Решение № 4622 от 16.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4622 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110211207 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. Г., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №22-4332-000588 от 09.02.2022 г., издадено от ГВБ – Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, упълномощена със Заповед №8121з1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя кумулативно са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат възражения по отношение фактическите констатации на административнонаказващия орган и процесуалната и материалната незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че санкционният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа са изложени аргументи за провеждане на извънсъдебната фаза на производството без участието на нарушителя, с което съществено е било ограничено правото му на защита. Оспорва се и правилността на фактическите установявания на наказващия орган, поради грешка относно субекта на нарушението. Сочи се, че макар Г. да се явява едноличен собственик на капитала на юридическото лице – собственик на процесното превозно средство, не той е бил водач на последното към датата на установеното нарушение на правилата на ЗДвП. В този смисъл се обсъжда поставянето на паралел между двете фигури, като възможни субекти на отговорност, като белег за неправилно приложение на материалния закон. Формулирана е молба за цялостна отмяна на санкционния акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Пледира, че събраният по делото доказателствен материал не позволява категорично установяване на извършено административно нарушение от нейния доверител. Настоява, че Г. не е бил водач на товарния автомобил. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Транспортер”, с рег.№хххх, бил придобит от „ХХХ“ЕООД по силата на писмен договор с нотариална заверка на подписите.

За извършената продажба била подадена по електронен път информация от нотариуса, изповядал сделката, към ОПП – СДВР. След закупуването му превозното средство не било пререгистрирано. Към месец септември 2021 г. същото все още не било регистрирано на името на новия собственик, поради което на 15.09.2021 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията му била служебно прекратена от органите на ОПП – СДВР, ведно с извършено отбелязване в информационната система на АИС – КАТ. Информация за настъпилата промяна не била предоставена на представителя на собственика.

На 09.11.2021 г., около 16:16 часа неустановен водач управлявал превозното средство в гр. София, по бул. „Владимир Вазов“ , с посока на движение от ул.”Витиня” към бул.“Ботевградско шосе“. В участъка на бул.“Владимир Вазов“, до бл.4, то било заснето от автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, с радар №11743ее, поради превишение на допустимата скорост за движение. По този повод срещу едноличния собственик на капитала на „ХХХ“ЕООД – К. А. Г., бил издаден електронен фиш. По повод същия и при запознаване с материалите по преписката, служители на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (ОПП – СДВР) установили, че регистрацията на товарния автомобил е служебно прекратена, считано от 18:31 часа на 15.09.2021 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във връзка с констатациите относно управление на моторно превозно средство без регистрация била изготвена докладна записка с рег.№4332д-62369/29.11.2021 г.

Окомплектована с други относими материали, тя била изпратена в Софийска районна прокуратура, където била образувана пр.пр. №48039/2021г. С постановление от 31.12.2021 г., изведено деловодно на 04.01.2022 г., прокурорът отказал образуването на досъдебно производство. Изложил аргументи, че установените факти сочат единствено евентуалното наличие на административно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП – СДВР, с оглед преценка ангажирането на административнонаказателна отговорност на виновните лица.

Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.№ 48039/2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление №22-4332-000588 от 09.02.2022 г., от ГВБ – Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР. С него на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), били наложени кумулативно административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок до 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Препис от постановлението е връчен на въззивника на 21.07.2023 г. Жалбата срещу него е подадена в деловодство ОПП-СДВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства по делото: постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по описа на СРП, извлечение от справка – картон на водача Г., докладни записки за връчване на наказателно постановление, материалите по 2 пр.пр №48039/2021 на СРП, писмо от ОПП-СДВР, заведено с вх. №262002 от 21.09.2023 г., ведно с приложение – докладна записка, справка от ГДНП – МВР, справка – извлечение от АИС - КАТ, Заповед №8121з–1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121К–13170/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

Съдът обсъди приобщените по делото доказателствени източници, като установи, че сред тях не се откриват такива (обратни разписки и пр.), които да указват на факта на уведомяването на жалбоподателя за предстоящата или вече извършена дерегистрация на превозното средство, собственост на управляваното от него дружество, през 2021 г.

Отсъстват и доказателства за снемане на регистрационните му табели. Видно и от съдържанието на представените по делото АУАН и докладна записка от 29.11.2021 г. , те са били налични към датата, инкриминирана по делото като време на нарушението. При липса на други доказателства тези пропуски не позволяват да бъде изключена версията, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен от съответните административни органи за факта на прекратената регистрация.

Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от приложените към преписката материали. Действително, фактът на собствеността на превозното средство към 09.11.2021 г. не се оспорва от жалбоподателя. Липсват обаче ангажирани доказателства относно лицето - водач на същото на процесната дата и идентичността му с въззивника. Изводи в тази насока не са допустими само въз основа на представения към материалите по преписката електронен фиш, с който е ангажирана отговорността на Г.. Последният указва единствено, че жалбоподателят е бил санкциониран като „представител“ на дружеството - собственик на моторното превозно средство.

Отговори по поставения въпрос, впрочем, не се откриват и в изготвената от органите на ОПП - СДВР докладна записка от 29.11.2021 г и придружаващите я материали. Сред тях не са подредени документи, удостоверяващи, че на процесната дата именно жалбоподателят е управлявал товарния автомобил. Поради тези причини съдът намира и приобщените писмени доказателства за неинформативни досежно конкретното проявление на нарушението като поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в наказателното постановление.

Съдът след извършена проверка на издаденото наказателно постановление прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностното лице, което е издало документа. Изрично с приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з– 1632/02.12.2021г., е делегирана компетентност на началниците на група „Административна дейност“ към ОПП – СДВР да издават наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП. Втората приложена заповед от своя страна указва на конкретно изпълняваната към момента на издаване на акта длъжност от наказващия орган.

Съдът обаче намира, че се разкрива съществен порок при иницииране на административнонаказателното производство. Последното е започнало в хипотезата на 3 чл.36, ал.2 от ЗАНН, регламентираща изключение от императивното правило на чл.36, ал.1 от ЗАНН, съгласно който процедурата се образува със съставяне на АУАН. Цитираната разпоредба допуска преписката да се образува без АУАН единствено когато наказателното производство е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува досъдебно производство и материалите по него са препратени на наказващия орган.

В случая безспорно се установява, че по повод констатирано управление на моторно превозно средство с прекратена регистрация е извършена проверка, приключила с постановление на Софийска районна прокуратура от дата 04.01.2022 г. за отказ от образуване на досъдебно производство. Прокурорският акт е препратен на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, с оглед преценка относно наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на конкретно лице. Предвид приложението на чл.36, ал.2 от ЗАНН и с оглед мотивите на Тълкувателно решение №112/16.12.1982г. на ОСНК на ВС, в случая не се прилагат давностните срокове, установени в нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, доколкото от датата на постановяване на акта на СРП до датата на издаване на наказателното постановление не са изминали повече от 6 месеца, то следва да бъде възприето, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при съобразяване срока на чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Независимо от факта на постановен отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК обаче, с оглед конкретиката на случая, тази съдебна инстанция приема, че административнонаказателното производство е следвало да се развие съобразно регламентираните в ЗАНН общи правила, в частност посредством съставяне на АУАН и предявяването му, с последващо връчване на нарушителя Г.. Този извод се налага от сравнителното тълкуване на нормите на чл.36 и чл.43 от ЗАНН. В хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН постановленията на прокурора, с които се отказва образуване на досъдебно производство, могат да изпълнят функцията на акт за установяване на административно нарушение, когато тяхното съдържание отговаря на изискването за индивидуализация на обвинението. Не се отменя обаче задължението в административното производство този документ да бъде предявен на нарушителя, така че изначално да се гарантира правото му на защита, неизменна част от което е правото да се узнаят фактическите рамки на предявената отговорност. В допълнение се налага извод, че нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН е приложима единствено по отношение на лицето, срещу което персонално е водено конкретно наказателно производство или предварителна проверка, респ. е било известено за това, доколкото само то би разполагало с процесуална възможност да се запознае с фактите и да се защитава по тях.