяли се, нямало разправии помежду им, А. бил добър, състрадателен човек. Когато се родило детето им, били най- щастливото семейство.

Живеели в с. ****, в дома на родителите на А., работели задружно, направили ремонт, купили си кола, нищо не им липсвало. М. много трудно преживяла загубата на мъжа си, била в шок, не се хранела, не можела да спи. Впоследствие решила, че не може да остане в общия им дом, гледала снимките, леглото, било й много трудно и затова с детето се преместили да живеят при свидетелката. Бабата и дядото на момчето по бащина линия не са преустановили контактите с внука си, идвали всяка седмица да го виждат. Свидетелката твърди, че първоначално не казали на детето, че баща му е починал, тъй като то има *** и е страхували да не спре да говори. След смъртта на партньора си, М. се променила, затворила се, не била предишният човек, тъгувала.

Свидетелят Ч., който е чичо на ищеца, посочва, че А. бил много щастлив, когато се родил синът му, кръстили го на баща му, много обичал детето, водел го на разходки, на почивки. Момчето било силно привързано към баща си, искало да стане *** като него. То много тежко приело смъртта на баща си и досега плачело и тъгувало за него.

От заключението на вещото лице Б. Д. по назначената и приета по делото съдебнопсихологична експертиза се установява, че след загубата на партньора й, при ищцата И. първоначално е била налична остра стресова реакция, която е започнала веднага след възприемане на стресогенното събитие, а впоследствие- изразена депресивна симптоматика, която се е отразила на ежедневното й функциониране. Към настоящия момент при М. И. няма данни за клинична депресия, установява се наличие на ситуативна и личностова тревожност в резултат на инцидента, при който загива партньорът й. Същата е успяла да осъзнае и приеме реалността и се е адаптирала в средата, в която той липсва. И. има подкрепата и поддържа много добри отношения с разширеното семейство на А., подкрепяна 4 е също от майка си и близки, което до голяма степен е повлияло за приемане на загубата му и преминаването през петте етапа на преодоляване на скръбта, без да се фиксира дълготрайно на нито един от тях.

От заключението съдебно- психологичната експертиза, изготвено от вещото лице Д. по отношение на малолетния ищец, се установява, че загубата на бащата за детето е силно травматично събитие, което е предизвикало стрес, объркване, неяснота, тревожност, шок и на което то е реагирало с отричане, затваряне в себе си. Момчето все още не се е адаптирало към загубата на баща си, тъгува за него, усеща липсата му, не желае да разговаря за него, избягва темата. Към момента на експертизата няма данни за депресивни съС.ия или страх, но има задръжка на емоции и чувства по отношение загубата на бащата, детето задържа всичко в себе си, което предизвиква напрежение и безпокойство. Посочва се от експерта, че е уместна психотерапевтична работа с детето, която ще подпомогне то да изразява своите чувства и емоции по-добре и по този начин ще вентилира натрупаното напрежение и преживените негативни ситуации.